Тази година висшите учебни заведения обучават повече учители, инженери и лекари
Снимка: Булфото
В сградата на Министерството на образованието и науката (МОН) изпълнителният директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев представиха Рейтинговата система на висшите учебни училища в България за 2019 г., пише Фокус.
Основните изводи: по-малко студенти в университетите, увеличаване на научните публикации с международно значение, спад на студентите в областта на икономиката, администрацията и правото и увеличаване в областта на компютърните науки, медицината и стоматологията.
През 2019 година, в сравнение с миналата 2018, се обучават повече инженери, лекари и учители, по-малко икономисти, юристи и администратори. Това обяви изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев. По думите му реализацията на завършилите висше образование се подобрява.
Безработицата сред младите висшисти за 2019, тоест тези, които са завършили в последните 5 години, е на рекордно ниско ниво от 2,2 %. Проблемът, който остава за реализацията на завършилите, е, че на практика половината от висшистите се реализират на позиции, за които не се изисква висше образование. Това явление засяга по-скоро завършилите степен „Бакалавър“, отколкото степен „Магистър“, като над 60 % от магистрите се реализират на позиции, изискващи висше образование, а при бакалаврите този процент е под 36.
Сред специалностите, в които висшистите заемат позиции, изискващи завършено висше образование на първо място е „Военно дело“, следвано от „Медицина“, „Фармация“ и „Общество и здраве“.
От обратната страна на статистиката, най-малко от завършилите специалност „Туризъм“ се реализират на позиции, изискващи завършено висше образование. Сред другите специалности от тази страна на монетата са още „Биотехнологии“, „Животновъдство“, „Хранителни технологии“ и др.
По думите на Стойчев анализът показва още, че за последните 5 години броят на студентите във висшите учебни заведения намалява драматично, като през 2019 г. са се обучавали около 6 000 студенти по-малко, отколкото през миналата година и с 45 000 студенти по-малко, отколкото преди 5 години, което е спад с около 17%.
Спадът на студентите е съпроводени с процес на тяхното преразпределение по професионални направления. Има спад в около 15 професионални направления, в които през последните 5 години броят на студентите е спаднал с над 30 %, в тази група попадат и двете най-масови: „Икономика“ и „Администрация и управление“. В тези две направления общият брой студенти през последните 5 години е намалял с около 31 000 .
В същото време има направления, в които независимо от общия спад на студентите в България, броят на студентите се увеличава, като има пет такива, в които броят на студентите в последните пет години се е увеличил с около 30 и значително над 30 % . Това са „Медицина“, като броят на студентите се е увеличил със 76 %, във „Военно дело“ увеличението е със 60 %, „Стоматология“ – 41 %, „Педагогика“ – 36 %, „Ветеринарна медицина“ – 26 %.
Други професионални направления, в които се наблюдава увеличение са тези, свързани със сектора на информационните технологии.
Стойчев посочи, че в резултат на тези процеси се наблюдава рационализиране на структурата на разпределени на студенти по професионални направления в България, като има по-голяма концентрация на студенти в професионални направления, в които се наблюдава по-добра реализация на завършилите на пазара на труда за сметка на намаляване на студентите в професионални направления, където се наблюдава по-лоша реализация на пазара на труда. Друга добра новина, която той сподели, е, че в последните няколко години се увеличава броят и качеството на научните публикации, произвеждани от български висши училища и тяхната международна разпознаваемост.
През 2013 г. професионалните направления с най-много студенти са „Право“, „Икономика“, „Администрация и управление“. В челната десетка тогава не влизат специалности като „Медицина“, „Информатика“, „Компютърни науки“, но за 2019 г. тази графика изглежда по различен начин. Отново „Икономика“ и „Администрация и управление“ са най-масовите професионални направления, но разликата с останалите специалности не е толкова голяма. Броят на студентите в тези направления е спаднал с около 40 % за последните 5 години.
За 2019 г. на трето място е специалност „Педагогика“, следвана от „Медицина“, като специалност „Право“ от трето е изпаднала на пето място. След тях са двете инженерни направления най-тясно свързани със сектора на ИТ: „Комуникационна и компютърна техника“ и „Информатика и компютърни науки“, като броят на студентите, обучаващи се в тези две направления е по-голям от броя на студентите в направления „Администрация и управление“. По думите на Стойчев това е знак, че българското висше образование е по-близо до нуждите на пазара на труда и българските висши училища обучават повече учители, лекари и инженери за сметка на по-малко икономисти, администратори и юристи. Според него съотношението между търсенето на висше образование и търсенето на пазара на труда се подобрява за поредна година.
Министърът на образованието Красимир Вълчев обърна внимание на нуждата от кадри с техническо образование, като посочи, че за ръст в БВП и привличане на национални и външни инвестиции образователната ни система трябва да работи в посока на обучение в специалности като „Електроника“ и „Машиностроене“. От думите му стана ясно, че МОН ще се ангажира и с нови начини за мотивиране на учениците в училищното и предучилищно образование, като ще бъде предложена промяна, с която най-добрите сред тях да получат трета стипендия. Според министър Вълчев е важно да се продължи обвързването на механизма на търсене на образование с този на търсене на пазара на труда, върху което по думите му се работи, имайки се предвид пренасочване на студенти към приоритетните за държавата специалности. По думите на Красимир Вълчев висшето образование трябва да започне да предлага повече хибридни специалности, даващи множество компетентности, тъй като проучванията сочат, че днешните деца в бъдеще ще работят на между 3 и 9 професии, което налага и обучението им по различен начин от този, който е бил до момента.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
