Тежко болна поетеса не вижда пенсията си... нито небето
Димитър Щерев, bnews.bg
Поетеса с тежка болест бедства във Варна. Жената вече близо 3 години не е виждала небето.
Страда от вътрешно изгаряне, което постоянно отваря кървави рани по тялото и лицето ѝ. Единственото ѝ движение през деня е – от леглото до тоалетната и обратно... и то в тежки мъки.
Положението ѝ е още по-усложнено поради факта, че личната ѝ карта е изтекла и тя не може да получава пенсия, като трудоустроена. Опората ѝ е нейната майка – жена на 80 години, вдовица (на снимката).
Двете преживяват само с пенсията на родителката – 314 лева, което прави по 157 лева на човек.
Изключително сърцераздирателната история идва от Варна. Тя е разказана пред BNews от майката – Нина Тодорова. Нейната дъщеря - 42-годишната Росица, е прикована за леглото от 2 години и 9 месеца.
Нина е неомъжена. Завършила е Висшия медицински колеж, със специалност акушерство, с пълно отличие. Пише стихове, а „Отвори сърцето си за обич“ е една от нейните стихосбирки.
Мъките ѝ започнали след термовизионно изследване. Лекарите я убедили, че то е напълно безвредно. Но само след месец и половина по тялото ѝ се появили обриви. Първоначално били малки, но нещата постоянно се усложнявали. В края на август 2011 г. тя паднала на легло.
Косата ѝ опадала. Причината е вътрешно изгаряне. По тялото ѝ се появили кървави рани.
„Постоянно пера дрехите ѝ. Положението е критично“, обясни просълзената майка.
Семейството живее изключително скромно. Едва връзват двата края. Нямат пари за лечение.
Билкови отвари и тинктури са единствената им помощ. Така след година косата на Росица отново поникнала. Но, както се казва, едно зло не идва само.
Преди близо 2 години изтекъл срокът на личната карта на болната жена.
„Дъщеря ми е обезобразена от раните. Помолих полицията във Варна да ѝ издаде някакъв временен документ, за да можем поне пенсията ѝ, тъй като има ТЕЛК, да получаваме. Тя и без това не излиза никъде. Причината е, че не може. Единственото ѝ придвижване е от леглото до тоалетната и обратно, и то в кански мъки. Навсякъде по тялото си има рани и дори най-меките чехли не могат да притъпят болката“, поясни майката.
От полицията във Варна първо и обещали, че ще ѝ съдействат за някакво временно решение, но после били отбой.
„От своя страна, изключително притеснителната Росица, се срамува да бъде виждана в това си положение - с рани по лицето. Така става невъзможно да дойде комисия у нас, за да я снима. Чужди хора могат да докарат необратими психически разстройства на дъщеря ми", твърди родителката.
Така вече повече от 2 години двете преживяват само с пенсията на майката. „Заболяването ѝ не е инфекциозно“, пояснява тя. Но двете вече се страхуват да се доверят на лекарите. А и нямат пари, тъй като Росица не може да стигне до болницата, а частна визитация не е по джоба на семейството.
„Препоръчват ни сокове и плодове, но това са екстри за нас. След като платим сметките и храната не остават средства за друго. Не ми се мисли какво ще се случи с нея, ако мен ме няма“, проплака майката.
Надява се в това бездуховно време държавата да помогне с временна лична карта, а защо не и добри хора да се смилят над бедстващото семейство...
Откъс от стихотворение на Росица Тодорова:
Малко е като детско юмруче,
Неуморното наше човешко сърце.
Тупти, щом баба прегърне внуче
И се отпусне в нейните ръце.
Страда, когато болка ни мъчи,
Чувства, как мизерства цял народ.
От охолство богаташа корема си пъчи,
А то горкото остава без кислород.
Влюбва се и силно обича,
Пази най-съкровените тайни.
Със спортиста винаги лудо тича,
С фотографа запечатва кътчета омайни…
