Топ трансплантолог от чужбина ще консултира безплатно пациенти с бъбречна недостатъчност

Иновативни методи повишават комфорта на донора и реципиента при живо донорство, и дават шанс за трансплантация при липса на съвместимост

Проф. д-р Ибрахим Бербер, ръководител на Центъра за трансплантация на органи в болница Acibadem International, ще консултира безплатно пациенти в София на 24 април. Проф. Бербер и екипът му прилагат иновативни методи за бъбречна трансплантация, които позволяват по-бързо възстановяване за донора и реципиента при живо донорство, а в някои случаи дават шанс за присаждане при липса на съвместимост.

Кога се налага бъбречна трансплантация?

За пациенти в краен стадий на бъбречна недостатъчност възможните алтернативи са хемодиализа или присаждане на бъбрек. Диализата замества част от бъбречните функции, но представлява вид поддържаща терапия, при която кръвта на пациента се филтрира от машина няколко пъти седмично. Трансплантацията на бъбрек се счита за златен стандарт, защото с нея се възстановяват всички бъбречни функции, а качеството и продължителността на живота се повишават.

Но в повечето държави по света броят на чакащите за трансплантация значително надвишава броя на дарените органи от трупни донори. Така е и в България, където по данни на Изпълнителната агенция по трансплантации към момента 1008 души са в листата на чакащи за бъбрек, а за цялата 2017 г. са извършени 32 бъбречни трансплантации от трупен донор.

Живото донорство може да бъде алтернатива

В държавите с дълги листи на чакащи за трансплантация на орган, живото донорство от близък роднина се явява лъч на надежда за пациентите с бъбречна недостатъчност. „Както е известно, здравият човек може да продължи живота си и с един бъбрек“, посочва проф. Ибрахим Бербер. В Турция например 80% от извършваните трансплантации са от жив донор, а останалите 20% - от трупен. Така освен че се избягва дългият период на чакане, се повишава и шансът за успех на операцията, тъй като според статистическите данни краткосрочният и дългосрочен процент на преживяемост са значително по-добри при трансплантации от живи донори, отколкото от трупни.

За т.нар. живи донори, които се подлагат на операция и даряват част от себе си, за да спасят живота на обичан човек, специалистите се стараят да прилагат все по-щадящи и минимално инвазивни техники.

Екстракция през естествените отвори на тялото

През последните години в практиката навлязоха минимално инвазивни лапароскопски методи. Така ако в миналото отворената хирургия и разрези с дължина 20-25 см бяха единствената възможност, то съвременните техники позволяват бъбрекът да се извади през 5-6 см разрез. Това ограничава риска от кървене, инфекции или херния в областта на хирургичната рана.

„Но нашият екип в Центъра за трансплантации на болница Acibadem International продължаваше да търси отговор на въпроса: как да направим процедурата по екстракция на бъбрека още по-комфортна, като елиминираме и разреза от 5-6 см? В резултат открихме, че изваждането на бъбрека през родилния канал при жените е осъществимо и може да премахне необходимостта от разрез, а скоро след това извършихме и първата си такава операция“, разказва проф. Бербер. Методът може да се използва при жени, които вече са раждали. „Той осигурява голям комфорт на донора. Нашият екип е единственият в Турция, който го прилага. Методът, който отива една крачка по-далече, е лапароскопската операция през пъпа, който също се прилага при нас“, посочва проф. Ибрахим Бербер.

След лапароскопската нефректомия, донорът остава в болницата средно 1 до 3 дни. Ако няма някакви оплаквания при контролния преглед в рамките на седмица, след това е достатъчно да преминава редовни прегледи на всеки шест месеца, като всеки здрав човек.

Бъбречни трансплантации при липса на съвместимост с донора

Понякога пациентът има близък роднина, който е съгласен да дари бъбрек, но двамата нямат нужната съвместимост. В такъв случай може да се пристъпи към бъбречна трансплантация по двойки или т.нар. „кръстосана трансплантация“. Това означава, че се търси друга двойка донор-реципиент, които също нямат съвместимост помежду си, но е налице съвместимост при размяна на донорите. Тоест, органите се „кръстосват“. А когато тази комбинация се получава с размяна на донорите в повече от две двойки, става въпрос за „домино“ трансплантация. Такъв тип трансплантации не са рядкост в Турция и позволяват да се избегне проблемът с липсата на съвместимост, обяснява проф. Ибрахим Бербер.

За допълнителна информация и записване за безплатна консултация с проф. д-р Ибрахим Бербер:

Acıbadem Офис София: +35928511228

Acıbadem Централа (Истанбул): +905309768394 (viber и whatsapp)

www.acibadem.bg

 

 

*реклама