Това беше един от най-обичаните паметници във Варна, но съдбата му бе решена отгоре
Кадър Лора Минева, Стара Варна
Темата с махането на паметници стана актуално в последните дни около премахването на Паметника на съветската армия.
Това, разбира се, не е нещо ново, но в миналото е ставало далеч по-лесно.
Всички варненци знаят, че на мястото на Слънчевия часовник в града е имало огромен монумент на Сталин, поставен през 1949 година, когато Варна се преименува на съветския лидер. Паметникът е премахнат през 1962 година, след като КПСС решава, че Сталин вече не е съвсем от "добрите".
Малцина варненци обаче днес си спомнят обаче за Паметника на трудовака.
Това е бил един от най-обичаните паметници на морския бряг.
Паметникът на трудовака се намирал в югоизточната част на местността “Карантината”, в основата на ската под пътя за кв. Галата в близост до брега на морето.
Той е изграден през 1933 г.
_%20459x%20722.jpg)
Проектирането на паметника възложили на варненския скулптор Кирил Георгиев, същият който две години след това ще направи бюста на хан Аспарух за тържествения подход на Аспаруховия вал.
Самият паметник е направен в памет на двама трудоваци, загинали недалеч от там. Нещастието станало на 5 октомври 1932 г. след срутване на голяма земна маса по време на изкопни работи, припомня thesite24.net.
Скулптурата представлявала боец от трудовите войски, облечен в лятна униформа – фуражка, риза, къс панталон с колан и обувки.
(1)_%20388x%20596.jpg)
Фигурата е малко по-голяма от човешки ръст, в дясната ръка държи кирка, а в лявата, с подчертан стремеж да бъде вдигната максимално високо, трудовакът държи щит с изработени върху него стилизирани форми на три хълма, над които арковидно по контура на щита е изписано “За България”. В долната част на щита надписът продължава с главни букви “Трудъ”. Щитът е обрамчен с венец от лаврови листа. Паметникът бил изработен от изкуствен камък, тоест смес от пясък и цимент, излята в калъпите на скулптурата, чиято вътрешност е армирана предварително с метална конструкция. До нозете на боеца върху камъните е поставен излят от изкуствен камък венец от рози, пише varnaculture.bg.
Паметникът през 1940 г. От годината, в която е създаден паметника до закриването на поделението през 1948 г. на плаца пред паметника били провеждани всички клетви на новия трудов набор, както и всички тържества, свързани с живота не само на това поделение, но и на всички трудови поделения в окръга. В деня на клетвата, преди самата церемония, командирът на поделението винаги разказвал за живота на двамата трудови бойци, с едноминутно мълчание присъстващите почитали паметта им и чак тогава пристъпвали към ритуала. Тържествените клетви пред паметника и последващите ги демонстративни упражнения, салюти и фойерверки са описани в много доклади на командването и са били любима тема на варненските медии от онова време.
Така както бил създаден – с балюстрада, скулптура и прочие елементи на паметен знак, монументът преживял до 1950 г., когато бил откъртен щита, най-вероятно заради короната, увенчаваща горната му част.
Няколко години по-късно, с т. 2 от част ІІ на “Перспективен план за скулптурното строителство в гр. Варна до 1975 г.” Изпълкомът на гр. Варна взел решение “...да се направи паметник на разстрела на 9-те комунисти в морето 1944 г. Място – на бул. “Червеноармейски” до входа на новата морска градина”.
По някакви причини изграждането на този паметник на избраното място било отлагано 8 години, след което, на основание на устно разпореждане, през август 1963 г. скулптурата на трудовака била свалена, а върху плочата с паметния надпис била монтирана нова мраморна плоча с гравирани върху нея имената на деветима варненци, арестувани през август 1944 г. по политически причини, изведени с лодка от това място, разстреляни и хвърлени в морето
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
3
