Това беше един от най-обичаните паметници във Варна, но съдбата му бе решена отгоре
Кадър Лора Минева, Стара Варна
Темата с махането на паметници стана актуално в последните дни около премахването на Паметника на съветската армия.
Това, разбира се, не е нещо ново, но в миналото е ставало далеч по-лесно.
Всички варненци знаят, че на мястото на Слънчевия часовник в града е имало огромен монумент на Сталин, поставен през 1949 година, когато Варна се преименува на съветския лидер. Паметникът е премахнат през 1962 година, след като КПСС решава, че Сталин вече не е съвсем от "добрите".
Малцина варненци обаче днес си спомнят обаче за Паметника на трудовака.
Това е бил един от най-обичаните паметници на морския бряг.
Паметникът на трудовака се намирал в югоизточната част на местността “Карантината”, в основата на ската под пътя за кв. Галата в близост до брега на морето.
Той е изграден през 1933 г.
Проектирането на паметника възложили на варненския скулптор Кирил Георгиев, същият който две години след това ще направи бюста на хан Аспарух за тържествения подход на Аспаруховия вал.
Самият паметник е направен в памет на двама трудоваци, загинали недалеч от там. Нещастието станало на 5 октомври 1932 г. след срутване на голяма земна маса по време на изкопни работи, припомня thesite24.net.
Скулптурата представлявала боец от трудовите войски, облечен в лятна униформа – фуражка, риза, къс панталон с колан и обувки.
Фигурата е малко по-голяма от човешки ръст, в дясната ръка държи кирка, а в лявата, с подчертан стремеж да бъде вдигната максимално високо, трудовакът държи щит с изработени върху него стилизирани форми на три хълма, над които арковидно по контура на щита е изписано “За България”. В долната част на щита надписът продължава с главни букви “Трудъ”. Щитът е обрамчен с венец от лаврови листа. Паметникът бил изработен от изкуствен камък, тоест смес от пясък и цимент, излята в калъпите на скулптурата, чиято вътрешност е армирана предварително с метална конструкция. До нозете на боеца върху камъните е поставен излят от изкуствен камък венец от рози, пише varnaculture.bg.
Паметникът през 1940 г. От годината, в която е създаден паметника до закриването на поделението през 1948 г. на плаца пред паметника били провеждани всички клетви на новия трудов набор, както и всички тържества, свързани с живота не само на това поделение, но и на всички трудови поделения в окръга. В деня на клетвата, преди самата церемония, командирът на поделението винаги разказвал за живота на двамата трудови бойци, с едноминутно мълчание присъстващите почитали паметта им и чак тогава пристъпвали към ритуала. Тържествените клетви пред паметника и последващите ги демонстративни упражнения, салюти и фойерверки са описани в много доклади на командването и са били любима тема на варненските медии от онова време.
Така както бил създаден – с балюстрада, скулптура и прочие елементи на паметен знак, монументът преживял до 1950 г., когато бил откъртен щита, най-вероятно заради короната, увенчаваща горната му част.
Няколко години по-късно, с т. 2 от част ІІ на “Перспективен план за скулптурното строителство в гр. Варна до 1975 г.” Изпълкомът на гр. Варна взел решение “...да се направи паметник на разстрела на 9-те комунисти в морето 1944 г. Място – на бул. “Червеноармейски” до входа на новата морска градина”.
По някакви причини изграждането на този паметник на избраното място било отлагано 8 години, след което, на основание на устно разпореждане, през август 1963 г. скулптурата на трудовака била свалена, а върху плочата с паметния надпис била монтирана нова мраморна плоча с гравирани върху нея имената на деветима варненци, арестувани през август 1944 г. по политически причини, изведени с лодка от това място, разстреляни и хвърлени в морето
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!