Това е единствената планина в Северна България и там е сърцето на България
Кадър Търговищенец
Преславска планина е планина във вътрешната структурна ивица на Източния Предбалкан, в области Търговище и Шумен, между река Голяма Камчия и левият ѝ приток Врана.
Там се намира Велики Преслав - Столица на страната от времето на Първото българско царство.*
Планината е разположена в посока запад-изток с дължина около 25 km и максимална ширина до 8 km. На запад Търговищкият пролом (Боаза) на река Врана (ляв приток на Голяма Камчия) я отделя от платото Кедикбалкан, а на изток проломът на река Голяма Камчия – от Драгоевска планина. На юг със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово, а по северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина (респективно Търговищкото поле) и Източния Предбалкан.
Билото на планината е плоско, широко, със средна надморска височина от 600 – 700 m, със слабо откроени върхове. Най-високата точка е връх Голяма Въшкадалница (723,4 m), издигащ се в източната ѝ част. Има силно развити карстови форми. Изградена е от нагънати долнокредни варовити и мергелни пластове на голямата гънка на Преславската антиклинала.
Изцяло е обрасла с габърови и церови гори, примесени с липа, ясен и др. По северните варовити склонове са останали малки площи с реликтни и ендемични растителни видове (конски кестен и др.), които се опазват в резервата – Дервиша. Почвите са сиви горски и рендзини. Северното и южното подножие на планината е заето от лозя и овощни градини. Планината е от международно значение за опазването на гнездящия тук световно застрашен вид ливаден дърдавец.
Селища
По северното ѝ подножие са разположени град Велики Преслав и селата Имренчево, Кралево, Мостич, Овчарово и Стража, а по южното ѝ подножие – селата Иваново, Копрец, Методиево, Преселец, Пролаз, Търновца и Черковна.
На няколко километра от гр. Търговище, близо до прохода Боаза се намира откритият древен град Мисионис (Крумово кале).
По известни хижи са „Младост“ (618 м н.м), „Соколите“ (600 м н.м)
*Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и други.
Апогеят на културата в град Преслав е засвидетелстван в периода 893 – 972 г. Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква и други.
В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав (971). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование Йоанопол. Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. През 1053 г. Преслав е завладян и разграбен от печенезите.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
