Това е единственият български Крал, но гърците го описват като Средновековен Хитлер

Снимка: Пластична антропологична възстановка на лицето на цар Калоян, направена от проф. Йордан Йорданов

В националната история на почти всяка държава има владетели, които за съвременниците си са били истински злодеи.

"Средновековни Хитлери" има в почти всяка държава в различен период, като след векове от дистанцията на времето и липсата на памет за причинените страдания на обикновените хора подвизите им често се героизират.

Цар Калоян е един от най-известните и важни български царе.

Основоположник на Втората българска държава след братята си Петър и Асен.

Единствения български владетел с католическата титла крал.

Интересно е обаче какво мислят съвременниците му.

Трудно е при оскъдната информация от източниците от онова време да се добие някаква точна представа.

Освен, че почти липсват източници всички са пречупени според интересите на владетелите в онова време. Все пак Втората Българска държава е феодална държава и в онова време не е имало свободни хора, още по-малко пък някаква идея за свободни хронолози на събитията.

И все пак изворите сочат единодушно, че той води война на изтребление в Тракия.

От края на април 1204 г Йоаница започва грабителски походи из Тракия и Беломорието, като превзема редица градове, разрушава ги до основи, а населението избива или отвежда в робство в Бесарабия.

Заради невижданите жестокости франките и гърците наричат Калоян (в превод добрия Иван,а не хубавия Иван) с прозвището Злото куче, или Скилойоанис (Кучеиван). И така, Йоаница завзема и разрушава Димотика, Серес, Солун, а през юни решава да превземе и Филипопол.

А ето как описва падането на Филипопол византиецът Хониат:

"Тогава Йоанис изпрати своята армия пред Филипопол и не стоя дълго, когато тези от града му се предадоха и той им обеща да им обеспечи живота. И когато го посрещнаха с почит, той нареди да убият най напред архиепископа на града; а от високопоставените люде заповяда някои да одерат живи, други да сварят, а на други да отрежат главите, а всичките останали той нареди да срутят целия град – и кулите и стените, а дворците и богатите високи къщи да разрушат и изгорят. И на другия ден всички бяха оковани във вериги и отведени като роби. Така бе унищожен благородния град Филипопол, които беше един от трите най-красиви градове на Константинополската империя.”

„Отдавна той (Йоаница) беше озлобен на тоя град и тьрсеше само повод да го завладее, като силно се сьрдеше на жителите му, които се отврьщават от него като от „мьж от кьрвища”; и тогава душата му беше силно пламнала от варварска гордост, задето те избрали Алексия Аспиет за градов управител и отбльскваха нападенията му. Градьт бе разрушен до основи, обьрнат в силни развалини, но едно нещо поразяваше зрителите – на висок кол, обесен за краката, висеше одран Аспиет на вьже, прокарано през жилите на петите му...”

Над 40,000 жители на Филипопол са отведени в робство, а избягалите около 10’000 предимно попеликани основават селище на около 30 км югозападно от Филипопол високо в планината, където днес е резерватът Тъмръш. По сьщото време в Тьрново се подготвяло вьзстание срещу Калоян, който след разгрома на Филипопол се заврьща там, „кьдето наказал изменниците сьс страшни казни и новоизнамерени видове смьрт...” За зверската жестокост на Калоян са писали много негови сьвременници:

„... никога окото не е виждало, ухото не е чувало и не е дохождало на хорското сьрце това, което доведе нашествието на Йоаница... письци, викове и плачове заглушаваха всичко, цели многобройни градове потьваха в преизподнята на ада... и тук влекат в плен; на друго место грабят; тук хвьрлени на улицата заклани деца; там закопават изнемощели старци...”

Съдбата на Филипопол вероятно е щял да последва и Солун.

През 1207 г. цар Калоян отново се отправя с голяма армия към Солун и обсажда града. В хода на обсадата обаче царят умира. За смъртта му съществуват различни хипотези: за естествена смърт или че е убит от първия си военачалник – куманския войвода Манастър. Възможно е също Калоян да става жертва на заговор, в който участва и съпругата му, куманката Анна-Анисия (Целгуба).