Това е най-зловещото село в България: Мръкне ли, никой не смее да излезе навън

Кадър Ютуб

Има село в България, в което безспорно е определено като най-злокобното в България.

През години стотици са разказите на местните за страхотиите, които са виждали нощем.

Мръкне ли, страх сковава 120 души. Хората заключват вратите на домовете си и не смеят да излязат навън. Това е ежедневието в едно видинско селце, което се намира на 5 км източно от българо-сръбската граница.

Там тръпки побиват и местните, и гостите им.

"Има самодиви, чедо! Някои казват, че това са чакали, но не са", нареждат хората в Шишенци. Все още там има живи свидетели на странни случки, които възрастни хора разказват на внуците си. И са категорични, че в Шишенци е Домът на самодивите, пише "Стандарт".

Виждали много високи жени с дълги бели роби, които танцували в кръг с вдигнати към небето ръце. Ритуалът им продължавал десетина минути. След това една по една самодивите се изстрелвали към небето. Други хора пък твърдят, че щом излязат на лозето или нивата, чуват музика от стара сватба. Даже някои си мислели, че наблизо има купон за венчавка. Но в района нямало нито един сватбар. А музиката се носела по нивите, без да е ясно откъде идва.
"Вечер се заключвам

страх ме е да не ме изядат

Като не съм ги виждала, откъде да знам какво вие нощно време?! Гласове на жени, деца, тъпани се чуват след 9 вечерта и така до късно. Изведнъж шумотевицата се чува от единия край на селото, след секунди започва и от другия", разказва една от жените.

Хората си спомнят как преди години в селото имало рускиня - учителка, която преподавала в местното училище. Тя реши да запише гласовете. Донесла малко касетофонче и щом започнали да се чуват гласовете, жената натиснала копчето за запис. По-късно част от хората в селото се събрали край машинката, за да чуят какво се е запаметило върху лентата. На записа имало всякакви звуци, но не и тези на самодивите.

Мистериите в Шишенци се подсилват и от твърденията на местните, че само за няколко години

петима мъже изчезнали безследно

Двама от тях по-късно били открити, но не помнели нищо от периода, в който липсвали. След това пък започнали да си припомнят странни истории, които не звучали логично. Овчар пък разказал как една вечер закъснял да прибере стадото и при залез слънце видял край местността Бънчовата чешма самодивско хоро. На следващия ден хората от селото отишли там. Земята около чешмата била отъпкана под формата на пръстен.

До селото се стига по черен път. Според легендата по него преди години сватбари от близкото село Гюринци тръгнали към Шишенци. Булката обаче била искана от друг. По пътя ги нападнали татари и избили хората. Оттогава из селото се чуват и гласове. А хората разказват за самодивите, които ги навестяват и танцуват хора. Защото душите на избитите още не са се успокоили и се връщат на земята след кървавата сватба, гласи легендата.

"Преди години се спомина баща ми. Няколко месеца преди да почине, приготвях храна за Задушница. Изведнъж чух страшни викове и някакъв зловещ смях на улицата. Изплаших се и захвърлих всичко. Реших, че е духът на майка ми, дошъл да прибере татко", спомня си една от бабите. Признава, че малко след това баща й починал, след него си отишъл и мъжът й. Почти всеки месец жената била на погребение.

През 95-а година отново се случило нещо необичайно, което по-възрастните жители още не могат да забравят. Изведнъж посред бял ден, в разгара на лятната жега, се извила вихрушка, като торнадо, а животните, изкарани на паша, изчезнали за секунди. Никой повече не ги видял.
Други пък смятат, че

странностите се дължат на полтъргайст

Преди време семейство сечало дървета и в едно от тях намерили скрити златни монети. Прибрали жълтиците в дома си и започнали бедите у тях. Докато врял котелът на огъня, се преобръщал сам, а вилиците, лъжиците и ножовете летели. Мълвата се разнесла из цялото село. Кметът отишъл да види какво се случва. И още с влизането си в къщата, във вратата зад гърба му се забила брадва. Без никакъв огън, огнището се разпалило.

Историите за самодивите, тайнствената музика и гласовете продължават да се предават от уста на уста. Част от мъжете предполагат, че вероятно танцуващите и политащи към небето силуети може да са на извънземни. Други пък твърдят, че няма нищо нетипично в Шишенци. Просто странните звуци идвали от чакали. Но никой не е виждал животните.

Историята на селото

В началото на XIX век дядо Шишко от Тетевен се заселва на възвишение в селото. По-късно преселници от Тетевенско се заселват край техния земляк и селото се разраства. Местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.

През лятото на 1950 година, по време на колективизацията, 37 членове на новосъздаденото Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) правят неуспешни опити да го напуснат.

След Кулските събития от следващата 1951 година 14 семейства (51 души) са принудително изселени от селото. В края на 1951 г. горянска група, водена от шишенчанина Вълчо Събин, участва в поредица престрелки с властите, при които загиват 5 горяни и 4 войници, а след разбиването ѝ от „Държавна сигурност“ 12 души от селото са осъдени като нейни ятаци.

В началото на XXI век в селото са разпространени легенди за самодиви и други духове.