Това е първият български мобилен телефон от 1965 година
Кадър главният инженер по радиоелектроника Христо Бъчваров и неговия преносим телефон
През 1965 г. фирмата „Радиоелектроника” от България представя на технологичния фестивал „Инфорга-65” система, състояща се от главна телефонна централа за 15 абоната и 15 телефонни апарати.
Проектът е разработен именно на принципа на оборудването на съветския инженер Л. И. Куприянович
Работата по технологията в тази организация продължава през 1966 г.
На научната изложба Interorgtehnika-66 те представят набор от мобилни телефони и станция, предназначена за работа с шест устройства.
Представен е индустриален модел, готов, в по-голяма или по-малка степен, за масово производство.
В бъдеще компанията работи именно с този модел, който вече значително се различава от устройствата на Куприянович.
Първо създават станция с 69 номера, а след това с 699.
_%20488x%20641.png)
Телефонът позволява по всяко време да избирате абонати от градската телефонна мрежа, пише Антон Уруш в mediabricks.bg. Разглеждайки начина му на действие и употреба, почти можем да го наречем първият български GSM. „Почти“, тъй като GSM стандартът е разработван след 1982 г. и е патентован през 1991. Но дори и така, не е безинтересно да се узнае историята на първия български мобилен телефон.
Какво представлява той и как работи? Това е малък безжичен апарат, снабден с миниатюрен радиопредавател, който излъчва към специално устройство, монтирано или към градската телефонна централа, или към отделен телефонен пост. Устройството РАТЦ-6 приема радиовълните, преобразува ги в електрически импулси и Ви свързва с телефонния абонат. Говорете!
Както виждаме от снимките, джобният телефон притежава типичната за своето поколение шайба за набиране на номерата. Под нея се намира метална мрежа, под която се крие комбиниран микрофон-високоговорител. Преди да започнете разговор, е необходимо да изтеглите телескопичната антена, чиято дължина достига до 30-ина см. Устройството се захранва от акумулатор, който му позволява до 20 часа работа в режим на разговор. За да може да се носи спокойно и удобно, се е носел в метална кутия с кожен калъф с каиш. Напъхан в нея, телефонът прилича на обикновен любителски фотоапарат.
По това време разработваните в чужбина радиотелефони представляват или обикновени портативни радиостанции, или (по-често) само малки транзисторни радиоприемници c ограничен радиус на действие, които притежателят може да използва само за входящо повикване. Тъй като този джобен телефон носи номера на стационарния телефонен пост, с който го свързва устройството РАТЦ-6, домашният абонат може да избира друг, който носи портативното устройство у себе си и е излязъл из града например. Налице са били и множество други приложения, защото към само един телефонен пост е можело да се свържат до 15 такива портативни радиотелефончета.
Джобната джаджа е имала два варианта. В изработения през 1964 г. прототип мощността на използвания радиопредавател е ограничавала радиуса на връзка до 12 км, но след това е произведен и модел с по-мощен радиопредавател, който да увеличи обсега до 50-60 км.
Този безжичен телефон е откривал забележителни възможности за човека отпреди половин век. Големи са били очакванията за приложението на апарата в предаването на спортни състезания, координацията между работещи на открито и т.н. Той е демонстриран на специализираната международна изложба Инфорга`65. Една година по-късно, на друго подобно изложение (Интероргтехника`66) България показва и мобилните телефони РАТ-0,5 и АТРТ-0,5, предназначени за комуникация между заетите на строителна площадка и в енергетиката. При тези устройства обаче към един пост могат да се свържат най-много 6 безжични джобни апарата. Към средата на 70-те вече бил построен и изпитателен комплекс с апаратура за национална система за мобилни връзки (т.н. „народна система за радиовръзка“), но след 1977 г. работата в тази посока спира.
За съжаление, нямаме данни мобилните телефони на инж. Бъчваров да са било масово произвеждани. Може да се предположи, че съдбата им e била същата като нa дocтa дpyги изпреварили времето си български технически постижения в периода до 1990 г. – нe ce e намерило достатъчно желание да бъде преодоляна рутината при производството нa отдавна познати и отработени устройства.
/
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
