Той е първият български владетел с мартеница, разказва легендата
Булфото
Отбелязването на новото начало най-често свързваме с 1 март – празникът на Баба Марта и денят, в който се закичваме с мартеници за здраве и благоденствие.
Традицията е популярна практика сред българския народ и е свързана с древната езическа история на Балканския полуостров.
Мартеници окачват не само в България, но и във всички балкански страни, включително в северната част на Гърция, както и Румъния и Молдова
В една от по-съвременните легенди дори се разказва, че мартеницата идва от времената на прабългарите и по-специално на хан Аспарух, пише Стандарт.
След като стигнал до Дунавската равнина, той бил смаян от нейната красота и решил да запали голям огън, за да бъде покровителстван народът му от бог Тангра.
Започнал празникът, но ханът бил тъжен, защото задължително трябвало да положи до жертвените дарове една билка, която нямал.
В този момент долетяла лястовичка, а към крака ѝ с бял конец била привързана липсващата билка, подарък от сестрата на Аспарух Хуба.
Птичката обаче била ранена по време на своя полет и част от белия конец била обагрена от кръвта ѝ. Хан Аспарух предлага на бог Тангра стръкчето, а запазва бяло-червения конец, вярвайки, че той ще му донесе здраве и щастие.
Разбира се, това е само легенда и няма никакви исторически доказателства, че е истина.
В днешно време, мартениците са малки украшения, изработени предимно от вълнена или памучна прежда. Характерните цветове са бял и червен и символизират здраве, щастие и ново начало. Смята се, че когато видите цъфнало дръвче или щъркел, трябва да окачите мартениците на клон или да ги положите под камък, за да ви е успешна цялата година.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
0
