Тръмп е готов да прекрати войната
Кадър Ютуб
Тръмп е на път да вземе решение, което всички очакват.
Президентът Доналд Тръмп е заявил пред свои съветници, че е склонен да прекрати военната кампания на САЩ срещу Иран, дори ако Ормузкият проток остане до голяма степен затворен, съобщиха представители на администрацията. Подобен ход би оставил контрола на Техеран върху ключовия воден път и би отложил сложната операция по повторното му отваряне за по-късен етап, коментира „Уолстрийт джърнъл“.
През последните дни Тръмп и неговият екип са оценили, че евентуална операция за възстановяване на трафика през протока ще удължи конфликта отвъд планирания от него срок от четири до шест седмици. В резултат той е решил САЩ да се съсредоточат върху основните си цели – отслабване на иранските военноморски сили и ракетния арсенал – и да прекратят активните бойни действия, като същевременно оказват дипломатически натиск върху Техеран за възстановяване на свободното корабоплаване. При неуспех Вашингтон ще насърчи съюзниците си в Европа и Персийския залив да поемат водеща роля в отварянето на протока, информира БГНЕС.
Съществуват и други военни опции, които президентът може да разгледа, но те не са непосредствен приоритет. В последния месец Тръмп публично изразява различни, понякога противоречиви позиции относно ситуацията, което отразява по-широка неяснота в целите на войната. В отделни случаи той заплашва с удари по гражданска енергийна инфраструктура, ако протокът не бъде отворен, а в други омаловажава значението му за САЩ и го определя като проблем за други държави.
Продължителното затваряне на протока има потенциал да разклати световната икономика и да повиши цените на горивата. Редица държави, включително съюзници на САЩ, вече изпитват затруднения заради прекъсванията в енергийните доставки. Сектори, зависими от ресурси като торове и хелий за производството на компютърни чипове, страдат от недостиг.
Без бързо възстановяване на безопасното корабоплаване, Техеран ще продължи да оказва натиск върху световната търговия, докато САЩ и партньорите им не постигнат споразумение или не сложат край на кризата със сила, посочват анализатори. Сюзан Малони, експерт по Иран и вицепрезидент на института „Брукингс“, определя прекратяването на военните операции преди отварянето на протока като „изключително безотговорно“. „САЩ и Израел започнаха войната заедно и не могат просто да се оттеглят от последствията. Енергийните пазари са по своята същност глобални и няма как САЩ да се изолират от икономическите щети, които вече се случват и ще се задълбочат значително, ако затварянето продължи“, подчерта тя.
Желанието на Тръмп за бърз край на конфликта влиза в противоречие с други негови действия. През уикенда десантният кораб „Ю Ес Ес Триполи“ и 31-во експедиционно подразделение на морската пехота навлизат в региона. Президентът е разпоредил разполагането на части от 82-ра въздушнодесантна дивизия и обмисля изпращането на още 10 000 военнослужещи в Близкия изток, съобщава „Уолстрийт джърнъл“. Паралелно той определя войната като „екскурзия“ и „приятен престой“, но също така разглежда рискована операция за завземане на иранските запаси от уран.
Говорителят на Белия дом Карълайн Ливит заяви в понеделник, че САЩ „работят за“ нормализиране на ситуацията в протока, но това не е сред основните военни цели, които включват иранските военноморски сили, ракети, отбранителна индустрия и ядрен потенциал.
Държавният секретар Марко Рубио в интервю за „Ал Джазира“ посочи, че текущата военна кампания ще приключи в рамките на седмици. „След това ще се изправим пред въпроса за Ормузкия проток и ще зависи от Иран да реши, или коалиция от държави, с участието на САЩ, ще гарантира, че той ще бъде отворен по един или друг начин“, заяви Рубио.
Администрацията е предвиждала възможността Иран да затвори протока още в началото на конфликта. След поставянето на морски мини и заплахите срещу танкери обаче трафикът рязко намаля. Висши представители дълго време омаловажаваха проблема, въпреки нарастващия натиск върху Вашингтон да реагира. Министърът на отбраната Пийт Хегсет определи действията на Иран като „акт на отчаяние“ и увери, че ситуацията е под контрол.
В опит да заобиколи кризата, Тръмп призова корабните компании да поемат риска и да продължат да използват протока. Когато това не даде резултат, той премина към директни заплахи към Техеран. Миналата седмица президентът тълкува допускането на някои кораби като отстъпка и това даде начало на нов кръг дипломатически усилия. Въпреки това той предупреди, че ще удари електроцентрали и петролни обекти, включително терминала на остров Харг, ако протокът не бъде „незабавно отворен за бизнес“.
Настоящи и бивши представители смятат, че способността на Иран да контролира протока ще отслабне с намаляването на военните му ресурси. „След постигането на тези стратегически цели логично следва фокусът да се измести към Ормузкия проток“, заяви Рич Голдбърг от Фондацията за защита на демокрациите.
Въпреки реториката за необходимостта от отваряне на протока, Тръмп и неговият екип подчертават, че той е от по-голямо значение за Европа, Близкия изток и Азия, отколкото за САЩ. Американски представители водят разговори със съюзници за евентуални преговори или операции, които да гарантират преминаването на около една пета от световните доставки на петрол и газ.
Министърът на финансите Скот Бесент заяви пред „Фокс нюз“, че САЩ или международна коалиция могат да осигурят ескорт на танкерите, без да показва спешност за незабавно решение. „Пазарът е добре снабден и виждаме все повече кораби, които преминават, докато отделни държави постигат временни договорености с Иран. С течение на времето САЩ ще възстановят контрола и свободата на корабоплаване“, посочи той.
Близо 40 държави, включително Великобритания, Франция и Канада, заявиха готовност да съдействат за гарантиране на безопасното преминаване през протока. Около 20% от световните доставки на петрол преминават през този маршрут, като през 2024 г. 84% от суровия петрол и 83% от втечнения природен газ, транспортирани през него, са били предназначени за азиатските пазари.
Контролът на Иран върху протока доведе до покачване на цената на американския петрол над 100 долара за барел за първи път от 2022 г., като някои анализатори предупреждават, че тя може да достигне 200 долара при продължителни смущения.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
3
0
