Третият в света Андрей Керанов: Бях първият гимнастик, изпълнил двойно странично салто (Снимки)
Андрей Керанов е поредния гост в рубриката „Легенди” на в. "Народно дело Седмицата". Керанов, който преди дни навърши 62 години, държи едно постижение, което едва ли ще някога ще бъде надминато.
Иначе Керанов има много титли и медали от държавни шампионати за деца, юноши и мъже, както и от Балканиади. Бил е също трети на Универсиада, и редовен победител на земя в силния някога турнир „Златни пясъци”. На европейско за мъже в Швейцария пък му отнемат по криминален начин бронзовия медал в неговата коронна дисциплина. Великият гимнастик е заслужил майстор на спорта и в България е бил част само от един клуб – „Черно море”.
В интервю за „Народно дело Седмицата” Андрей Керанов се връща към най-драматичните си и приятни моменти в кариерата си на състезател и треньор.
- Г-н Керанов, как станахте гимнастик?
- Бях четвърти клас, когато Ванков, Любен Михайлов и Стефан Стаматов правеха подбор по училищата. Дойдоха и в нашето школо, в родния ми квартал „Аспарухово”, и след физически тестове ми предложиха да тренирам спортна гимнастика. Приех и влязох в групата на Стефан Стаматов, който е първия ми и единствен треньор. Година по-късно станах държавен шампион в многобоя за деца, заедно с по-големия от мен Николай Христов. Малко след това ме искаха в „Олимпийски надежди” в София, но родителите ми не ме пуснаха.
- Помните ли първата си голяма международна изява за мъже?
- Доста млад, в ранна юношеска възраст, дебютирах на европейското в Гренобъл. Пуснаха ни заедно с Райчо Христов да се обиграваме.
- Върхът в кариерата ви е третото място на земя на световното във Варна през 1974 година. Кога почувствахте, че можете да вземете медал?
_960x655.jpg)
- След задължителната и волна програма, когато влязох във финала. Тогава се отпуснах, изключих се от публиката и на финала изиграх съчетанието си по най-добрия начин. След него пълната зала „Конгресна” изригна и усетих вълнение, което не бях изпитвал до този момент.
- Пред вас се класират двама японци. Бронзът ли беше максимумът за вас на това първенство?
- Може и така да се каже, тъй като по онова време хегемонията на руснаци и японци бе тотална. Първият във Варна Касамацу например беше световен шампион в многобоя.
- С какво ви наградиха за огромното постижение?
- Дадоха ми 1000 лева премия, от която след удръжките взех 850 лева чисти. Другите мои съотборници от Варна, които участваха на първенството – Гено Радев и Димитър Кърджалийски, както и личният ми треньор Стефан Стаматов имаха по-голям късмет. Те получиха служебни апартаменти.
_1080x1920.jpg)
- Вярно ли, че след световното сте можели да напуснете „Черно море”?
- Пет дни, след като взех медала, влязох в казармата в ЦСКА. Тренирах с тях известно време и ме върнаха във Варна. Двете дружества водиха преговори да тренирам в Черно море и да играя от името на ЦСКА в първенствата. Това така и не се случи, и продължих да се състезавам само за моя роден клуб.
- През 1975 година на европейското в Берн преживявате голям кошмар. Разкажете какво се случи?
- Завърших трети на земя и на таблото светна крайното класиране. Същото остана да стои и след финалите на висилка и успоредка. Дойде време за награждаването и буквално секунди преди се отправим към почетната стълбичка, ни казаха да изчакаме. След 10-15 минути на таблото изписаха ново класиране, в което на трето място е класиран чех. Разбрах, че главният съдия му е подарил медала, след като намалил моята оценка. Две години по-късно на Балканиадата в Атина една съдийка дойде при мен и ми каза: „Андрей, приемете моите извинения, че мъжът ми ви открадна медала в Берн. Аз му казах, че не е прав, дори се скарах с него, но той взе неправилно решение.” Доколкото помня, въпросният съдия бе чех или сърбин.
- На Олимпиадата в Монреал през 1976 година оставате на 11-о място на земя?
- Пристигнахме в Канада по-рано, за да се аклиматизираме. Тогава преди тренировка и след нея записвахме точните си килограми и грамове. 15 дни преди състезанието ме изкарах дебел, тъй като бях с килограм наднормено тегло. Влязох в болница, нагълтах се с фурантрил и зофен, обезводних се и ми падна кръвното. На състезанието се чувствах като парцал, а имах най-силното съчетание, в което бях първият в света, който изпълнява двойно странично салто. В последната серия във волната програма обаче към края на съчетанието лакетят ми се подгъна и след двойно салто се приземих на два крака и две ръце. Това бе голяма грешка, последвана от ниска оценка, и останах извън финала. Аз не успях, тъй като след рязкото сваляне на килограми, не бях в оптимално физическо състояние.
- Как стана така, че спряхте рано с гимнастиката?
_1080x1920.jpg)
- На Универсиадата в София през 1977 година станах трети на земя и шести на прескок. Това бе много силно състезание, тъй като дошлите студенти – за първи път от Китай, СССР и другите страни бяха всъщност националните им отбори. Месеци по-късно завърших първи на земя и висилка на Балканиадата. Изненадващо обаче, само на мен спряха месечните стимули за постижения. Аз повдигнах въпроса и бях привикан от Меранзов, който бе заместник на Трендафил Мартинсти в ЦС на БСФС, но всъщност силният човек в спорта ни, тъй като бе представител на партията. Преди да бъде одобрен новия годишен план Меранзов ме попита защо съм възроптал. Отговорих му, че искам да зная защо са ми спрели възнагражденията. Той мълча, мълча и после каза, че причината е субективна преценка на старши треньора на националния отбор. Тогава бях и на олимпийски щат към БОК, но ми спряха и заплатата. Казах им: „край”. Осем месеца по-късно ми предложиха да започна да тренирам за участие в републиканско първенство и обещаха да ми изплатят заплатите със задна дата, което така и не се случи. Аз започнах да тренирам, върнах се в националния отбор и заминах на лагер в Пловдив, който бе част от подготовката ни за Олимпиадата в Москва 80. По време на лагера обаче ми съобщиха, че на майка не й остава много, тъй като болестта й е в крайна фаза. Върнах се във Варна, за да съм до нея и скоро тя почина. Това бе огромен шок и емоционален срив за мен, и повече не ми бе до гимнастика. А и никой от федерацията или националния не ме потърси в този тежък за мен момент. Иначе САЩ и другите Западни сили бойкотираха Москва 80, а там шампион при слаба конкуренция на земя стана Александър Дитятин. Него винаги го бях побеждавал и ако участвах на Олимпиадата, можех да направя нещо голямо. Явно, не ми било писано.
- Спирате с гимнастиката, но впоследствие не успявате и да завършите НСА, тогава ВИФ „Георги Димитров”. Защо?
- Бях трети курс, когато изтървах дата за изпит заради смъртта на майка ми. Тогава ректор на ВИФ „Георги Димитров” бе шефът на федерацията по спортна гимнастика проф. Никола Хаджиев. Отидох в София и срещнах в института жената, с която професорът живееше – Цветана Димова. Когато разбра за проблема ми, тя каза, че ще говори с него и да се обадя довечера, за да ми насрочи нова дата за изпита. Обадих се, но резултат нямаше и приключих със следването, като останах само със средно образование от механотехникум „Антон Иванов”. След това две години работих като спортен организатор в „Транстрой” Белослав.
- Кой ви върна в залата?
- Стефан Стаматов ме покани да съм треньор в Черно море и изкарах две години. Започнах с деца и живеех в хотела до залата. После наследих групата на Бахарски, който стана учител по физическо взъпитание. Работих с 5 талантливи момчета и моите възпитаници Димитър Тасков и Роберт Милконов попаднаха в състава на националния отбор на България за европейското за юноши. Резерва им беше Любен Герасков, който години по-късно щеше да стане световен шампион на кон с гривни за мъже.
10 дни преди първенството обаче бях отстранен като треньор в „Черно море” с аргумент, че не съм слязъл навреме от хотела и съм закъснял с 10 минути за тренировка. Взеха ми Митко и Роберт, и ги пратиха да тренират при Данчо Йорданов, който току що се бе отказал от активна дейност след турнира „Златни пясъци”. На европейското Димитър Тасков стана шампион на успоредка. Данчо Йорданов така и не дойде да ми каже поне едно „благодаря” за заслугите ми към изграждането на двамата гимнастици.
- Разбрахте ли кой ви спретна постановката?
- Как кой? Радил Рашков, разбира се. Той бе партиен секретар и старши треньор на мъжкото направление по спортна гимнастика във ФСФД „Черно море”. След като ми погодиха този кален номер, влязох в кабинета му и щях да го набия. Взех една лампа, хвърлих я по него и я счупих. Добре че Стефан Стаматов ме спря.
- Защо сте имали врагове в спорта?
- Защото бях прям и до болка откровен. Казвах всичко в очите, което обаче често не се харесваше на силните на деня при онзи режим.
- Все пак успявате да тренирате също момичета, девойки и жени?
- Г-н Пиринска, която отговаряше за женското направление в дружеството, ме покани при тях. Работих три години заедно с Лили Стоянова, но през 1988 година реших да спра, тъй като се ожених, а със 160 лева заплата не може да се гледа семейство. В следващите три години бях кафеджия на „Червения площад”, карах едни от първите частни таксита и помагах на мой приятел, който бе взел под аренда комета по линията Варна – Несебър – Поморие - Бургас - Созопол.
- Старата любов ръжда не хваща и отново се връщате към любимия спорт?
- Получи се благодарение на Лили Стоянова. Тя бе треньор в Белгия и с отбора си дойде на подготовка край Варна. След разговор с нея ме свърза с ръководството на друг белгийски клуб и така заминах на гурбет. Осем години и половина – до 1999-а, бях треньор в Ат. Това е град, с жители колкото моя квартал ”Аспарухово”, на 10 км от Мос и 60 км от Брюксел. Там, където бях, спортната гимнастика бе западнала, но с мой колега я възродихме. Много деца в двата профила започнаха да тренират, по-късно имахме представители във всички възрасти. Един от тях стана втори за мъже в Белгия, но после объркаха развитието му.
- С какво за занимавате след завръщането си от Белгия в последните 18 години?
- С жена ми си купихме апартамент срещу родната ми къща в „Аспарухово”. Долу под нас отворихме хранителен магазин, който работеше добре 13 години, но след отварянето на големите вериги, го затворихме. Аз от 10 години съм служител информация в общинския спортния комплекс в парка в „Аспарухово”. Жена ми пък, след като затворихме магазина, замина да работи в чужбина. Каза ми: „Аз преминах 50-те, кой ще ме вземе на порядъчна работа в България?”
- Г-н Керанов, чувал съм по-възрастни капацитети да коментират, че бронзовият ви медал от световното всъщност бил жест към домакините от Варна?
- Всеки е свободен да говори каквото си иска. Мен това по никакъв начин не ме притеснява, защото истината е една – медалът ми е спечелен със спортно-технически качества и талант. По-неприятно е, когато опитват да преиначат историята. В книгата „Един век „Черно море” например на 88-а страница пише, че гимнастик от Варна е взел цели три медала от световно за мъже в Япония – златен на халки и бронзови на висилка и в многобоя. Обадих се във федерацията за справка и от там ми отговориха: „Такъв гимнастик има, такива медали – няма.”
- Вие сте увековечили името си в спортната гимнастика във Варна, но нито сте почетен гражданин на Варна, нито сте награждаван с Почетен знак на кмета с лента или Почетен знак „За заслуги - златен или сребърен”, например. Много хора, които са направили обаче по-малко от вас за Варна, са удостоени с тези звания. Как приемате този факт?
- Не ми е приятно, но подобни неща не зависят от мен.
- За финал. Кои са най-големите ви постижения в живота?
_540x960.jpg)
- Успехите в гимнастиката и моето семейство. Със съпругата ми Петя създадохме прекрасен син Иво, който през миналата година се дипломира в „Империал колидж” в Лондон с пълно отличие. Университетът, заедно с този в Кембридж, е шестия по престиж в света. Професорът, пред който Иво е защитил дипломната си работа, му е признал, че е вторият им студент в историята, завършил с пълно отличие. Още по-радостен съм, че Иво отказа предложения за работа в Лондон и избра да се завърне в България, за да прилага знанията си тук. Сега работи като корабен оператор във Варна.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
