Три години без големия Живко Господинов! Спартак вечно ще помни своята легенда
Изминаха 3 години от онзи злокобен 4 май 2015 година, когато от този свят рано си отиде голямата футболна легенда на Спартак и Варна Живко Господинов.
Той е роден на 6 септември 1957 година. На 12 години започва да играе футбол в Спартак, за да стане по-късно най-успелия футболист в историята му.
Жиката е част от най-успешния отбор на клуба, който в периода 1982/1984 година стига финал за купата, участва в турнира на КНК, където се класира за втория кръг и отпада от световния гранд Манчестър юнайтед, и печели бронзови медали в „А“ група.
_%20960x%20720.jpg)
Живко е играл за Спартак (Варна) 1974-1977, 1978-1987, 1988, пролет - 1988 – есен, 1990 – есен), Ватев (Белослав) (1977-1978), Спартак (Плевен) (1987 – есен), Черно море 1992 – пролет, Берое (1992 – пролет) и Фафе (Португалия) (1988-1990). Има 171 мача и 46 гола в "А" група (155 мача с 41 гола за Спартак (Вн), 3 мача за Берое и 13 мача с 5 гола за Спартак (Пл). В "Б" група за родния си Спартак има също 151 мача и 60 гола, за Черно море - 10 мача и 1 гол, а за Белослав - 30 срещи и 7 гола.
_%20960x%20720.jpg)
Със Спартак (Вн) е бронзов медалист в „А“ група през 1984 година и финалист за купата на България през 1983 г. Записва 39 мача и 6 гола за "А" националния отбор (1983-1986) - рекордьор на клуба по изиграни мачове и отбелязани голове. Участва в 3 мача на световното първенство през 1986 година в Мексико – срещу световния шампион Италия, Южна Корея и домакина, а България стига осминафинал. Той е единствения варненски футболист, играл на световно първенство като действащ играч на варненски клуб.
За Спартак (Вн) е изиграл 4 мача за Купата на националните купи, два от които срещу Манчестър юнайтед на 1/8-финал. Три пъти е избиран за най-добър футболист на Варна.
През 80-те години Левски и ЦСКА правят всичко възможно да го привлекат, но Живко остава верен на родния си Спартак. С покойния Стефан Найденов създават най-знаменития тандем в Спартак и доставят неповторими емоции на публиката.
Днес в 14 часа роднини, близки и приятели ще почетат паметта на Живко Господинов на гроба му в Старите варненски гробища, а отец Георги ще отслужи заупокойна молитва.
---
Пред "Петел" осем футболни легенди на България и Варна разкриха какво трябва да знаят поколенията за Живко. Своето мнение дадоха треньорите на Жиката Иван Вуцов и Людмил Горанов, съотборниците му Пламен Гетов и Иван Петров, последният футболен президент на Господинов Атанас Атанасов-Кеби и три велики имена на Черно море – Стефан Богомилов, Иван Василев и Божил Колев.
Иван Вуцов, треньор:
„С Живко работих 14 месеца в Спартак Варна (1981/1982), три години в националния отбор (1983/1986) и 3 месеца в Спартак Плевен (1987 – есен). До лятото на 1981 година Живко го знаех само като футболист, а след идването ми в ЖСК-Спартак го опознах и като човек. Той е в основата на всичко положително във варненския клуб през периода 1981/1986 г. С негова помощ ЖСК-Спартак се върна в „А” група и се утвърди трайно в нея. Живко беше добро и трудолюбиво момче, предан на футбола. Готов да се учи, за да прави добри неща на терена. Беше кротък и никога не ми е създавал проблеми, но и аз бях внимателен в подхода си към него. Невероятно честен и прям човек. Казваше всичко в очите на другите, без значение дали е положително или не. Казваше го директно, без заобиколен начин. Взех го в националния отбор, защото бях наясно с качествата му. Бе работлива пчела на терена. Без да блести, изпълняваше безупречно поставените задачи и вършеше много добра работа, която не се виждаше от някои капацитети. От тях получавах доста критични бележки. Питаха ме: „Защо го викаш този? Има други, които ще паснат по-добре в състава. Техните мнения и препоръки обаче нито ме вълнуваха, нито ме разколебаха. Как да сваля доверието от един безспорен талант и силно положителен футболист като Живко. Съзнателен в тренировките и винаги функционално готов, Господинов се отличаваше с голяма работоспособност и трудолюбие на терена. Нали знаете, едни бият тъпана, а други обират парсата. В националния Живко беше от тези, които обират парсата.Той беше основен двигател на отборите, в които е играл със своята техника, интелигентност и чувство за колективизъм. Вкарал е малко голове, но всичките шедьоври. Повече работеше за съотборниците си. Създаваше положения, изработваше голове с великолепни пасове. Може би затова трудът му не се виждаше. Живко Господинов е един от легендарните футболисти в историята на Варна и ми е жал, че приживе бързо бе забравен. Той заслужаваше по-голямо уважение.”
Людмил Горанов, треньор:
„Живко бе силна личност между силни личности. С твърд характер и изострено чувство за справедливост. Приеме ли някаква кауза в себе си, е готов да вююва с всички сили за нея. Футболен талант – самороден. На терена организираше перфектно играта на своя отбор и притежаваше висока работоспособност. Обичащ и силно предан към родния си Спартак. Имал съм щастието да работя дълго с него. Труден за управление, но аз не съм имал трудности с него. На световното в Мексико 86 постигна най-големия връх от всички футболисти на варненски отбори. Говоря за тези, които са стигнали до националния тим с екипа на варненски клуб. Винаги съм бил горд съм, че сме били в един отбор и сме постигнали много в Спартак.”
Пламен Гетов, съотборник:
„С Живко бяхме като братя. През сезон 1979/1980 например спахме 6 месеца в тях и 6 месеца при майка ми. За 365 дни в годината, да не сме били заедно най-много 5 дни. Живко е безспорният №1 в историята на Спартак (Варна), жалко че не ни беше писано да играем дълго заедно в родния ни клуб.“
Иван Петров, съотборник:
„За мен истинското приятелство остава до гроб. Съдбата така реши и ни раздели. Живко бе не само голям футболист, той бе истински приятел и честен човек към мен. Нашият футболен и съвместен живот премина като една вълшебна приказка. Нека всички хора да знаят, че този футболен тандем – Иван Петров с № 9 и Живко Господинов с № 10, остава най-резултатния в цялата история на Спартак. Ние, двамата вкарахме над 200 гола за родния и велик клуб Спартак. Забележително, нали? Господ обаче реши да го прибере много рано от този несправедлив свят. Жика, завинаги оставаш в моето синьо спартаклийско сърце! Нашата обща борба за каузата „Спартак“, аз обещавам, че ще я продължа докрай. Нека бог да те прости! Почивай в мир, скъпи приятелю!“
Атанас Атанасов-Кеби, президент:
“За това, което направи Живко за Спартак и Варна, заслужава стадионът на “Спартак” да носи името му. Аз бях последният футболен президент на Живко Господинов. През есента на 1990-а го върнах от Португалия в Спартак, като му платих същите пари, които му даваха там. Той подари екип на отбора. Случиха се обаче грозни неща и спрях да издържам клуба. Неприятно ми стана, че след като изпусна дузпа срещу Несебър във Варна, Живко бе изгонен от родния си тим от едни хора, които искаха да се върнат на власт и успяха. През есента на 1992-ра го взех в Берое, когато бяхме фактор в „А“ група. Той заигра добре, но контузия му попречи да продължи и спря с футбола. Беше уникален футболист и добър човек”.
Стефан Богомилов, голмайстор №1 на Черно море:
„Живко е най-големият футболист в историята на Спартак. Безспорният №1 с качества и факти. Беше честен футболист и човек. Казваше всичко в очите на хората и затова някои не го обичаха. До последно остана верен на Спартак и никога не го предаде, за разлика от други. За мен е чест, че го познавах и сме играли заедно, макар и като ветерани. Жалко, че Варна загуби такава личност толкова рано.“
Иван Василев, бивш футболист и треньор на Черно море:
„Живко Господинов е харизма за футболна Варна. И с голям характер. Разбрах го, когато му бях треньор за малко в Спартак. Много приятни спомени съм имал с него, той е един от най-ярките посланици на града ни. С неговата кончина се откъсна последната страница в историята на Спартак.“
Божил Колев, бивш футболист и треньор на Черно море:
„Живко бе изключителен футболист и добър човек. Записа името си със златни букви във футболната история на Варна.“
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
