Три месеца казарма за всички?

Любомир Денов, 24 часа

ИЗБЪРЗАХМЕ с премахването на наборната служба. Напоследък това се признава не само от военни експерти, но и от загрижени за бъдещето на децата си родители.

Не става дума просто така да върнем 2-те години казарма във вида от времето на соца. А да помислим трезво за някаква форма, която ще подготвя младото поколение за екстремни ситуации, които масово ни налитат напоследък.

Защо е необходимо това? Първо, заради тоталното неумение на родените в прехода да се справят с елементарни компликации на живота. Те могат да събират боклуци в пролетните акции и да ринат калта от наводнения, но блокират, ако трябва да окажат първа помощ на потрошен в катастрофа. Да не говорим за по-сериозни бедствия като обгазяване след производствена авария.

Съвсем сериозно - лекари признават, че отмяната на задължителната военна служба е повлияла отрицателно на оплодителната способност на мъжете. Оказва се, че на времето лекарски комисии неведнъж са успявали да хванат навреме здравословни проблеми при момчета и им давали възможност да ги оправят.

Разбирам онези, които веднага ще скочат - казармата е отживелица, казармата е затвор, двете години в строя са тотална загуба на време! Споделям загрижеността и на всеки родител, който по принцип мисли най-доброто за детето си. Но освен за удобствата той трябва да мисли и затова как най-добре да ускори съзряването на своя наследник.

Втората причина е влошената среда за сигурност. И от североизток - Украйна, и от юг - Сирия, мирише на изгоряло. Двете горещи точки са достатъчно близо до България, за да неглижираме опасностите, които произвеждат. Не са добри и прогнозите. Няма никакви изгледи конфликтите да стихнат, растат заплахите от тероризъм. Големият брой военни учения и присъствието на американски бойци у нас би трябвало да ме успокояват, но не би. Дрънченето на оръжия винаги буди тревога.

На този фон Литва върна наборната служба, а другите прибалтийски републики са на път да я последват. Полша вдига 60-метрови кули по границата и открито се въоръжава. Докато ние се ослушваме, Румъния купи многоцелеви изтребители Ф-16. На път да върнат наборната служба са и САЩ според американския сенатор Бък Маккион. Неотдавна “Вашингтон пост” цитира негово изказване, че последните съкращения в бюджета на Пентагона могат да се компенсират само с възстановяване на казармата.

Третата причина се съдържа в констатацията, че уж огромният контингент от минали през казармата бързо намалява. Последни разчети показват, че ако, не дай си боже, утре свирне тръбата, ще трябва да свикваме под знамената 45-50-годишни мъже. А и те отдавна са забравили тънкостите на военната си специалност, повечето пък са изобщо неподготвени за по-модерната бойна техника.

Четвърто - значителна част от по-младото население няма и основно образование, неграмотността сред циганите е масова. Как тогава да поставиш такъв войник зад волана на бойна машина, да му повериш елементарно РПГ-9 или сравнително старичък ПТУРС. Изобщо не говорим за зенитно-ракетен комплекс или съвременна комуникационна апаратура.

Затова считам, че ще е разумно да се обмисли идеята за въвеждане на 3-месечна редовна служба. Само 3 месеца, но задължително за всички - както за младежи, така и за девойки. През тази малка казарма те ще имат достатъчно време не само да проумеят каква е разликата между пистолет и револвер, да научат, че муниции значи патрони и снаряди, а английската дума амуниция на български се превежда като конска сбруя. Но и да усвоят основното въоръжение и най-вече - да се научат да оцеляват при бедствия, аварии и катастрофи.

Достатъчно било, че върнахме военното обучение в училищата?! Това е несериозно. 5 часа в 9-и и още толкова в 10-и клас са само за повишаване на общата култура.

На опонентите ще предложа да обиколим 2-3 столични гимназии и да се нагледаме на масово затлъстяващи младежи! Извинявайте, но закъде сме с 15-16-годишни момчета, които преди мустаците се обзавеждат с цици и шкембета?!

Плах подход към проблема са и курсовете за студентите, които се организират с помощта на МО и ректоратите. Макар първите опити да показват повишен интерес от страна на младежите.

А може пък да копираме и опита на Франция. Освен професионална армия французите са обявили и набирането на младежи от 18 до 30 г. за т.нар. доброволна войска. Оказва се, че има достатъчно момчета, които искат да усвоят военни умения, но без да подписват 10- или 20-годишни договори за служба. Голяма изненада било и желанието на стотици семейства, които буквално тикали децата си в доброволната казарма с идеята да станат мъже, както се казваше навремето. Тук му е мястото да кажа, че френската държава обвързва тези форми на обучение с редица социални бонуси и екстри. Примерно - с предимство при кандидатстване за работа в полицията, в държавната и общинската администрация.

Специално внимание заслужава идеята на Патриотичния фронт за т.нар. трудова повинност. Тук не става дума за реанимиране на някогашните Строителни войски. Нито имаме възможностите за това, нито му е времето. Безспорен факт е обаче необходимостта чрез 3- или 6-месечна служба недоучилите младежи не само да овладеят автомат “Калашников”, но и да получат грамотност и още по-важното - да научат някакъв занаят. Ползата от това ще е многопластова. Първо - пред младежите, прехранвали се само с кражби или от боклука, вече ще се открие шансът да си изкарват честно хляба. Второ - полицията ще си отдъхне, защото ще намалее битовата престъпност. Държавата също ще спечели, защото ще се увеличи делът на квалифицираната работна ръка.

Умишлено избягвам темата за финансирането на 3-месечната казарма. Тя подлежи на много по-сериозен анализ. И съвсем не е вярно, че държавата няма възможности за това. Опитът на Израел, Швейцария, дори Куба показва, че резерви ще се намерят. Казармите вече ги няма или са рухнали. А кой казва, че трябва да се върнем към обучението от едно време?! Къде пише, че пак трябва да има ставане в 5 ч и биене на крак по плаца до затъпяване. Идеята е да се даде минимум знания и умения за максимум кратък срок. А за това ролята на казарма може да изиграе и институтът. Стига да се помисли.