Трифон Иванов: Няма да забравя трибуните на "Васил Левски" при завръщането от САЩ
“24 часа” изиска и са получи разрешение да публикува интервюто с Трифон Иванов на продуцентската компания Pitch International.
В момента тя прави филм за Христо Стоичков като епизод от поредицата “Най-великите във футбола”. Интервюто с Трифон е част от снимките в България, които включваха мнението на Йордан Лечков, Любо Пенев, Наско Узунов, Димитър Пенев и кадри в Пловдив, Етрополе, музея на ЦСКА.
Най-изненедан бил Димитър Пенев, когато Федерико му обяснил, че баща му още си спомня мач, в който е играл срещу него.
28-минутната творба за Стоичков ще е готова следващия месец и вече е купена от десетки телевизии. Ардилес снима в момента филми за още 9 легенди на световния футбол - Кака, Андерс Иниеста, Андреа Пирло, Икер Касияс, Андрий Шевченко, Георге Хаджи, Джордж Уеа, Франко Барези и др.
Ето пълния запис от 21 минути и 3 секунди, който е направен в кабинета на Трифон на стадион “Ивайло” на 14 октомври миналата година. Трифон пристигнал на срещата и заявил, че няма много време. След приключването на интервюто обаче си говорил с Ардилес-младши няколко часа. Оплакал му се, че големият му проблем са килограмите, които качил рязко, след като спрял да пуши след първите проблеми със сърцето от август миналата година.
Великият защитник ни напусна внезапно миналата събота, като получи масиран инфаркт.
- Какво беше да играеш в ЦСКА в периода 1985-1990 година? Отбор, който спечели много титли, с победи в Европа.
- Фактически аз бях към края на този период. Включих се към края, когато направихме големия отбор. С абсолютно всички. С Костадинов, Пенев, Стоичков, Гошо Георгиев, аз, Пламен Гетов, все футболисти, които бяха в отборите си водещи. И благодарение на старши треньора Димитър Пенев, той ни събра, направихме този силен отбор.
- Имаше ли някакво допълнително напрежение от факта, че бе тоталитарно време, този отбор бе на армията?
- Напротив. Старши треньорът Димитър Пенев събра най-доброто, което го имаше в България. Значи Ицо, Емо и Любо си бяха там. Другите, които отидохме, много бързо се адаптирахме. И на полусезона водехме с 11 точки пред останалите. Всичко бе абсолютно нормално и коректно.
- Какво беше първото ти впечатление от Стоичков?
- Колкото се опитват да го изкривят, той е един съвсем нормален човек. Добър, с благ характер. Винаги е готов да ти помогне. Това е в общи линии.
- Колко добър беше той през това време, когато бяхте заедно на клубно ниво?
- Изключителен. Самият път на кариерата му тръгваше на възход. Всичко бе в началото тогава. Сещам се за един турнир, който играхме. Май беше в Палма де Майорка. Там бяха само грандовете. “Байерн” (Мюнхен), “Валенсия”, “Барселона” и “Реал” (Мадрид). Тогава му се връзваше всичко. Ицо беше в страхотна форма, направо ги попиля. Може би точно тогава Йохан Кройф го хареса и държеше на него много.
- Кое прави Стоичков толкова голям футболист? Дали характерът, който понякога е доста буен? Или нещо друго?
- Не. Трудът, който е положил. Талантът, който има. Талантът съчетан с труда. А неговият талант е невероятен. Защото да си голям футболист, трябва да имаш талант. И като работиш здраво, нещата се получават. Той влагаше много труд и заради това постигна тези успехи.
- Това, че гръбнакът на националния отбор бе от ЦСКА помогна ли за успехите му през 90-те години. Вие се познавахте, бяхте приятели.
- За мен по-важно бе, че всички играехме в чужбина. От 11 човека 10 бяхме в чужбина, и то водещи фигури в своите отбори. И когато се връщахме в България, за да играем за националния отбор, всички вярвахме в едно. Че можем да победим всеки.
Играехме без притеснения. И с тази вяра се получаваше. Така ставаше. Но бяхме натрупали опит в чужбина, всеки в своя отбор. Данчо Лечков бе в “Хамбургер”, Балъка беше в “Спортинг”, Любо във “Валенсия”, аз в “Бетис”, Ицо в “Барселона”, Златко Янков бе в Турция, Цанко Цветанов - в Германия, Боримиров в “Мюнхен 1860”, Боби Михайлов - във Франция, да не забравя някого. И всички тези, които изброявам, бяхме навън. И всички бяхме водещи фигури.
- С какви очаквания заминахте за САЩ? България нямаше сериозни успехи на световни.
- Значи, целта, която си бяхме поставили между нас, бе поне да победим. Отидохме за първа победа. При най-добро стечение на обстоятелствата да излезем от групите. Това си говорехме между нас. И не виждахме причина това да не се случи. Когато мислиш за нещо и вярваш в това, то се получава.
- Първият ви мач на световното бе с Нигерия. Допуснахте тежка загуба. Помниш ли каква бе първата реакция на Стоичков след това?
- Тя бе една. Всички бяхме разочаровани. Може би не очаквахме толкова голяма съпротива. Попаднахме в някакъв капан, от който цял мач не можахме да излезем Но пък може би ни помогна за следващите мачове. Това като един урок, който получихме още в самото начало. И ни помогна да помислим и да решаваме нещата.
- След това дойдоха двата мача с Гърция и Аржентина. Какво си спомняш от тях?
- Аржентина бяха изключителен отбор. Тогава имаше проблем с Марадона, който нямаше как да играе. Но всички останали бяха на много високо ниво. Просто мачът се разви благоприятно за нас. Но до последно треперехме с Аржентина. Това бе един от най-трудните мачове, които изиграхме. С Гърция беше лесно. Те бяха по-слаб отбор от нас. Там ни трябваше повече търпение и съсредоточеност, за да ги победим. И се получи.
- След това идва Мексико. Това ли бе най-трудният ви мач?
- Най-трудният. 90 000 бяха за Мексико. Просто самият стадион, всички бяха за Мексико. За него бях наказан. И проблемът при нас беше, че Ивайло Йорданов, който играеше в “Спортинг” нападател, трябваше да стане защитник. Спомням си, че с Ицо ходихме при Пенев и наложихме Ивайло. Да играе стопер. От централен нападател - стопер. Но това се оказа ключов момент. Защото Ивайло овладя топката и я даде идеално на Стоичков за гола. Това бе много положителен и хубав момент.
- Как се чувствахте преди мача с Германия? Все пак играехте с настоящия световен шампион.
- Най-хубавото и положително нещо бе, че вече не се притеснявахме. Вече ги бяхме побеждавали. Нямахме притеснения от тях, въпреки че бяха много сериозен тим. Като играчи и звезди. И заради това играхме по-отпуснато и мобилизирани. И това ни даде едно предимство. Надиграхме ги и спечелихме напълно заслужено. Имахме и малко късмет да влезе главата на Данчо Лечков. Преди това Ицо ги препарира със страхотен пряк свободен удар. Вратарят не мръдна. Просто го закова. Така стигнахме до победата.
- Изненада ли те нещо при изпълнението на Стоичков?
- Това отличава звездите от средните футболисти. Когато някой се нагърби и понесе тежестта на останалите от отбора. Той знаеше, че може, и го направи. Той бе сигурен, че ще го вкара. И вратарят не мръдна.
- Аз съм виждал снимки от този мач - всички бяхте изключително щастливи. Ти какво си спомняш от този момент?
- Радостта. Това, че сме победили световния шампион. Че отиваме напред. Че играем добре. До този момент играехме на доста високо ниво. Всичко ни се получаваше. Имахме съвсем малко спадове.
- След това всичко приключва с Италия. Колко важен бе Стоичков за успеха на този отбор?
- Не мога да кажа, че само един е бил важен. Той е един от нас. Винаги сме го смятали за звездата на отбора. Това, че с Германия се нагърби и вкара този гол, наистина бе важно. Но ние побеждавахме като отбор.
Всеки един със своите качества. Това, което направи той с Германия, даде тласък на отбора. Но това е нормално за един футболист, който е водач, който носи тежестта на отбора върху плещите си. Но всеки от нас даде по нещо, колкото и малко да е за успехите.
- Какво си спомняш от посрещането в София?
- Фамозно посрещане. Едва когато се прибрахме, усетихме какво сме направили. От аерогарата до стадиона имаше хора. А това са доста километри. От двете страни беше спряно движението. Много хора, които се радваха. На летището също имаше много хора. Но най-важното, което никога няма да забравя, е че излязохме на стадиона и той беше пълен. Догоре. Това бе едно признание на хората, на обществото за това, което сме направили. Но бяхме далеч и не сме видели и усетили това, което е било. Празненствата по улиците и всичко. След това ни разказваха.
- Смяташ ли, че този ваш успех помогна и на държавата, която бе в труден момент? Преминаване от един строй в друг. Трудни времена.
- Може и да сме помогнали. Сега виждате как футболът е на второ място. Всички живеят с волейбола. Виждате какви успехи има волейболът. Видяхте какво настроение беше на европейското. Съвсем друго. Хората са по-различни.
Спортът винаги е бил положителното нещо, на което хората да се радват. И да ги обединява.
- Последен въпрос. Ти играеше централен защитник, но малко вляво. Това бе и зоната на Стоичков. Как се разбирахте?
- Перфектно. Аз не съм се задълбочавал, но по негови приказки, когато стана голмайстор, само аз съм му дал 12 дълги паса. С които излита сам зад защитата. Защото той имаше рязък пас. 12 гола не са малко. С тях стана голмайстор на Европа.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
