Трябва да си свързан с татуировката, а не да я носиш като модна дреха

 

Джилберт Файредин-Джими е художник, но неговите творби няма да видите на платна и в рамка, подредени в някоя от варненските галерии. За сметка на това рисунките му може да зърнете на плажа, да се препичат на топлото юлско слънце или дори из Морската градина, докато разпускат след изморителен работен ден. Може би вече се досетихте, че Джими е татуист. Занимава се с това повече от десет години и ако сега го попитате, едва ли може да се сети колко рисунки върху тела е правил. Със сигурност са хиляди. Личният му рекорд е 12 татуса за ден. Засега не се е решил да участва на конкурси, но твърди, че това неизбежно ще се случи, когато избистри стила си. Работи в едно от първите студиа във Варна - „Електрик арт". 

В НАЧАЛОТО

Първи „потърпевши” бяха най-близките, беше доста забавно

 

МЕЧТА

Много ми се иска да изрисувам на някой лекар доктор Куин Лечителката

 

- Кога и какъв беше първият татус, който нарисува?

- Всичко започна на шега, но после отношението ми към татуировките стана по сериозно. Първият ми клиент беше 50 - 60-годишен чичко, който имаше изрисувана много странна русалка, която си бил правил в казармата. Опитах върху нея да нарисувам сърце и още една русалка. Резултатът беше невероятен. Много му хареса и така постепенно започнах да рисувам върху приятели. Първи „потърпевши” бяха най-близките, беше доста забавно.

- Доста често хора, които се занимават с този вид изкуство, разказват как са започнали да експериментират първо върху себе си и след това добиват смелост да рисуват други хора. При теб така ли беше?

- Не съм правил опити върху себе си. Естествено, в началото първите татуировки не мога да ги нарека дори експеримент, по-скоро търсих техниката и стила си. Опитвах се сам да си направя добра машинка и след многобройни опити, повечето от които несполучливи, дойде денят, в който вече имах необходимите средства за закупуване на професионална техника. Не след дълго си намерих и работа в студио в един от курортите.

- Кои са най-големите митове, които си чувал за татуировките?

- Чувал съм, че били вредни и едва ли не отровни за кръвта. Това най-вече се отнася за хора като онзи затворник, който решил да си татуира моряшка фланелка с мастило от химикалка, а това и на мен не ми се струва особено здравословно. Мит е, че цветните рисунки избледнявали по бързо от черно-белите. Тук всичко си зависи от качеството на пигментите и типа кожа. Чувал съм и глупости, че можеш да премахнеш прясна татуировка, ако я наложиш със сирене или кожа от жаба, притиснати в нея през вечерта. Тук според мен вещиците и магьосниците са по-вещи!

- Каква е най-странната поръчка, която си имал?

- Веднъж трябваше да направя на четири момчета, на дупетата, еднакви звездички. Не знаех с какво ги обединява това, така и не разбрах, но бяха притеснени дали не изглеждало изнежено. Отговорих им, че няма проблем, стига да нямат и други ритуалности помежду си с тази част от своята анатомия.

- Повече жени или повече мъже влизат в студиото и истина ли е, че нежният пол подхожда много по-смело към тази манипулация?

- Не съм забелязал да има някакво полово предимство спрямо татуирането. Влизат еднакво и мъже и жени, но ми се струва ,че жените издържат повече. Все пак всичко опира до човека. Случвало ми се е едри мъжаги да припадат, а крехки момиченца да се държат така, сякаш комар ги е ухапал.

- Може ли да се твърди, че има сезон, в който е по-удачно да се рисуваш и такъв, в който не е препоръчително и защо? 

- По удачният сезон е, разбира се, зимата, защото тогава прясната татуировка не е изложена на слънчевите лъчи и на пиянските гмуркания в морето. Но разбира се ако правилно се пази и се изпълняват дадените от татуиста инструкции - няма проблем, независимо какъв сезон е.

- Табу ли са рисунките по тялото в наши дни, или мода?

- Отдавна татусите не са табу. Виждаме татуирани звезди навсякъде в медиите и е разбираемо, защо са толкова търсени те. Въпреки това препоръчвам човек да не се рисува само заради модата, защото в един момент татуса ще му омръзне. По-важно е той да има собствен смисъл за него. Дали ще му напомня за нещо, дали ще е символ, в който той вярва и го мотивира, важното е да се чувства обвързан с рисунката, а не да гледа на нея като на модна дреха.

- Преди 10-15 години имаше предразсъдъци към хората, които рисуват телата си. Някои от тях дори срещаха трудности при намирането на работа. В момента това нещо съществува ли?

- Постепенно тези предразсъдъци отпаднаха. Виждаме толкова много татуирани хора около нас, че това вече не прави впечатление като нещо срамно или неприлично. То и не е и не би трябвало да е пречка, за да започне човек някаква работа. Но пък все още не съм виждал татуиран премиер или президент. Явно само те все още се пазят, но ако решат, мога да рисувам и супермен както и козел Архар.

- Имал ли си клиент с по-представителна професия (лекар, преподавател, адвокат) и помниш ли какъв модел си беше избрал?

- Невинаги в разговора ми с клиентите се стига до това с какво се занимават те. Това е по-скоро рядкост. Но съм татуирал и лекарка, и зъболекар, които си бяха избрали плетеници. Много ми се иска да изрисувам на някой лекар доктор Куин Лечителката или на някой адвокат Пери Мейсън*. Омръзна ми да рисувам човечето на Мишелин на автомонтьори.

- Може ли да се каже, че в момента хората, които се занимават с татуиране, са много по-подготвени и рисуват по-хубаво от тези преди 10 години?

- Това е от ясно по-ясно. Нормално е нещата в бранша да търпят развитие. Конкуренцията е все по-голяма и стремежа в перфекционизъм е разбираем. Който не е достатъчно добър, за него е по-трудно на пазара. В България винаги е имало добри рисувачи, но навремето хората се татуираха с почти допотопна техника. В момента повечето студиа са оборудвани с качествени материали.

 

*Адвокатът детектив Пери Мейсън е главен герой в криминалните романи на Ърл Стенли Гарднър

 

Иван Големанов