Турция показва и моркова, и тоягата
В последните години Анкара е все по-самоуверена и опитва да играе роля на регионална сила. 70-милионната страна прескочи без усилие икономическата и финансова криза, която тресе Запада, но от десетилетия стои на вратата на ЕС и все не я пускат в Европа. Турция има втората по численост, а вероятно и по сила, армия в НАТО с ключови позиции в Близкия изток, Кавказ и Балканите. Освен това ще бъде домакин на радарната база на бъдещата US противоракетна система в Европа.
Преди десетина дни пред студенти в Сараево външният министър на Турция Ахмед Давутоглу заяви: „Балканските страни стигнаха до точката на съдбоносния избор - или ще продължат с манталитета от предишните десетилетия, възникнал от вражди и конфликти, или ще приемат нов политически език... Искаме ли още кризи, войни, или имаме нова визия за региона?“, запита той.
Каква е новата визия на Анкара не е тайна: „Ще направим Балканите, Кавказ, Близкия изток заедно с Турция средище на световната политическа сцена. Това е целта на външната ни политика и ще я постигнем“, заяви преди време същият Давутоглу. „Ще възродим това време. Историята на османските Балкани е била успешна и сега трябва да възкресим полуострова”, очерта той идеите си. От Босна Давутоглу отиде в Косово, където предложи помощта на Анкара за диалог между Белград и Прищина.
Днес Турция настоява, че като голяма икономика в региона и работеща демокрация трябва да има по-важна роля. Анкара демонстрира една по-различна дипломация, особено след като политиците успяха да наложат волята си над генералитета – свалил не едно турско правителство. Но само дни след като Давутоглу призова ръководителите на балканските страни да превърнат региона в „оазис на мира“, Анкара обяви дипломатическа война на Израел, погребвайки политиката на „нулеви проблеми със съседите”. Част от турския гняв идва от чувството на неудовлетвореност от факта, че Израел не позволява на Анкара да поеме ролята на регионален лидер.
Турция понижи дипломатическото си присъствие в Тел Авив и нареди на висшите израелски дипломати да напуснат страната. Прекъсна военните и силно ограничи търговските си връзки с Израел. „Израел винаги се е държал като разглезено момче. Проявихме решителност спрямо тази страна, която упражнява държавен терор“, заяви турският премиер Реджеп Ердоган. Анкара наложи санкциите след отказа на Тел Авив да се извини за израелския рейд на 31 май 2010-а срещу турски кораб, който предвождаше цяла флотилия, в опит да пробие блокадата на ивицата Газа. При това бяха убити 9 турски граждани.
Ердоган обяви още, че увеличава турските морски патрули в Източното Средиземноморие. Турската флота може да осигури охрана и за бъдещи хуманитарни акции към ивицата Газа, отбелязва ИТАР-ТАСС. Анкара ще задейства и процедура пред Международния съд на ООН за оспорване законността на блокадата на Газа.
По същото време, в същия регион, и също с флота заплахи отправи и главният преговарящ на Турция с ЕС Егемен Багъш. Анкара ще изпрати военноморския си флот в Източното Средиземноморие, ако Република Кипър започне сондажи за газ край острова. „Флотът е за това“, посочи Багъш.
Този път Анкара е недоволна от откриването на значимо газово находище в морето южно от Кипър. В почти същия район преди година беше открито израелско находище, смятано за най-голямото в света, откривано през последното десетилетие. Когато през 2007-а Кипър подписа с Египет и Ливан споразумения за проучвания за нефт и газ, Анкара изпрати военни кораби, за да сплаши съседите си. Преди дни Никозия отново обяви планове за сондажи в изключителната си икономическа зона въпреки Анкара и протестите на кипърските турци.
Ангел Шишков
