На 7 май тази година 11-годишният Теодор Желев припадна по време на физическо в училищния двор в София и малко по-късно почина, защото не му беше оказана навременна медицинска помощ. А не му беше оказана, защото в училището няма лекар. (Няма и в повечето училища в държавата.) Има само медицинска сестра, въоръжена за оказване на първа помощ с риванол и бинт.

Няколко дни по-късно, на 19 май, четвъртокласникът Ангел Капсъзов от хаджидимовското село Копривлен посиня и издъхна от мощен токов удар в училищния двор. Оголена жица от електрически стълб паднала на метална ограда, на която момченцето се подпряло по време на игра. Тя, жицата, казва директорката, си висеше отдавна, а когато духаше силен вятър и валеше дъжд, плющеше и произвеждаше искри и пламъци.

Искри и пламъци?

Огън и жупел? В двора на училището? 

Четири сигнала в рамките на един месец постъпили в ЧЕЗ, откъдето пратили техници. Те се повъртели с един дървен прът наоколо, побутнали нещо и си тръгнали по живо, по здраво, твърди директорката.

След трагедията се оказа, че някакви си 30 метра кабел за изолиране на електрическия теч са били достатъчни, за да обезопасят площадката и децата. Оказа се още, че не е ясно на кого е стълбът, чия е жицата и кой отговаря за оградата.

После баш директорът на ЧЕЗ написал съболезнователно писмо.

И пари бил готов да даде

Интересно на колко ли оценява смъртта на 10-годишно момченце. Ами ако на оградата се бяха облегнали още пет деца? А ако някое от тях беше тръгнало да помага на Ангел и беше разтърсено по подобен начин? (Проверка на ДКЕВР установи, че ЧЕЗ нямат вина за случая с убитото дете - бел.ред.)

На 1 юни - Международния ден на детето, второкласникът Красимир загина на място, след като металната греда на футболна врата в двора на училище във Велико Търново падна отгоре му. Паднала, защото не била закрепена добре.

Футболното игрище било направено по програма на ФИФА преди години, ама ФИФА не знаела, че всяко добро се наказва и че не може да повери грижата за подобно съоръжение на българските власти, били те училищни, общински или държавни. Ние просто не ставаме за родители.

Иначе всичко си е както обикновено. Тече безсмислена суматоха постмортем. Медийна суетня.

Кметовете и районните инспектори панически назначават проверки на детските площадки (и докато проверяват втора врата затисна ръката на дете във Велико Търново, б.р).

Привиканите на килимчето директори вдигат безпомощно рамене и обясняват, че няма пари за учебници, камо ли за съоръжения и площадки. 

Започнати са някакви производства за убийство "по непредпазливост" срещу "неизвестен извършител", които най-вероятно ще завършат безславно с прекратяване поради липса на извършител на престъпление.

Престъпление обаче има. Няма само закон за защита от него. Става дума за колективна немарливост към децата и училището, което би трябвало да представлява най-сигурната им среда, онова вълшебно място, където те "добро да сполучат". Липсва ни елементарен инстинкт за самосъхранение.

Училището от 23 години насам е малката мръсна тайна на България. Неудобно ни е да го показваме на чужденците. Училищните програми са от миналия век. Учителите са в пенсионна възраст. Училищните бази - равностойно древни. Предполагам, че ако пусна в Youtube снимки от тоалетните в училището на дъщеря ми, Опра Уинфри ще сезира Световната здравна организация и ще поиска да осинови клетите дечица, преди да са загинали от дизентерия.

Аз твърдя, че има пряка връзка между мизерните клозети

в 81-во СОУ, жицата, която бълва пламъци над главите на децата в Копривлен, заплатите от 500 лева на началните учителки и тъжната статистика, че у нас се пада по половин прочетена книга на човек годишно. И именно всичко това накуп ни прави най-бедната държава в Европейския съюз.

Ако не виждаме причинно-следствената връзка, значи се опитваме да разделим кабела, електрическия стълб и училищната ограда в Копривлен. Отговорността вероятно може да се раздели. Но резултатът в крайна сметка е едно загинало дете. Или цяла безнадеждно пропадаща нация.

Ана Клисарска - Авторката е главен редактор на списание “Жената днес”

trud.bg