Юлия Георгиева

Фото Тодор Танчев

 

Възрастни хора, които дори системата е признала като крайно нуждаещи се и им се полага всеки ден паничка с храна и парче хляб, се налага да се откажат дори от тази помощ, тъй като условията, за да я получат, се оказват непосилни. 

За това алармира пред „ПЕТЕЛ“ Златка Стефанова. Тя също е сред клиентите на Домашния социален патронаж. „Нито един от тези достойни мъже и жени не желае да бъде поставян в групата на социално слабите, защото това не е по тяхна вина. И въпреки ниските си пенсии и унижението от категорията, в която ни поставят, преди две-три седмици дойде новият удар“, коментира жената. В продължение на 8 г. микробусът на социалния патронаж, който доставя пакетираната храна, е паркирал на пазарчето в „Младост“ (зад „Пикадили“), но по разпоредба на здравните служби това обстоятелство се променя. 

„Обясниха ни, че не било хигиенично да се раздава храната от микробуса. Трябвало това да се прави в затворено помещение“, обяснява Емилия Христова, която всеки ден взима храната на майка си. Така пунктът за раздаване бил преместен в пенсионерския клуб под бул. „Сливница“, до блок 28. „За да взема храната на майка, която е инвалид, удрям ключа и така идвам дотук. А тук ми идва много далече, много тежко. Какво ще става през зимата, просто не знам. Хем аз съм на 60 г. и ми е тежко, а за тези хора, които са по-възрастни от мен, просто не знам. 

Казват, че по новия начин раздаването било по-хигиенично, но в първите дни, като се преместихме на новото място, щайгите с пакетите ги слагаха на земята, на тротоара, което е много по-нехигиенично“, допълва Христова. Според нея, както и според десетките клиенти на патронажа, които са принудени да трамбоват по няколко километра, за да се доберат до заветната храна, много по-удачно би било, ако раздаването се случва в пенсионерски клуб №8, зад който допреди броени седмици е спирал бусът на социалния патронаж, за да достави пакетите на хората. „Там обаче управителката каза, че не иска да се превръща в пункт, защото сме щели да цапаме, а лично аз предложих помощта си да чистя клуба, но да ни оставят на старото място“, допълва Христова. 

Радка Стефанова: Всеки ден давам по два лева

„Всеки ден давам по два лева за тролея, за да дойда дотук и да взема храната на сина си, който е с психично заболяване, не вижда и не чува добре“, коментира възрастната Радка Стефанова. Не тя, а именно детето й е клиент на социалния патронаж, но той няма как сам да отиде да си вземе „пая“. „Опита на няколко пъти, но щяха да го блъснат на улицата, защото не умее да пресича сам“, допълва Стефанова. Самата тя е пенсионер. Наскоро преживяла инсулт, не е добре със сърцето и кръвното. Единствената причина да трамбова всеки ден по над 10 километра за въпросната паница с храна е страхът, че скоро няма да е между живите и тогава синът й няма да може да разчита дори на този малък обяд, осигурен от общината. „Аз нямам мъж, на когото да разчитам, а утре може и да ме няма. Не мога да оставя детето си неподсигурено. Ако три поредни пъти не дойда да му взема порцията, той ще бъде изключен от програмата, затова идвам“, допълва Стефанова, независимо че е напълно наясно, че с двата лева за билетчета може да подсигури повече храна, отколкото реално й дават от патронажа. По същата логика няколко нейни съседки са се отказали от правото си на безплатна храна. „Пет-шест жени са, които опитаха, но разбраха, че сами не могат да идват чак дотук, и просто се отказаха от храната. А аз не съм добре с едната ръка и затова няма как да взимам пакетите на всички. Просто не мога да ги нося“, допълва жената и поглежда към неколцината възрастни, които, когато са в по-добро здраве, взимат купоните от съседите и приятелите си, които се чувстват зле, и се натоварват с няколко порции наведнъж. 

Стоянка Сидерова: Едва идвам с двата си счупени крака

Най-трагично е положението на Стоянка Сидерова и млад мъж, които идват от общежитията на слепите. „Едвам идвам дотук всеки ден“, коментира жената, прегърнала патериците, които уж трябва да компенсират двата й счупени крака. Жената навремето била изгонена от дома си, очаква всеки миг да се прости с временното си убежище и сега като за капак едва се тътри, за да си вземе порцията. „Преди беше много по-удобно, защото рейсът спира само на няколко метра от буса и няма проблем“, коментира женицата. Не по-различно е положението и със слепия мъж, който й е съсед. „Преди беше лесно, защото с дистанционно задействам светофара и вървя по права линия, а сега трябва да пресичам надолу към мола и да идвам чак дотук“, обяснява съвсем лаконично варненецът, стиснал белия си бастун. И двамата нямат късмета да имат по-здрави приятели, които да ги отменят в ежедневното идване до блок 28 и да им взимат храната. А такива самаряни са неколцина и те един по един се представят, изтъквайки и други промени, настъпили със смяната на пункта за раздаване. „Преди, като останат неприбрани порции, хората от патронажа ги разпределяха като допълнително между социално слабите, а сега вече не е така – какво става?“, резонно пита по-млад мъж, стиснал внучето си за ръка. Той напомня на общината също, че макар социалният патронаж да не работи през почивните дни, хората с малки пенсии не спират да се хранят до следващия делник. „Трябва да се осигурява предварително храна за почивните и празничните дни“, смята човекът.

Доц. Станка Маринчева: Ще проверим случая и ще търсим нови възможности

„Доскоро от програмата се възползваха едва 470 социално слаби варненци, а сега увеличихме порциите на 1000, като пунктове за раздаване на храна има в петте района на града. По предписание на агенцията по храните пакетите не може да се раздават на улицата или от буса“, коментира началникът на здравната дирекция в община Варна доц. Станка Маринчева. Тя посочи, че  според новите правила храната трябва да се раздава в затворено пространство, каквото е пенсионерският клуб. „Явно има проблем, затова ще разпоредя проверка по случая. Ако хората са недоволни, ще търсим нови възможности“, обеща общинският началник. Доц. Маринчева допълни, че хората, които не могат да излизат от домовете си поради здравословното си състояние, имат възможност да плащат минимална такса, за да може социални работници да им доставят храната у дома. Самите потърпевши обаче, вместо да плащат пари, които нямат, възнамеряват да направят отворено писмо с подписка до кмета на община Варна Кирил Йорданов още тази седмица.