УЖАСИ КРАЙ СОФИЯ: УЧЕНИЦИ УБИВАТ ПАЗАЧ С РИТНИЦИ, ДОКАТО СЕ ГЪРЧИ МУ ДАВАТ БИРА С ПЕПЕЛ
24chasa.bg: Светлана Йорданова
- Брат, голяма беля е станала!, казва с разтреперан глас по телефона си 17-годишният Бобо.
- Знам, ако си горе на язовира, махай се оттам!, отвръща връстникът му Дамян и затваря.
Бобо е в паника. Трупът на 54-годишния Иван Капчин още му е пред очите.
Натъква се на него в къщичка до язовира над Бистрица, Софийско, на 6 октомври 2010 г. Отива там по обед и надниква през прозорчето. Капчин лежи на матрак персон и половина на земята. Бобо го познава, предната вечер е бил с приятели при него. Вика го 3 пъти по име, но мъжът не помръдва. Лежи по гръб с притворена уста. Бобо приближава, побутва го 2-3 пъти с крак и решава, че е мъртъв. Връзва вратата на "бараката" и изчезва.
Не съобщава за мъртвия нито вкъщи, нито в полицията. Там се обажда тогавашният арендатор на язовира. При първия оглед криминалистите разбират, че Капчин е жертва на жестоко убийство. Целият е в отоци и синини, ребрата му са потрошени.
Сега имотът около язовира е на друг частник, водата е източена, издигнати са декори за филм. Последните часове от живота на Капчин са като сцени от ужасяваща кинопродукция, но за жалост са се случили наистина. Мъжът е изтезаван и бит така, че умира в агония от сърдечна недостатъчност и липса на въздух.
В онази есен мнозина не искат да повярват, че е претрепан от ученици - единият е само на 15 г., а другите - на по 17 г. Днес те ще застанат на подсъдимата скамейка в Софийския градски съд. Тийнейджърите са обвинени, че без причина са нападнали Капчин.
Били го на почивки - ту с юмруци и ритници, ту с летви или тръба. Най-малкият дори скачал върху гърдите му. По време на гаврите момчетата дори танцували около жертвата си, хванати за ръце, станало ясно при един от разпитите.
Младежите вече са пълнолетни, пуснати са на свобода под "надзор от родител". Делото срещу тях веднъж е внасяно в съда, но е върнато заради процесуални нарушения. В началото заподозрените и обвинените за побоя са повече, но част от тях няма да са на подсъдимата скамейка - не са събрани достатъчно доказателства срещу тях
Обвинението се крепи на експертизи и показанията на 17-годишен ученик, който става свидетел на част от саморазправата, но отказва да участва. Той попада във вихъра на събитията през октомври 2010 г.
По това време Капчин живее в пристройка край язовира, на около 2 км от Бистрица. Настанява се там още през август с уговорката да наглежда и пази стопанството и да чисти. Последната вечер в живота му е 5 октомври. Ето какво се случва тогава според разследването на полицаи от столичното Осмо РПУ и прокуратурата.
Привечер Бобо слиза в Бистрица, за да купи бира. Взема 2 литра "Ариана" и среща случайно бившия си съученик Михата. Докато си лафят, го кани да се качи с него на язовира. Казва, че горе са негови приятели и Капчин. Михата приема поканата и двамата поемат по пътя. Пристигат към 20,30 ч при язовира, построен от Татово време за нуждите на ТКЗС-то.
Край него има 2 дървени къщички. С Бобо влизат в едната отляво на язовира. Вътре са Коки и Дамян. Ток няма, свети газова лампа. Сядат, приказват, черпят се с бира.
По едно време две от момчетата излизат на вратата. Викат Иван по име и сипят попръжни. Капчин пристига оцапан, със скъсани дънкови бермуди. Влиза в къщата и присяда на дъска вляво от вратата, мърморейки нещо.
След минути без причина две от момчетата го нападат с шутове и викове: "Излез навън, влез вътре, донеси дърва!" Капчин излиза и пак влиза. Насочва се към ъгъла, ляга на дюшек на пода и се завива до шията с одеяло. В очите му приплъзва страх.
Момчетата сядат на две пейки, сипват в чашите бира. 15-годишният Коки отива до Капчин и се надвесва с крясък: "Кой съм аз?!" Рита човека на пода. Капчин отваря уста да каже нещо, но получава втори удар.
Изневиделица друг от го халосва отзад с права лопата, а после с дръжката почва да го удря по гърдите. Докопва летва от сачак и почва да го млати. С всяка секунда момчетата се ожесточават. Един рита Капчин, където свари, друг го удря с тояга. Коки се засилва и скача върху човека, който не сдържа вика си от болка. После сяда върху него и се подрусва.
"Оставете ме, моля...", стене 54-годишният мъж, докато се превива под одялото. Не оказва съпротива - дали от страх, или от отчаяние, че силите са неравни - момчетата не само са повече, но са по-жилави и здрави. Единият е син на човека, пуснал го да обитава къщичката до язовира.
Капчин едва диша, от гърлото му излизат хрипове. Моли за чаша вода.
"Ще ти дадаме бира", казва му един от биячите. Взема чаша с фасове, изважда ги, сипва в пепелта малко вода и долива бира. Капчин отказва да пие. Едва тогава му дават чиста вода, която човекът изгълтва. След 22,30 ч младежите си тръгват.
Капчин остава на земята, трепери. Умира в мъки. Ребрата - от второ до пето вляво, и от четвърто до шесто вдясно, са счупени. Челото, тялото и краката са осеяни с червено-сини петна.
Смъртта е настъпила бавно и мъчително от тежка гръдна травма и развили се вследствие на побоя затруднения в дишането, сърдечно-съдова недостатъчност и травматичен шок.
Убийството е извършено от младежите с пряк умисъл, пише в обвинителния акт по делото.
За прокуратурата смекчаващи вината им обстоятелства няма, а отегчаващите са - жестокостта към пострадалия и безпричинния побой. Няма отговор на въпроса какво е предизвикало насилието.
Момчетата не са били зависими от наркотици, няма доказателства да са били пияни. Изпитата бира може да им е повлияла, но не дотам, че да загубят задръжки. Не е известно Капчин да ги е предизвикал с нещо. Имало съмнения, че върху него е оказван системен тормоз и по-рано, с участие на други ученици, но доказателства не са събрани.
В началото на разследването се прокрадва спорна версия за повода за небивалата младежка агресия. Лансира я обвиняем. Казва, че Капчин не бил изчистил боклуците край водоема. "От 4 дни Иван го нямаше на язовира... Имаше работа да се върши", заявява Бобо.
Другарите му искали да намерят Капчин и да го върнат, за да свърши каквото може. Двама тръгнали да го търсят. "Стоях пред къщичката, когато чух 3 удара някъде по пътя. Викаха "Бобчо" и се показах. Дамян, стоейки зад Иван, бе хванал голяма права лопата и го удряше. Коки го рита по краката", разказва Бобо в полицията.
Той се приближил, застанал зад Иван и го изритал 2 пъти отзад. "Това направих, за да не остана по-назад от другите", признава Бобо. Според версията му, като влезли в къщичката, казали на Капчин да седне на дървен стол. След малко внезапно Дамян ритнал човека в рамото с думите: "Проверка на директора!".
Иван паднал, а столът се счупил. После извели Капчин навън. Накарали го да застане на дъска, подпряна на трупчета до язовира, и почнали да го бутат. Капчин паднал във водата. Сцената се повторила още един-два пъти.
Бобо твърди, че не е участвал в зверския побой в къщата, били го само Коки и Дамян. Не посмял да им каже нищо, било го страх. Тепърва обаче съдът ще преценява дали да даде вяра на думите му, или да приеме като опит за защита, защото останалите твърдят друго. (Виж карето).
Според прокуратурата само Михата не участвал в изтезанията, въпреки че го подтиквали да го стори. Той гледал и почти през цялото време мълчал.
Убитият Капчин имал близки в пазарджишкото село Козарско, но не поддържал отношения с тях - от 20-ина години бил по София. В последните месеци от живота си изпаднал в затруднения и затова се установил на язовира. Двама-трима от братовчедите му казали в полицията, че не се интересуват от делото. Само един заявил, че е готов да предяви граждански иск. По закона той трябва да го стори най-късно днес. Тримата обвинени си прехвърлят вината
Трите момчета, обвинени за убийството, отричат да са нанесли фаталните удари на Капчин, но само един от тях дава по-подробни обяснения. Учениците признали, че са били на язовира, но си прехвърляли вината - всеки гледал как другите удрят 54-годишния човек.
По делото са разпитани 10-ина свидели, само един от тях пряк очевидец. Психиатрични експертизи показват, че момчетата могат да носят наказателна отговорност. Коки живеел с майка си, тя го гледала сама.
Родителите на Дамян били разведени, но за него се грижел баща му. В училище той имал приличен успех, но от писмените му обяснения личало, че е пропуснал уроците по пунктуация.
Бобо най-трудно се справял в училище-3 г. повтарял различни класове. Имал проблеми и с полицията заради заявителски материали за кражби, но не е осъждан. Баща му е шофьор, а майка му шивачка в театър.
