УЖАСИТЕ на ВОЙНАТА: Роза Савинская се поклони пред името на баща си на Камчия

 

От Виолета Гурнакова 

Какво ли е да търсиш баща си 20 години, без да знаеш дали е жив, или не? Какво е да подчиниш целия си живот на това? То може да се случи във всяка епоха, но е типична драма най-вече за периода на войните през 20-и век - тогава, когато човешкият живот струва толкова, колкото и този на мухата. Роза Савинская е дъщеря на Антон Бекяров – българин, загинал за свободата на своите две родини – България и Русия – първата дала живот на личността му, а втората – на семейството му. 

Неговото име днес е изписано върху камъка, възпоменаващ загиналите подводничари и герои от специални мисии към най-чудовищните събития в човешката история. Там преди дни се поклони и неговата дъщеря Роза, която го е виждала за последно на 10-ата си годишнина. 

„Дъще, ти вече си голяма и трябва да бъдеш помощница на майка си“, казал Антон, когато тръгвал уж доброволец на фронта през 1941 г. 

Последните му думи към двете му любими жени били: “Мили мои, не се тревожете. Още след два дни ще съм отново при вас.” Но повече не го видели. 

Процесът на парашутистите е наказателен съдебен процес на Софийския военнополеви съд срещу група от 27 български комунисти политемигранти, изпратени да организират въоръжените противодържавни сили с помощта на съветското разузнаване в България, когато тя била на страната на Германия. Сред тях са полковник Цвятко Радойнов, Трифон Георгиев, Васил Цаков, Иван Изатовски, Антон Бекяров и др. Има сведения, че преди екзекуцията осъдените извикали: "Да живее победата над фашизма! Да живее свободна България!"

След 20 години 

Разбрала за смъртта на Бекяров от възпоменателен албум

Антон бил роден в Средец. В Москва той намерил любовта, сключил граждански брак с майката на Роза, но тя си запазила фамилията и я предала на дъщеря си, за да не го обвинят, че е предал родината. Служил в български военни и политически мисии в периода 1941-1942 г. Бил е близък с Цвятко Радойнов. 

За делата си той трябвало да мълчи. Не казвал нищо дори на семейството си – нямал право. Един ден българската полиция нахлуха в квартирата му и от там го пратили на съд, а после в затвора. По-късно бил разстрелян с останалите. 

В това време жена му и дъщеря му били в Москва. Пътували между двете държави и разпитвали, но така и не разбрали какво точно се е случило. Едва след 20 години в ръцете на Роза попада албум, издаден от българското правителство под мотото “Те не умират”. Там била снимката на Антон и кратката му биография. Тогава всичко станало ясно. 

В момента Роза е в България. Отседнала е в СОК Камчия, за да е близо до паметника на подводничарите, където е изписано името на баща й. По време на честването на Съединението преди броени дни тя разплака присъстващите с личната си история.

Иначе се отличава със скромност, дори не е искала да се разчува коя е, но когато споделила с домакините, те решили да не оставят историята в забрава.