УЖАСИЯ: Варненец първо си ПРЕРЯЗАЛ ВЕНИТЕ, после се РЪГАЛ С НОЖ, ПУСНАЛ СИ ТОК и накрая СКОЧИЛ ОТ ПРОЗОРЕЦА

Юлия Георгиева

фото: Тодор Танчев

У нас най-често хората се самоубиват чрез обесване. В Централна Европа класическият метод е отравяне с газ. Руснакът пък обръща две чаши силен оцет и умира в мъки. В Америка хората разчитат на собственото си огнестрелно оръжие. 

У нас обесването е популярно, защото често хората го свързват с начина на изпълнение на смъртните присъди в миналото. Констатацията е на д-р Вилиям Доков от Съдебна медицина към УМБАЛ „Св. Марина“. Така както в Испания осъдените са били загърляни – примката около врата се е затягала чрез специален винт. Все по-популярно става у нас и скачането от високо. Така както във Варна е популярен Аспарухов мост, в Турция самоубийците предпочитат да скачат от моста над Босфора. „Наистина може да се каже, че определени места са любими. Причините са комплексни – от една страна, дадена сграда е наистина много висока, от друга, изглежда по-сигурно, защото и други са го правили оттам, и то успешно, и не на последно място - не трябва да забравяме, че самоубийството е емоционален акт“, коментира специалистът. А като стана дума за емоционалност, това е причината най-много посегнали на себе си да са преброени в Унгария. Ако през 80-те години у нас са умирали 1500 души по собствено желание, в Унгария са били 5000, при положение че двете държави имат почти еднакъв брой население. Ако сега самоубийците у нас са около 1000, то при тях те са 2500. 

Прерязването на вените се смята за един от най-аристократичните методи на самоубийство, познат още от Средновековието, когато е бил изключително популярен. И днес битува мнението, че тази смърт е безболезнена, което я прави привлекателна за самоубийците. Често обаче опитите остават безуспешни, защото малко хора знаят как точно да го направят. Това е причината варненските медици и полицаи да бъдат изненадани от упоритостта на мъж, който в рамките на по-малко от час направил четири различни опита за самоубийство, докато накрая успял. Първо посегнал с нож към китките. След като не добил желания ефект, забил острие в корема си, но отново не постигнал целта си. Гневът му нараснал и човекът опитал да се убие чрез ток. Когато и това не дало резултат, най-накрая скочил от прозореца на дома си. 

Причината рязането на вени във ваната да е било толкова популярно при предците ни е, че загубата на кръв намалява притока на кислород към мозъка. Това вместо до неприятни усещания води до чувство на лекота и радост, докато човек се унесе във вечен сън. Причината е, че човешкият организъм няма рецептори, които да алармират за липсата на кислород. Вместо тях съществуват „датчици“ за наличие на въглероден двуокис, което води до задушаване и човек умира в ужасни мъки, ако да речем е затворен в малко помещение. 

Ужасия – да изчезнеш от лицето на земята със самозапалване

„Все още се удивлявам на упоритостта и изобретателността на някои самоубийци“, признава д-р Вилиям Доков. Макар и рядко един спасен да повтаря опита си, има хора, които в рамките на броени минути посягат на живота си, докато не постигнат целта си, и то измисляйки наистина брутални техники. 

В един от запомнящите се случаи в кариерата на лекаря е мъж, който в предсмъртното си писмо уточнява, че иска да изчезне от лицето на земята. Т.е. тялото му да не бъде открито. За целта той отишъл в гора край Стожер, наклал си огън, сложил си намазани с грес парцали под дрехите, за да гори силно. Но понеже го било страх да се самоизгори, си направил примка от кабел, за да се обеси. Но тъй като не искал да го боли от обесването, старателно обшил кабела с парцали. За да не се откаже от плана си, направил самостягаща се примка за китки от сезал. Така подготвен, направил огнището, качил се на дървото, закачил си примката на врата, сложил си ръцете отзад в сезала и скочил над огъня. Въпреки перфектния план обаче пламъците затихнали и той след смъртта си не успял да се самозапали. Тялото било намерено месец по-късно. Ако този човек не е бил оставил предсмъртно писмо, полицията най-вероятно е щяла да води разследване за убийство. 

Мъж си забучил пирони в главата

Един от най-жестоките случаи на опити за самоубийство, които медиците помнят, е на мъж от Добрич, който решава да свърши със себе си, докато е на работа. Той си приготвил чук и огромни гредарски пирони. Забил единия в черепа си, но когато изчакал, а смъртта не настъпила, заковал втори гвоздей в главата си. Тъй като и това не дало резултат, отишъл при шефа си и му казал какво е направил. Веднага дошла линейка и човекът бил откаран в болницата за спешна операция. Починал на масата, докато неврохирурзите опитвали да извадят гвоздеите. „Този случай е много показателен, защото ако човекът след двата неуспешни опита беше решил да се прободе с нож в гърдите, никой нормален човек не би казал, че това е самоубийство“, коментира д-р Доков. По подобен начин експертите били изправени пред казус с човек от Шумен, който по цялото си тяло имал прорезни и прободни рани. „Ние, съдебните медици, бяхме категорични, че става въпрос за самоубийство, но полицаите настояваха, че човек не би могъл да прояви такава жестокост към себе си“, допълва лекарят. 

Причината хората да не вярват, че човек е способен на подобни неща, е факторът болка. Но специалистите уточняват, че болката е относително понятие, тъй като тя се влияе от моментното психично състояние на дадения човек. Например силен афект, автоярост под влияние на вещества или дори психиатрична диагноза. Ярък пример в това отношение е психичноболен човек, който в момент на мощен афект спрямо себе си изрязал половите си органи, натикал ги в буркан и въпреки неимоверните болки, които е трябвало да изпита и дори да припадне от тях, той е намерил сили у себе си да тича наоколо, докато накрая починал от  кръвозагубата. 

Любопитно: Да умреш от глупост

Самоубийството е акт, свързан с дълбок личностен конфликт. За сметка на това смъртта вследствие на собствената глупост трудно може да се определи. Пример в това отношение са случаите, в които човек, за да извади по-бързо газта от бутилката, я слага върху горещ котлон и я нагрява, както и множеството опити за кражби, затрили не един и двама. Например един мъж се самовзривил, докато крал бензин. Когато успял да вземе определено количество от течността, запалил клечка кибрит, за да си светне и да види дали има още за крадене. Парите се възпламенили и човекът буквално гръмнал. Хора са се опичали живи и докато се опитват да крадат метални елементи от действащи трафопостове. 

Дори и идеалният убиец се издава

Има случаи, в които убийството може да бъде маскирано като самоубийство. За съдебните медици това са идеалните убийства и те наистина се случват. „Но има един момент, който води нерядко до тяхното разкриване. Човек, докато не е извършил нищо, е един, а когато убие, става друг. Психиката му е различна. Много рядко има хора с толкова здрава психика, че да не се издадат. Имаше един пенсиониран полицай от Варна, който бе убил момче и момиче. Телата им откарал в една плевенска пещера и ги хвърлил в бездната. Никога нямаше да се разбере кой е убиецът, ако след години не го бяха спрели катаджии. Полицаят не си носел документите и го прибрали в участъка, за да изяснят самоличността му. И той изведнъж си разказал какво е направил“, разказва д-р Доков. Перфектно убийство е било извършено и в Русенско. Всички мислели, че жертвата е починала от сърдечен инцидент в леглото си и никой не се усъмнил, тъй като човекът бил много болен. По-късно наетият килър, който днес е зад решетките на варненския затвор, не издържал на напрежението, признал си пред приятел, той казал на друг, и така стигнало до ушите на полицията. 

Д-р Вилиям Доков: Трима българи се самоубиват всеки ден

Средно трима българи се самоубиват всеки ден, като тук не говорим за опити, а за успешно постигналите целта си. Самоубийството е световен проблем. В различните страни способите и броят на жертвите са различни. Макар данните за България да са тревожни, на фона на предходни години има тенденция за драстично намаление на хората, които успяват да отнемат живота си. Ако през 80-те и 90-те години годишно са умирали около 1500 души по собствено желание, то през последното десетилетие това число е намаляло под 1000. Същевременно ако през 80-те години в катастрофи смъртта си са намирали 1200 души, то през последните години те са около 900. Това коментира д-р Вилиям Доков от Съдебна медицина към УМБАЛ „Св. Марина“.

Самоубийствата имат ясно изразена сезонност. Най-много са жертвите през пролетта, следват есента и другите сезони. Интересен факт е, че по време на кризи, бедствия, войни броят на прекратилите живота си е по-малък, отколкото в периоди на всеобщ възход, коментира д-р Доков. Причината е, че личният неуспех се свързва с общото влошено състояние на страната или икономиката. Когато обаче на всички останали им върви, а на някого персонално не, тогава е по-вероятно такъв човек да посегне на живота си.

Сезонността на самоубийствата се обяснява с факта, че около 30-40 процента от хората, които приключват със себе си, имат психиатрични диагнози - най-често шизофрения и циклофрения, за които е характерно преминаването от една в друга фаза. Другата група хора са алкохолиците, на които ако в даден момент бягството от реалността чрез алкохола не им е достатъчно или пък в миг на проблясък видят до какво окаяно състояние са се довели, посягат на живота си. 

Внимавайте с възрастните вдовци

Един от най-характерните образи на самоубиеца, при които актът е добре обмислен и не се дължи на психично разстройство, е този на възрастния вдовец. Става дума най-често за мъж, който е около 70-те, останал е без съпруга, но пък за годините се е сдобил с букет от най-различни диагнози. Такъв човек се чувства безпомощен и безперспективен и именно заради това е възможно да вземе решение да прекрати живота си. Разбира се, случва се и жени да посягат на себе си по същите причини – възрастни, болни, загубили съпруга си. „В тези случаи жените до такава степен не искат да затрудняват семействата си със собствената си личност, че когато се решат на самоубийство, те правят подготовка - често до тялото има купчинка дрешки, с които да бъдат облечени за погребението, сапун, личната карта, паричка“, разказва съдебният медик с дългогодишен опит. И все пак той уточнява, че мъжете до 5-6 пъти по-често се решават на тази крачка, отколкото жените, и то независимо от причините. 

Заради едната чест

Разбира се, край на живота си слагат и хора, които са млади и активни. За да стигнат до подобно решение, най-често това са личности, които живеят с някаква фикс идея (подчертана цел) - кариера, съпруг/а, деца, чест. Когато нещо се случи и балансът бъде нарушен, е възможно да се стигне до летален изход по собствено желание – например развод, фалит. Или пък ако човек е уличен в злоупотреба и на всичко отгоре той не е виновен, може да се самоубие, тъй като това е крах в ценностната му система и петно, с което той не може да живее спокойно. 

Неизлечимият рак

Има още една особена категория хора, които са склонни да си посегнат – пациентите с неизлечими болести, най-често рак в напреднал стадий. „Наскоро имахме един човечец с рак на белия дроб, който като научил диагнозата, вързал кабели около ръцете си и се включил в мрежата. Този пример е повод за сериозни размишления дали е редно да казваме истината на болните или само на техните близки“, коментира д-р Вилиям Доков. Според него, от една страна, е полезно, защото човек би могъл да се мобилизира и да сложи нещата си в ред, но от друга – може да настъпи пълен психологически срив и да го откаже да се лекува и дори да си посегне. „Пациентите с тежки диагнози обичат да бъдат лъгани, те искат добрата, а не лошата новина. Когато човек научи подобна диагноза, става друг. И единственото, което започва да иска, е надежда“, коментира лекарят.