Урок по история: На този ден 900 британски бомбардировача сриват град Кьолн в Нацистка Германия
Кадър U.S. Department of Defense.
В нощта на 30 май 1942 г. немският град Кьолн е атакуван от 883 британски бомбардировача, които в продължение на час и половина пускат 1455 тона бомби, от които две трети са запалителни.
Голяма част от града е срината със земята, разрушени са дори мостове над Рейн, но прочутата Кьолнска катедрала остава незасегната сред руините.
До края на войната Кьолн е бомбардиран още 261 пъти.
Новата британска концепция за „бомбен терор”
Към началото на 1942 г. британската концепция на зоновото бомбардиране приема завършен вид. Понятието “военна цел” изчезва от заповедите на командването на Кралските ВВС. В негова заповед № S.46368/D.C.A.S. от 14 февруари 1942 г. се нарежда „атаките да се фокусират срещу морала на вражеското цивилно население и в частност срещу индустриалните работници.”, припомня Pan.bg.
Седмица по-късно за шеф на Бомбардировъчното командване е назначен сър Артър Харис. Той е убеден привърженик на теорията, че въздушната мощ е в състояние да бъде решаваща за спечелването на модерна война и може да доведе до избягване на жестокостите на сухопътните сили. Той не играе никаква роля в изработването на тази политика, но горещо я подкрепя.
През март 1942 г. Военният кабинет на Уинстън Чърчил приема план, предложен от професор Линдеман - главен научен съветник на правителството, много близък до Чърчил. Според Линдеман „главен приоритет” като цел за въздушните атаки в бъдеще трябва да бъде даден на „домовете на работническата класа в гъстонаселените градски райони”, защото квалифицираните работници са по-ценни от заводите.
Линдеман представя пред Кабинета документ, защитаващ „въздушно бомбардиране на германски градове чрез зоново бомбардиране” в стратегическа „бомбардировъчна кампания”. Поради неспособността на Бомбардировъчното командване да атакува отделни индустриални цели или дори цели градове с каквато и да е точност, неговият план придвижва напред идеята за зоново бомбардиране на главните индустриални центрове, като единствен начин за ефективно атакуване на военната машина на Райха.
Разчетите на Линдеман показват, че Бомбардировъчното командване ще е в състояние да унищожи доста бързо повечето от германските къщи, разположени в градовете. Целта е разрушаване на колкото се може повече домове и къщи на работещите в тези жизнено важни индустриални центрове.
Домовете на работническата класа трябва да бъдат приоритетно атакувани, понеже са по-гъсто разположени и са по-уязвими към разрушаване с огън. Домовете на средната класа имат много пространство около себе си и така се хабят бомби. Заводите и „военните обекти” отдавна са забравени, освен в официалните бюлетини, понеже са много по-трудни за откриване и атакуване особено при облачно време или малка видимост.
Планът на Линдеман предвижда, че съсредоточавайки усилията върху производството и употребата на бомбардировачи, ще бъде възможно във всички по-големи германски градове (с население над 50 000 души) да бъдат разрушени поне 50% от всичките жилища.
Цялата служба на Харис на поста шеф на Бомбардировъчното командване е изцяло отдадена на стратегията на зоновото бомбардиране. До последните месеци на войната той отказва да даде приоритет на прецизните въздушни удари, сляпо вярвайки, че бомбеният терор все пак ще успее да пречупи морала на цивилното население и ще принуди Германия да капитулира.
Това решение на Военния кабинет е пазено в строга тайна от британското общество, (а и от европейското), като излиза на яве чак през 1961 г. в книгата „Наука и управление” на сър Чарлс Сноу.
Първата репетиция за прилагане на новата стратегическа концепция е направена на 28 март 1942 г., когато над живописния балтийски град Любек с почти никакво военно значение 234 бомбардировача пускат 400 тона бомби, като две трети са запалителни: 2400 сгради са унищожени или повредени, а 1000 души са убити.
Последната предпремиерна репетиция е бомбардирането на Рощок на 23/24 април 1942 г. В четири бомбардировъчни рейда са разрушени до 70% от стария град и са убити между 7 и 8 хиляди души.
Първият Тhousand-bomber raid: Кьолн, 30 май
Само три месеца след назначаването си Харис успява да изпрати срещу Кьолн повече от 1000 самолета за една нощ, като 868 бомбардировачи нанасят удар по основната цел и 15 по второстепенни.
Артър Харис си спомня: “Направихме своите приготовления за големия рейд през май - той носеше кодовото име „Millenium”. Силите ни възлизаха на 1047 самолета. В нощта на 30 май имаше пълнолуние и сутринта прогнозата беше за хубаво време над базите ни. От друга страна знаехме, че буреносни облаци покриват по-голямата част от Германия. Ако изпратех силите тази нощ, целта можеше да е скрита от облаци и цялата операция да се провали, а планът ни да бъде разкрит. От всички подходящи цели само в Кьолн имаше вероятност времето да е добро през нощта. Затова избрах Кьолн и изпратих силите там. От всичките 1047 самолета около 900 атакуваха и за час и половина пуснаха 1455 тона бомби, две трети от които запалителни.”
За първи път е приложена тактиката „поток от бомбардировачи” (bomber stream) и повечето от тактическите прийоми в този налет са използвани през следващите две години от войната. Очаква се, че такъв брой самолети ще преодолее „линията Камхубер”, ще позволи да се възпрепятстват немските нощни изтребители и броят на свалените британски бомбардировачи ще бъде в поносими граници. (Генерал Йозеф Камхубер е организатор на единната система за нощна ПВО на Германия, включваща земни радари, прожектори, зенитна артилерия и нощни изтребители.)
Бомбардировачите излитат в 22:30 от 53 бази из цяла Британия. Първи пристигат „Викерс Уелингтън” и „Стърлинг” и от 1-ва и 3-та група. Целта им е Ноймаркт в стария град на Кьолн. Замисъл е да възникнат пожари, които да служат като ориентир за следващите самолети.
Само 15 минути след тази първа атака старият град е в пламъци. Масираността на атаката е толкова голяма, че последната група бомбардировачи вижда отблясъка на пожарите на разстояние повече от 150 километра. Димът се издига на над 4,5 километра и е толкова плътен, че от КВВС не могат да направят ясна разузнавателна снимка на града цяла седмица след атаката.
Резултати
Германските архиви сочат, че близо 2,5 квадратни километра градска площ са изгорени. Причинени са около 2500 отделни пожара, от които местната противопожарна охрана класифицира 1700 като големи, но градът не е обхванат в море от пламъци като Любек и Рощок, понеже Кьолн е модерен град с широки улици и през средата му тече Рейн.
Напълно са унищожени 3300 нежилищни сгради, 2090 са сериозно повредени и 6420 са леко засегнати – всичко 12 840, от които 2560 са промишлени или комерчески. Сред напълно унищожените са 7 административни сгради, 14 обществени сгради, 7 банки, 9 болници, 17 църкви, 16 училища, 4 университетски сгради, 10 пощенски и железопътни сгради, 10 сгради с историческа стойност, 2 редакции на вестници, 4 хотела, 2 кина и 6 универсални магазина. Единственият засегнат военен обект е казарма на зенитната артилерия.
От частните жилища (основно апартаменти) унищожени са над 13 000, сериозно повредени - 6360, леко засегнати - 22 270.
Тъй като германците дисциплинирано отиват в скривалищата, то броят на жертвите е сравнително малък - според различни източници е между 469 и 486 души, от които поне 411 са цивилни и 58 са военни. Ранените възлизат на 5027 души. От 135 000 до 150 000 души от всичките 700 000 жители на Кьолн напускат града след бомбардировката.
При нападението над Кьолн са свалени 43 английски бомбардировача (5%), като германските нощни изтребители записват в сметките си 600-я свален вражески самолет.
След кьолнския рейд Чърчил дава на Харис следната оценка: “Това доказателство за нарастващата мощ на британските Бомбардировъчни сили е също и предвестник за това какво ще получава Германия, град по град, от сега нататък.”
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
1
