Урок по история: Пази ли Виена единствената българска корона на Цар Иван Шишман
Кадър Уикипедия, Грифиндор
Официално в България науката смята, че няма доказана запазена корона на български цар от Първата и Второта български държави.
И все пак надежда има.
Всеки, който посети Съкровищницата на Хабсбургите във Виена, ще види короната на Ищван (Стефан) Бочкай, за която някои учени подозират, че е принадлежала на българските владетели от Второто царство.
Според изследователи короната е изработена в Персия, тежи 1.88 кг и е висока 23.5 см. Обсипана е със скъпоценни камъни, доста примитивно шлифовани, разказва БНР.
Увенчана е с връх от зелен камък (вероятно не особено добре обработен смарагд). Перлите са подредени в радиални линии. Основата на короната също е от два реда бисери. Отпред е инкрустиран трудноразличим кръст.
Тъй като Персия по времето на Второто българско царство е била вече изцяло ислямизирана, наличието на кръст в челото на короната означава, че или тя е правена по поръчка за християнски владетел, или е изработена с персийски техники в християнска страна.
Изследователят Салай-Бароти лансира идеята, че царственото украшение е короната на Ищван (Стефан) Бочкай, дадена му от султан Ахмед I през 1605 година като награда за неговия съюз с турците. Но преди това е принадлежала на цар Иван Шишман.
Фреска от 14-и век от манастира в село Лесново пък показва цар Стефан Душан с почти същата корона.
И според Тамаш Еньо Секереш, който живее в София, короната на българския цар Иван Шишман не е изчезнала безследно!
_%20369x%20235.jpg)
Цар Иван Шишман, изобразен с корона в Лондонското Евангелие.
Короната във Виена.
Аргументите му са следните: по времето на 150-годишното частично турско робство на Унгария Ищван Бочкай владеел Княжество Трансилвания (Източна Унгария). През 1605 г. той е възнаграден от турския султан Ахмед I короната на цар Иван Шишман, последния владетел на второто българско царство. Тя е известна като "Бочкай корона". Всъщност, Трансилвания е бивша българска територия до основаването на унгарската държава. Предполага се, че короната на Иван Шишман е същата, която цар Калоян получава през 1204 година от римския папа.
Императорската съкровищница, която се намира в един от вътрешните дворове на двореца Хофбург във Виена, се конкурира единствено с Елмазния фонд на Русия или Трезора на Забранения град в Китай.
Събрала ценности, надживели превратностите на времето от над хиляда години история, тя представя регалиите на императорската и църковна власт, скъпоценни камъни, редки произведения на ювелирното изкуство, гоблени, култови предмети.
През 2015 година Короната на българските владетели от втората българска държава беше възстановена по поръчка на Националния исторически музей (НИМ) и изложена в него.
Цар Калоян е първият владетел, който слага този символ на главата си след пет години преговори с папата.
До 1395 г. неговата корона носят всички български царе.
Съдбата на оригиналните български корони е печална.
Короната на Първото българско царство е пленена в Преслав, заедно с цар Борис II през 971 г. Това се е случило при превземането на столицата от войските на византийския император Йоан Цимисхий.
Тя е била отнесена в Константинопол и там следите й се губят.
Същото се е случило и с короните, носени от цар Роман, пленен в Скопие през 992 г., и с тази на цар Самуил в 1018 г.
1204 г. папа Инокентий III е подарил корона на цар Калоян, изработена във Ватикана. Тази корона носят всички български царе до Иван Шишман.
Смята се, че през 1395 г. обаче тя попаднала в ръцете на турците и следите й са се загубили, но дали е така?
Копието на короната на Калоян е изработено по фотографските изображения на фрески от Боянската църква и Бачковския манастир.
Всички материали, както и работата по короната, са дарения. Златото (1.5 кг) е от крупен собственик на предприятие за цветни метали, пожелал анонимност, бисерите и скъпоценните камъни са от Елена Василева, а работата е на ювелира Стойчо Везенков, уточняват от НИМ.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
