Урок по история: Този български принц нанася първо тежко поражение на Османската империя и остава на бойното поле
Кадър: Монета на Иван Александър със сина си Михаил Асен IV
Михаил Асен IV е български принц и съцар и е един от големите български герои, но сякаш е необходимо да му обърне по-голямо внимание и да се обясни значението на саможертвата му.
Той загива в Битката при Ихтиман, която забавя османското нашествие с близо 30 години.
Битката при Ихтиман се провежда през 1355 г. между българите и османските турци и завършва с българска победа, тъй като българите успяват да отбият турците, защото следващата тяхна атака е чак през 1370 година.
Точното местоположение на битката не е известно, но в анонимна българска хроника е споменато, че войските на Михаил Асен се сблъскват с нашествениците преди да достигнат София.
След като османските турци завладяват първата си крепост на Балканите през 1352, те бързо разширяват територията си в Европа. От 1354 техните войски грабят българска Тракия. Опустошават регионите на Пловдив и Стара Загора и на следващата година започват кампания срещу ключовия град София.
Синът на българския цар Иван Александър, Михаил Асен, събира и предвожда армия, за да спре настъпващия противник. Битката е ожесточена, като българите получават тежки жертви, а техният командир и престолонаследник е убит. Османците обаче също търпят тежки загуби и не успяват да продължат към София.
Битката показва, че българите не са готови да се изправят срещу турците на открито поле и загубата на първородния и вероятно най-способен царски син е много тежка за Иван Александър. Но битката, в която той намира смъртта си, попречва на османците да достигнат София цели 30 години, де факто през 1382 година. По това време обаче българите не могат да предотвратят завземането на цяла Тракия.
Какво се знае за принца, който изиграва толкова важна роля.
Михаил Асен IV (на английски: Michael Asen IV of Bulgaria; ок. 1322 – 1355, убит в битка) е първородният син на цар Иван Александър (упр. 1331 – 1371) от брака му с Теодора Басараб, дъщеря на българския войвода Иванко I Басараб († 1352).
Роден е през 20-те години на 14 век. Трябвало да наследи баща си под името Михаил IV Асен. Престолонаследникът е бил гордостта на царското семейство, надарен „с всички добродетели“.
Според Анонимната българска хроника през 1354 – 1355 османците нахлуват в пределите на България в посока към Пловдив и Средец. Както пише в хрониката,
„...българите отново се събраха под водачеството на Михаила, синът на Александра. И настана голям бой; и убиха турците Михаила и погина голямо множество българи“
Тези редове показват, че българската войска пресреща нашествениците някъде около София; разразява се жестока, кръвопролитна битка, в която младият цар загива заедно с много от войниците си, но нашествието е отбито – следващата атака срещу България е чак през 1370. Героичната смърт на цар Михаил намира отглас в народни песни от Софийско, в тях се говори за „Михаил Василич, загинал със смъртта на храбрите“.
През 1336 г. Михаил Асен се жени за византийската принцеса Ирина Палеологина (1327 – след 1356), дъщеря на император Андроник III Палеолог и на италианската принцеса Анна Савойска.
Смята се, че бракът им е бездетен. Известно е, че Ирина Палеологина се връща във Византия след неговата смърт.
Но според непотвърдени данни в дългия си 19-годишен брак те имат двама сина – Алексий Асен и Андрей Асен.
По непотвърдени сведения Ирина е била бременна с втория им син, когато Михаил Асен загива, и при завръщането си във Византия тя ражда Андрей Асен. Според тези сведения синовете им са:
Алексий Асен (на византийска служба от 1371 г.)
има дъщеря Ирина Асенина, омъжена за Паоло ди Бернардо, венециански патриций и авантюрист на византийска служба (ок. 1331 – 1393 г.) (като е възможно тази Ирина да е дъщеря всъщност на Андрей Асен);
има син Исак Асен, управител на Константинопол и посланик при османците през 1420 г.
Андрей Асен – управител на остров Лемнос от 1405 г., има три или повече деца, едно от които Мануил Палеолог Асен
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
