В ДЕНЯ НА ПОБЕДАТА: ВЕТЕРАНИ СИ СПОМНИХА УЖАСА НА ВОЙНАТА (СНИМКИ)

 

Виолета Гурнакова, фото Тодор Танчев

С венци, цветя и минута мълчание пред Паметника на падналите в борбата срещу фашизма в централния гробищен парк беше отдадена почит на загиналите за свободата на Европа. На церемонията присъстваха представители на местната власт и генералните консули на Руската федерация и Украйна. Своята почит поднесоха още членове на сдружения за приятелство с Русия, Украйна и Беларус. Към тях се присъединиха и деца от Москва, отпочиващи в Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“. 

„Служих като свързочник в 32-ри пехотен полк“, сподели пред микрофона на „Петел“ ветеранът Янко Георгиев. „Това е много рискована работа. Свързочникът трябва да дава връзка от бойната линия до командването. Най-трудната ми задача беше, когато трябваше да съобщя за привършени боеприпаси. Това беше специална рота с автоматични оръжия. Линията ни беше скъсана от немците и не можеше да се съобщи нищо. Беше открито поле и трябваше да се рискува. Аз назначих един от моите подчинени да изпълни задачата, но реших всъщност сам да отида и да съобщя. Това беше най-трудният ми момент - от окоп на окоп, от картечно гнездо на картечно гнездо. Стигнах до командването, заявих необходимото. А как стреляха по мен! Виждах как куршумите падат в краката ми. Влязох в един окоп и там човекът беше по-изплашен от мен, като видя как ме целят. Силите ми бяха привършили, но нищо не ме спря. Не мислех за смърт, бяхме млади момчета, сега повече се страхуваме от нея. Загубих много приятели във войната. После се ожених. Съпругата ми сега е на легло, 15 години я гледам. Имам златна дъщеря“, разказа ветеранът. 

Лидия Дончева и Тамара Желева пък преживели блокадата на Ленинград. И двете сега са женени за нашенци. Победата за тях е повече дори от рождените им дни. „Много ни беше страх. Ако не мислехме, че ще победим, може би това нямаше да се случи. Вкъщи си говорим на руски и български свободно“, споделиха двете жени.

Борислав Гуцанов, лидер на БСП

Да се обединим за по-мирен живот

Пожелавам на всички никога да не изпитат ужаса на войната. Втората световна война да си остане втора и последна. Нека засвидетелстваме почит на тези, които са отдали живота си, за да ни има днес. Кобзон го е казал най-добре в песента: „Това е ден на победата, който е радостен, но със сълзи в очите.” И неслучайно сутринта пуснах на двете ми дъщери тази песен. Смятам, че всички трябва да знаят какво е било и че благодарение на тази победа ние днес празнуваме Деня на Европа. 

За да допринесем за един мирен свят и занапред, е време хората, които взимат решение за развитието на България, да бъдат обединени. Нека осъзнаем какво трябва да постигнем, а не всеки, който идва на власт, да забравя ценностите на предходния. Нека има вечни приоритети за страната ни. 

Деца от СОК „Камчия“ раздаваха Георгиевски лентички

Георгиевски оранжево-черни лентички раздаваха вчера във Варна деца, отпочиващи в СОК „Камчия“. „Денят на победата е велик празник за нас“, споделиха те още на сутрешната церемония пред паметника. „Когато сме в Москва, ходим на парада и разговаряме с ветерани. Сега празнуваме по същия начин във вашата страна. В училище много говорим за победата, за героите, посещаваме музеи“, надпреварваха се да обясняват учениците от 7-и и 8-и клас.  

В СОК „Камчия“ към ритуала се присъединиха и моряци от руски учебен кораб, които заедно с деца и ветерани положиха цветя пред Паметника на подводничарите. Вечерта в лагера зазвуча празничен концерт под мотото „Ние помним, ние се гордеем“. Пред входа на Морската градина пък отпочиващите спретнаха флашмоб – общ танц за идеята, и не пропуснаха да раздадат на минувачите още Георгиевски лентички.