Виолета Гурнакова

Спомняте ли си ромските евангелизатори, които преди 2 седмици проповядваха за Исус Христос сред свои сънародници във „Владиславово“? Днес те разказват, че това е тяхна обичайна дейност, и искат да споделят как са стигнали дотам. 

Една от най-вълнуващите истории е на пастор Петър Йорданов (НА ВИДЕОТО), който днес служи сред роми и турци. Той бил от семейство на мюсюлмани. От малък бил обучен от дядо си на всичко, свързано с исляма, като молитви и ритуали. Веднъж обаче минал през владиславовския клуб, известен като Християнски мисионерски център, зад 32-ри блок. Чул музика, която много му допаднала, тъй като и в семейството му имало музиканти, и започнал да посещава служби.

Пастор Коста Иванов, колегата му Петър Йорданов (с китарата) и Николай Николов прекарват доста време с деца и възрастни в свободната евангелска баптистка църква до летището. 

В началото родителите ми отидоха да бият човека, който ми благовестваше и проповядваше. Той ме помоли да спра, ако искам, уплаши се, защото сме голям род и това беше проблем. Майка ми казваше: „Подлудявате сина ми.“ А аз работех тогава като продавач на колхозния пазар. Причината да повярва майка ми беше баща ми. Той пиеше нонстоп. Майка ми нищо не можеше да направи години наред, за да го откаже от алкохола. Един ден имахме сутрешни молитви и аз станах рано за 6 ч. Баща ми беше пиян и каза: „И аз ще дойда. Дойде, затвори си очите, а ние с братята ми се помолихме за него. След този момент татко спря да пие. Когато майка видя това, и тя реши да дойде. Последваха я братовчеди, братовчедки – почти половината род повярва в Исус Христос. Целта ни е да покажем с живота си това, което говорим на хората.“

Евангелизаторите разказват, че когато двама влюбени са повярвали и ходят на църква, има срок, до който трябва да сключат брак. Някои само живеели заедно и вземали помощи. Други вземали по 30 лева за 14 дена работа към общински служби, но настоявали да работят. Иначе ромите били запазили старата българска традиция – ранна сватба, годеж. Например когато момче и момиче отидат до магазина за ръка, значи вече са се оженили и тогава се пристъпва към годеж и сватба. 

Пастор Коста Иванов, Свободна евангелска баптистка църква

По празници броят ястията, а не делата на Христос

От дете съм бил в православното християнство. Правили сме курбани всяка година по празници, не сме изтървали. 88-а година станах протестант. 

Пораснах в гето до зеленчуковата борса, което беше съборено през 77-а. Желанието да разбера повече за Исус растеше у мен и веднъж ми попадна Библия, а това беше нещо изключително за онези времена. За отрицателно време я изчетох от кора до кора. Тогава разбрах, че има някакво разминаване между живота, който живея, и това, което иска Исус. Обиколил съм почти всички църкви във Варна, а по онова време се говореше, че едните са правите, а другите не са, имаше война между църквите. Ходех с химикал и тетрадка да проверявам противоречията в Библията. Една година започнах да говоря и на роднините. Голям процент от моите близки повярваха. Имаше атаки и противоречия още тогава, но няма как. 

В клипове, публикувани в интернет, се вижда, че известни проповедници и музиканти разказват за личната намеса на Исус в живота им. 

Християните споделят, че с вярата настъпват положителни промени в личния им семеен живот и в обществената реализация. 

До ден днешен ми е тъжно, когато на празници по телевизията нито един възрастен човек не става да каже нещо за Христос, а говорят за това колко ястия трябва да има на масата. Сякаш като го изям това ядене, то ще ме направи по-добър християнин? Излиза, че живеем, за да ядем. 

Дори курбан не знаем как да пренесем. Агнето върви с 5 литра ракия, 10 литра вино, и ела да видиш след 2 часа. И ние това го правим в името на Исус, в името на Бога. 

Питаме къде Исус е построил църква. За нас църквата не е сградата, тя е в сърцата ни - „Двама или трима в мое име“. 

За мен няма невярващи хора, има хора, които не могат да обясняват. За мен няма и атеисти. Всеки вярва, като стигне до полиции, болници, като ни кажат, че ни остават 2 или 5 месеца живот. Тогава сме склонни във всичко да вярваме. Като станах пастор, се занимавахме с безпризорни деца по улицата, изоставени, изхвърлени. Помагахме им да се учат да четат и да пишат и тогава се породи това желание у тях. Има хора, които завършиха основно, средно и висше образование. Има момичета, които на по 20-25 години все още не са женени, момчета също. Грижат се първо да устроят живота си, работят, идват на служения.

Николай Николов, сдружение „Съучастие“

У нас още не признават протестантството

Имам приятели в Румъния, които от поне 5-6 години казват, че работят с неправителствени организации и местни власти – сериозно, почтено, разбираемо. В България все още не е така. За нас мислят, че не сме християни. Те не знаят, че да не палиш свещи, не е нещо извън християнството. Има духовно невежество - дори във високите среди на обществото. Поне от обща култура може да се знае, че има католици, православни и протестанти. Истински християни в България са не тези, които минават под масата един път в годината за щастие и радост или ядат по 9 ястия на празник. Йоан Кръстител е ял мед и скакалци, той да не би да не е бил християнин. 

За редовни християни у нас се считат не повече от 10 процента. Това означава, че в тази държава никога не е имало християнство. В Южна Корея, която я има-няма от 50 години, има мисионери и 50% вярващи. Включително и президентът им е действащ християнин, който ходи редовно на църква. В Румъния има няколко телевизионни канала, а при нас - само денонощно се въртят врачки с икони до тях. 

Важното при нас е, че в Библията има надежда, има вяра, която работи. Младежите ни виждат, че вярата е жива, те получават отговор на молитвите си, отварят им се врати за работа, за изцеление. Никой не иска да вярва в нещо, което не се вижда. Има хора, на които са им давали няколко месеца живот, а вече десетки години са здрави и щастливи. Дори имаше случай, когато една булка почина в деня на сватбата и с молитви се съживи. Човек ако иска да види, ще види.