В Галерията на Ева Димитър Борисов разказва приказки извън времето

Първото усещане винаги е най-важно. Затова човек трябва да пристъпва към нещата в живота си неподготвен и да им позволи просто да му се случват. Тогава може би те са най-истински. За мен това важи и при разглеждането на една изложба. И аз не знам защо, но тази на Димитър Борисов, подредена в Галерията на Ева, ме прати между страниците на любимата ми детска книга - „Мери Попинз“ на Памела Травърз. Всъщност аналогията ми, макар и първосигнална, не е съвсем безпочвена. Наивизмът е характерен за стила на художника, който е изключително овладян в изказа си, сходен до този на Митничаря Русо.
Наративна живопис, разказваща различни истории, в центъра на които почти задължително са мъжът и жената, е запазената марка на Димитър Борисов, поне през последните 20-ина години. „Светът е създаден от двама за двама“, звучи обяснението на твореца. Неговите Той и Тя излъчват завидно спокойствие. Обикновено поседнали един до друг, те мълчаливо разговарят, постигайки абсолютната хармония на взаимоотношенията, когато думите се излишни. Те винаги са заобиколени от природен пейзаж и в светлината на прожектора, при това буквално. Цветово са издържани в топлата синьо-зелена гама, допълнително създаваща усещане за спокойствие. „В картините на Димитър Борисов времето сякаш е спряло. Има някаква ретро струя и съзерцателност в работите му, в идиличните мотиви, които третира. Фигурите и природните пейзажи са внимателно изградени“, обясни изкуствоведът Румен Серафимов. „Иска ми се нещата да излъчват добрина и топлина“, допълни и самият художник.
Боряна Тодорова