В българско село богаташи вдигали къщи като замъци преди 200 години, но проклятие го обезлюдява напълно

Кадър Berchaf, Уикипедия

Тежко проклятие тегне над село Горно Луково, община Ивайловград. То се намира на 140 км от областния център Хасково и е на само километър от границата с Гърция.

Горно Луково се счита за „призрачното село“ и привлича почитатели на черния туризъм от цял свят, пише haskovo.net.

Феноменът „черен туризъм“ или „тъмни дестинации“ е световна тенденция, която се характеризира с посещаването на мрачни, тъмни и злокобни места, на които е настъпвала масова смърт. Това са места свързани с големи природни катаклизми и бедствия, но също така концентрационни лагери и аварирали ядрени централи.

Най-посещаван от любителите на черния туризъм е украинският град Припят, изоставен след ядрената авария в Чернобил. В Япония „черните туристи“ посещават Хирошима и Нагазаки - първите градове, унищожени от ядрени бомби. Също така ги привлича и Фукошима - японската аварирала ядрена централа, както и покритата с мрачна слава „Гора на самоубийците“ в подножието на планината Фуджи.

В Европа освен призрачният град Припят най-посещавани са нацистките концлагери.

В тази зловеща класация се нарежда и едно малко селце от община Ивайловград - Горно Луково. 

Мястото се счита за прокълнато още от 17-век, когато чума обезлюдява тогавашното село Голямо Суванли.

През първата половина на 19-ти век обаче селото било възродено и в него имало около 700 къщи.

Местните хора са били наистина заможни.

Къщи на няколко етажа, зидани от камък с дебели като на крепости стени са запазени и до днес.

Но страшното за селото тепърва предстояло. Местни хора решили да станат разбойници и да нападнат богат керван, който карал много стока и пари от Беломорието.

Но решили да се предрешат като попове – хем да не ги познаят, хем да хвърлят подозрението към други.

Хитрите селяни откраднали попски одежди и раса от близкия мъжки метох.

 Избили част от керванджиите, други зарязали всичко и хукнали да се спасяват.

Турските власти започнали разследване.

Всички оцелели свидетели при нападението разказали, че били нападнати от попове.

Турците осъдили на смърт игумена на метоха, а послушниците били изпратени на заточение в Мала Азия.

Преди да го екзекутират несправедливо осъденият игумен проклел цялото село:

„Господ да ви накаже и да измрете до девето коляно. От 700 къщи да останат само 7!“, казал духовникът преди да бъде убит.

Проклятието се сбъднало и хората започнали да измират масово и без причина. Другите се уплашили и напуснали прокълнатото от духовното село.

Така процъфтяващото селище се превърнало в скромна махала наистина със само 7 къщи. Това продължило 7 години и след това отново се появили заселници. Част от избягалите решили, че проклятието е отминало и се завърнали.

Но калугерската клетва продължила да действа и през 20-ти век. По време на погрома над тракийските бежанци през 1913-а година тук било извършено едно от най-страшните кланета от турския башибозук.

В по-късно време се обособили селата Долно и Горно Луково. Животът се завърнал тук, хората започнали да се прехранват с бубарство.

Но през 1956-57 хората масово се изселили в градовете и прокълнатото село отново опустяло.

Сега в него няма нито един постоянен жител.

Насред руините се издига камбанарията на църква, построена преди повече от 350 години.