В тази страна все още има истинско робство - дете роб се продава за около 500 долара

10.01.2023 / 11:43 1

Тази страна е една от най- икономически слабо развитите страни в света, около 40% от населението живее под прага на бедността, нивото на безработица е 30%, средната продължителност на живота е 58 години за мъжете и 63 години за жените, грамотността е 59% сред мъжете и 43% сред жените, това е една от най-лошите диктаторски държави, където не е необходимо да се говори за някакъв стандарт на живот, средновековните и дори античните порядки все още не са изчезнали, местните владетелите далеч не са демократични лидери, обикновени крале са под други имена.

До ден днешен има специална каста от тъмнокожи роби, наречени Харатино, те са абсолютно безсилни, като правило те принадлежат на арабското благородство или богатите личности.

Страната е в конфликт със съседите си от половин век, страната е преживяла военни преврати, суша, гражданска война, индустриални проблеми, стачки, корупция, ужасни вътрешни вълнения, няколко конфликтни етнически групи живеят на територията й.

Ислямска република Мавритания е една от малкото държави, където робството все още играе важна роля в живота на обществото, държавата е забранила робството три пъти.

Никой обаче не спазва този закон, Мавритания е страна в Западна Африка с излаз на Атлантическия океан, площ от повече от 1 милион квадратни километра, тя е два пъти по-голяма от земите на Испания, Франция или Узбекистан.

Въпреки това 60% от територията на страната е заета от пустини. Тук има много малко обработваема земя. Сушата може да продължава няколко поредни години и има сериозен проблем с питейната вода, само две трети от жителите имат достъп до нея, земеделските площи са ограничени до тесни ивици по поречието на река Сенегал и около Оазисите. Мавританците нямат богати природни ресурси, индустриите им са неразвити, туризъм или офшорни зони също не са развити, разработват се находища на желязна и медна руда, но те принадлежат на чуждестранните компании, а не на местните власти. Страната официално има най-слабата производствена база в Африка и ако нямаше достъп към океана то тогава Мавритания би изчезнала напълно.

Мавританското правителство отрича съществуването на робство и от години спъва работата на организации и активисти за човешките права срещу него.

Бедност, неграмотност, самата пустиня не позволява на мавританците да се измъкнат от бедността, причинява консервацията на обществото и запазва робовладелския ред, но за много местни жители това е единственият начин да оцелеят, каква е уникалността на мавританското робство, робовладелският ред е дошъл в Мавритания заедно с арабската експанзия, Мюсюлманите са покорили местните бербери и африканските племена, като са заграбили всичките им водни източници и оазиси като лична собственост, онези, които са знаели как да се бият и които са притежавали занаят са били в привилегировано положение и са получавали достъп до ресурси, онези хора, които не са знаели или не са разбирали от нищо по-спецефично са се оказали роби, те е трябвало да работят за мюсюлманите, за да могат да обработват земята и да вземат вода от нея, минали са векове и нищо не се е променило в Мавритания, досега 500 хиляди жители, 11 процента от населението предимно чернокожите нямат права и са зависими от своите господари, страната е официално забранила робство през 1981 г., в големите градове и крайбрежната зона тази забрана се спазва, но в пустинята няма кой да спазва закона. Това е ниска земя, където цялото имущество принадлежи на берберите.

Семействата които разполагат с животни ги карат да пасат а в замяна на ресурсите берберите им предоставят храна и вода, правозащитните организации на ООН също отбелязват множество случаи на сексуално робство и насилие срещу жени.

Формално никой не държи роби, ако искате може да избягате, но няма къде, почти е невъзможно да стигнете до големите градове или да напуснете Мавритания без чужда помощ. Могат да се опитате да отнемат имота от собственика, но тъй като това е незаконно, полицията застава на страната на берберите. Колко струва роб в Мавритания и какви са условията му на живот, за разлика от други робовладелски региони като Судан, в Мавритания роб може да се продава само на вътрешния пазар, мавританците не ходят в чужбина, цената на човек варира около $100, въпреки че за страна, където по-голямата част от населението живее с по-малко от 2 долара на ден, това са много пари, животът на роба тук струва едно пени, робите в Мавритания рядко могат да се видят във вериги или завързани, там върху тях няма особени знаци за принадлежност към един или друг собственик, но тези хора се раждат и умират роби, робите нямат никакви права, децата им, веднага щом се родят веднага стават собственост на робовладелеца , много роби през годините са износвали хора, но веднъж щом са били заловени те са били бити до смърт.

Собствениците на робите твърдят, че наказанието повишава дисциплината и предотвратява опитите за неподчинение, доклади на правозащитните организации описват сложни и ужасни изтезания.

Харатините живеят в робство от поколение в поколение, възпитавани са от векове, така че да възприемат работата на господарите си като религиозно задължение, собствениците на роби от детството им вдъхновяват идеята, че само чрез подчинение на преданото служене на господарите , те могат да отидат в рая след смъртта, на харатините поради нечистата им тъмна кожа е забранено да докосват Корана, да посещават джамии, училища, в Мавритания има поговорка която гласи, че раят е в краката на вашия господар, което се разбира в смисъл, че Пътят към спасението лежи в безпрекословното робство.

Робите вършат тежка и мръсна работа, защото канутата не вярват, че е срамно да се цапат робите, по селските райони те работят в плантациите, а в градове, слуги в къщите, строители, чистачи, за разлика от миналите векове, хората вече не ги залавят, за да ги превърнат в роби, и без това се раждат повече от достатъчно в плен, има дори особени детски ясли за роби, където жените раждат деца за продажба на техните собственици, непълнолетен роб струва около $ 500, много прилично сума според местните концепции парите са около 8-месечна средна заплата, цената на 18-20 -годишен роб, обучен на нещо, например да ремонтира дадени механизми са по-високи и може да достигне до 2500 долара, като цяло в Мавритания има правозащитни организации, които помагат на хората да получат свобода, ООН отбелязва, че през последните 10 години, най-малко 100 000 души са били освободени.

Те се отвеждат в големите градове или в чужбина, в съседни африкански или европейски страни. Обаче като цяло фактът на робството се отрича от властите и следователно активистите се сблъскват с опозиция от страна на полицията, политиците, защитаващи премахването на робството биват арестувани, дискредитирайки ги по всякакъв начин, робството в Мавритания е не само система от взаимоотношения, установена в продължение на стотици години, но и начинът на мислене на хората, населяващи страната, правителството на Мавритания, колкото и либерално да е било, дори с много силно желание, едва ли е в състояние да промени манталитета на населението си, в Мавритания идеологията на робството се приема както от господари, така и от роби, Една жена в интервю пред New York Times без гордост e споделила на журналиста ,,Аллах ме създаде да бъда роб, точно както той е създал камилата за да бъде камила“ любопитно е, че след приемането на указа за премахване на робството, почти нито един черен мавър не е напуснал своя собственик.

Робите вярват, че без собствениците си те просто няма да оцелеят, защото по-голямата част от образованието и единственото нещо, което могат да направят, е да служат на тях. За съжаление, робството за мавританците се е превърнало в неразделна част от живота им, невъзможно е да се промени ситуацията с прост закон, необходим е икономически прогрес, преразпределение на ресурсите, натиск от други държави, идващи на власт нови политици, заинтересовани от премахването на робството, но всичко това води до катаклизми във властта и никой не иска жертват политическата стабилност.

А вие знаете ли за други страни в които цари робството, споделете вашето мнение долу в коментарите. В качеството на бонус искам да споделя с вас за още няколко страни където един много малък процент от хората живеят на ръба на живота, но това че са малък процент не означава, че ги няма.

Непал

Броят на робите тук е около 250 хиляди души, Непал се счита за модерен вносител на роби през 21 век, робството присъства под формата на дългови задължения между работника и работодателя, съвременните роби са принудени да работят в примитивни тухлени фабрики, освен това повече от 600 хиляди деца в Непал се използват в тежък труд, въпреки факта, че техният труд също е забранен в почти всички страни по света.

Индия

Броят на робите тук е около 14 милиона души, Индия е най-разнородната страна по доходи и население, което е резултат от робовладелските отношения в тази страна поради голямото население с ниски доходи и липсата на работа , много индийци са принудени да работят в неприемливи условия. Имайте в предвид, че в Индия живеят около 1 милиард и 400 милиона жителите, 14 милиона от тях е много малък процент, но това не отменя факта, че ги има.

Пакистан

Броят на робите тук е около 6 милиона души, страната с аграрни основи и до ден днешен е основната причина за робството, основната причина за робството сред населението са дългове, които могат да обхванат цялото семейство на длъжника и дори да бъдат наследени, човек тук може да бъде обменен за дълг от стотици долари, в допълнение към дълговите дупки, в страна е развита система за детски труд, около 4 милиона деца от 5 до 15 годишна възраст не посещават детски образователни институции и са принудени да работят в непоносими условия.

Хаити

Броят на робите тук е над 600 хиляди души, но в сравнение с другите страни, 600 хиляди роби не звучи толкова впечатляващо, това са само шест процента от цялото население на страната, в допълнение към дълговите ями на упорит труд принадлежи както на деца, така и на възрастни, Хаити има още една своя особеност която се нарича принудителното задържане на деца, за да помагат в семейството си, това означава, че хаитянските деца са принудени да помагат на семействата си с домакинската работа , вместо да градят своя собствен живот.

Ясно е, че бедността е сложен и многостранен проблем и няма универсално решение за всички. Има обаче стъпки, които могат да бъдат предприети за справяне с бедността и подобряване на живота на хората в тези страни.

Един ключов подход е да се инвестира в образованието. Образованието може да предостави на хората уменията и знанията, от които се нуждаят, за да подобрят икономическото си положение и да участват в работната сила. Това включва инвестиране в образованието в ранна детска възраст, което може да има дългосрочни ползи по отношение на икономическото развитие и намаляването на бедността.

Насърчаването на икономическия растеж и развитие също е от решаващо значение за излизането на страните от бедността. Това може да включва инициативи като развитие на инфраструктурата, което може да подобри достъпа до пазари и да увеличи производителността. Привличането на чуждестранни инвестиции също може да помогне за стимулиране на икономическия растеж, но е важно да се гарантира, че тези инвестиции се извършват по отговорен и устойчив начин.

Неравенството и несправедливостта също са основни двигатели на бедността и е важно да се обърне внимание на тези проблеми, за да се създадат по-справедливи и проспериращи общества. Това включва справяне с проблеми като корупцията, която може да отклони ресурси от тези, които имат най-голяма нужда от тях, и дискриминацията, която може да попречи на определени групи да участват пълноценно в обществото и икономиката.

В крайна сметка справянето с бедността изисква многостранен подход, който взема предвид уникалните предизвикателства и обстоятелства във всяка страна. Като работим заедно и предприемаме действия, можем да помогнем за подобряване на живота на хората в най-бедните страни в света и да създадем по-проспериращо и справедливо бъдеще за всички.