Георги Александров 

Тази година варненските плажове – градският, буните и Аспарухово, работят без сертификати. 

„Досега разкривахме тези ивици на 15-20 май, но през този сезон наемателите се бавят с документите, които трябва да подадат до кмета, за да може той да издаде заповед за сформиране на експертна комисия, която да провери тези плажове“, каза за „ПЕТЕЛ“ шефът на Водното спасяване към БЧК – Варна,  Лаврентий Силов.

 Това е и причината никой да не може да гарантира, че качеството на водата за къпане и безопасността на тези плажове са на необходимото ниво. Въпреки това обаче тези ивици са най-предпочитани от масовите летовници по морето.

Тъй като експертните комисии от представители на Общината, Регионалната здравна инспекция и БЧК все още не са инспектирали тези плажове, от  местната червенокръстка организация нямат точна информация за броя на назначените там спасители и респективно дали те са достатъчно, за да се обезпечи сигурността на летовниците. По наблюдения на шефа на Водноспасителната служба морските гардове застаряват и намаляват с всеки изминал сезон. Основната причина за това е ниското заплащане, заради което младите спасители заминават да работят в чужбина.

Така средната възраст на работещите по варненските плажове морски гардове вече е малко над 50 години, което значи, че в следващите години много от тях ще отпаднат, а няма кой да ги замести. По думите на Лаврентий Силов в момента има много млади  хора, които карат курсове за спасители на басейн, но за морските плажове като цяло кандидати няма. Причината за тази тенденция е, че работата на басейн е по-безопасна, докато на морето спасителите са много по-натоварени и почти ежедневно рискуват живота и здравето си. 

 

БГ летовниците най-невъзпитани

За никого не е тайна, че българските летовници не са никак дисциплинирани. Липсата на елементарна плажна култура кара много „смелчаци“ да влизат в морето, без да се съобразяват с флаговата сигнализация и нарежданията на спасителите.

„Хората като цяло нямат елементарна плажна култура. От години говорим, че трябва да има превенция, че всеки човек, отишъл на море, трябва да знае какви са основните опасности, които крие водата. За тази цел сме подготвили специална листовка на шест езика, но ние нямаме финансова възможност да я тиражираме, оплака се шефът на Водното спасяване. Това е работа на наемателите и на туроператорите, но за съжаление никой вече не си прави труда, а преди години такива листовки се разпространяваха в хотелите. В момента подобни флаери, написани на руски, получават само летовниците в Камчия, които посещават един от най-опасните плажове по Северното Черноморие, който и тази година остава без концесионер и съответно е неохраняем.   

Скандалите със спасители на охраняемите плажове пък са почти ежедневни. „Ти му свириш и му казваш като човек: Излез! А то ти показва среден пръст!“, оплака се морският гард Азат Мелконов. По негови думи единствените, които създавали проблеми на спасителите, са българските летовници. „С чужденците нямам грижи“, казва той. 

Плажна полиция

Навремето, преди 1989 година, на всеки плаж е имало милиционер, който е бдял за дисциплината на летовниците. При нарушения на реда последните дори са били глобявани, на спасителите не им се налагало да играят в ролята на пъдари.

Морските спасители нямат право да въдворяват ред със сила и често им се налага да търсят съдействие от полицията. „Всяка година пишем писма до МВР. Последно Националната служба по водно спасяване постави въпроса миналата година“, разказа Лаврентий Силов. Отговорът на силовото ведомство бил, че нямат ресурси, за да осигурят хора по плажните ивици и посъветвали спасителите да звънят на полицията при инцидент. „ Това на практика означава, че ние можем да звъним само при тежки случаи, за да дойдат полицаите и да констатират нещо, но на практика така  проблемът с недисциплинираните летовници не може да се реши“, признава Силов. За да стане плажната полиция факт, са необходими преди всичко законодателни мерки. „В тези времена не можем да се надяваме на нищо. Въртенето в омагьосания кръг продължава на пълни обороти и затъваме все повече“, обобщава с тъга шефът на Водното спасяване.