Страница на Юлия Георгиева 

Фото Румен Сарандев

770 тона хранителни продукти ще получат 14 600 нуждаещи се от Варненска област в рамките на втория транш по програмата „Разпределяне на храни от интервенционните запаси на ЕС за най-нуждаещите се лица“.

Храната идва от ЕС, а програмата се прилага от Държавен фонд „Земеделие“, с участието на Българската агенция по безопасност на храните и Българския червен кръст. 

Днес точно в 11 ч. в кв. „Владиславово“ вече се беше оформила опашка от нуждаещи се, които очакват да си отидат у дома с няколко торби храна, или общо 52 килограма за всеки. Раздаването закъснява с няколко минути, а щом се появяват местните репортери, недоволството на част от чакащите буквално изригва, особено с оглед скандала преди броени дни около боба с червеи, също предназначен за най-бедните у нас. „Вие какво си мислите, че като сме роми, сме прости ли!? Напротив! Тези помощи я ги вземем, я не. Мен лично този боб хич не ме топли! Работа ми трябва на мен, а не да се чудя как със 70 лева детски да оцелявам. Да вдигнат малко детските, на хората пари да дадат, а на младите – работа, ама целогодишна, а не сезонна. От това се нуждаем“, пени се една от жените на опашката. Към нея се присъединява възрастна ромка, чиито синове и щерки са й оставили на ръцете пет внучета, за които да се грижи. Искала жената да прати четири от хлапетата на училище, но още в началото й сервирали, че трябва да извади по 50 лева на дете за тетрадки и помагала. „Откъде да ги извадя тези пари, като живея само от пенсията си!?“, риторично пита жената. Но пък е доволна, че само след броени минути, когато си вземе хранителната помощ, ще зарадва внучетата, тъй като обичайно в пакетите винаги има по нещо сладичко за най-малките. 

„Миналата година имаше вафли и давах на децата по една да имат за училище“, казва тя. Обаче пакетът с боб и консервата със сарми отишли на боклука. Във варивото се щурали гъгрици, а постните сарми не били хубави. 

„Те вътре само с ориз. Оставихме ги да ги вземат онези, които имат животни, защото не ставаха за ядене“, допълва по-млада жена от същия етнос, притиснала дребосъче към себе си. Към тях се присъединява по-възрастен мъж, който потвърждава казаното. „Опитах ги, не бяха наред. 

Едни безвкусни такива“, обяснява човекът. Междувременно, докато всички заедно висим на опашката и чакаме първият пункт във Варна да започне раздаването, което официално трябва да стартира, когато се появи областният управител на Варна Коста Базитов, пушачи и непушачи яко са обгазени от цигари „Арда“, които смучат част от мъжете, дошли да помогнат на жените си при пренасянето на товара. 

Страстите малко се успокояват, когато раздаването най-после започва и жените се спускат да коментират малко по-практично очакваната помощ. Доволни са, че този път сред продуктите са предвидени олио и захар, и то в немалки количества. 

Има бисквитки за малчуганите и 2 кг конфитюр, с които да им мажат филийките сутрин. По пет килограма брашно и още толкова ориз. Лещата е 12 кг, а по 1 – 1,5 кг са спагетите, макароните, картофеното пюре и медът. Предвидени са и 8 кг боб, но за момента раздаването му е преустановено, освен в областите Кърджали, Кюстендил, Перник, Пловдив, Сливен и Стара Загора. В останалите области се чака становище от Държавната агенция по безопасност на храните.  

Бедността – съдба, от която никой не е 

застрахован

Ако едни чакат торбите с храната, докато пушат цигари и още недокоснали пакетите критикуват, има други хора на същата тази опашка, за които помощта е гаранция, че тази зима никой у дома няма да умре от глад. С детето си под ръка пред пункта за раздаване е застанала жена на средна възраст. Момчето й е с Даун, което предопределя съдбата на цялото семейство. „15 г. работих в изчислителния център. С висше образование съм, съпругът ми също. 

Така се стекоха нещата, че майчинството ми продължи доста по-дълго, отколкото очаквах“, коментира жената. Усмихва се скромно, стиснала няколко торбички в ръката си. Чистосърдечно ми обяснява, че синът й, който вече е голям, получава инвалидна пенсия от 120 лева плюс още 70 лв. за придружител. Тя пък успяла да заеме едно място по общинската програма за лични асистенти и получава чисто 188 лева заплата, тъй като според договора е назначена на длъжността на 6-часов работен ден. За съжаление мъжът й през годините също останал без работа, тъй като се разболял и сега е инвалид трета група. „Доста ни е трудно. Затова за нашето семейство сегашната хранителна помощ е не просто важна – тя е много важна за нашето оцеляване“, коментира тя. От цялото й същество лъха скромност и благодарност. „Знаете ли, че от миналогодишната помощ още си имам два пакета ориз. Това е голямо спасение при тези условия. Благодарим за всичко“, допълва тя. Но не е съгласна с мненията на останалите нуждаещи се, че миналата година сармите не ставали за ядене и че бобът бил пълен с гъгрици. „Учудвам се, че може да има недоволни от това, че някой помага“, диви се тя. „Няма как, случва се понякога в живота да изпаднеш в такова положение – да се чудиш как да оцелееш. Такава ни е съдбата. Детето ми се роди болно и ето ме сега и мен тук, на опашката за храна“, завършва разказа си жената, все така усмихната и приветлива. 

Гледна точка

Коста Базитов: Там, където има нужда, държавата се намесва

Интересна интерпретация на дългогодишната европейска програма за хранителна помощ в полза на най-бедните направи новият областен управител Коста Базитов. На въпрос дали многобройната тълпа, наредила се за брашно и олио, не е показател за слаба държава, той бе категоричен: „Не, в никакъв случай, помощи се раздават и в силни държави.“ Той продължи коментара си с това, че там, където има нужда, държавата се намесва. „Явно е, че държавата отдавна го е усетила този проблем, и мисля, че тази национална инициатива, която се осъществява чрез БЧК и държавата, е достойна за адмирации. Надявам се, че това ще се посрещне със съответното удовлетворение от нуждаещите се. Хората трябва да знаят, че при нужда държавата винаги се намесва“, продължи Базитов.