Формацията на  Уолъс Хартли донесла джаза в града ни месеци преди  фаталното плаване

Сто години след потъването на „Титаник“ в нощта на 14 срещу 15 април 2012 г., тази морска трагедия се е превърнала в истински мит, постоянно преоткриван и пресъздаван в литературата и киното. Кръглата годишнина от може би най-известното корабокрушение в света провокира група варненски музиканти, работещи в различни жанрове, да създадат звуков спектакъл, посветен на един от най-трагичните, но и величествени моменти от трагедията, при която загиват около 1500 души. Това е оркестърът на Уолъс Хартли, който, както разказват по-късно оцелелите пасажери, свири до последно, докато най-накрая членовете му са погълнати заедно с разцепения корпус на „Титаник“ в ледените води на Атлантическия океан. 

Варненският „Титаник бенд 100“, който публиката ще може да види и чуе на 4 април на сцената на Държавния куклен театър, е определен като „музикален спектакъл за достойнството и неизличимата любов към музиката“. Според продуцента му, художника и дизайнер Димитър Трайчев, това, което е най-вълнуващо в съдбата на оркестъра на „Титаник“, е чувството за дълг към изкуството. „Тази дума „дълг“ е малко страшна. Аз не знам как да я употребя в 2012-а, тя звучи нелепо“, признава той. Въпреки това именно дългът на днешните варненски, а и като цяло български музиканти се оказва в основата на този спектакъл. Работата е там, че всъщност именно оркестърът на Уолъс Хартли, оркестърът на „Титаник“, е донесъл първи рагтайма и респективно джаза в България. 

Това откритие е на Владимир Гаджев, който в книгата си „Джазът в България. Българите в джаза“ разказва как в късната есен на 1911 г. във Варна се появяват музикантите от популярния в Европа оркестър, ръководен от Уолъс Хартли. Повече от месец варненската публика с възторг приема техните изпълнения. През зимните месеци бендът работи в новооткритото софийско Градско казино. Това са последните наземни участия на оркестъра, преди да се качи по трапа за първото и последно плаване на „Титаник“.

Гъдуларска песен жалила загиналите българи

Още от началото на подготовката си спектакълът „Титаник бенд 100“ си поставя и друга цел, а именно да почете и десетките наши сънародници, загинали в най-драматичната морска катастрофа на ХХ век. Трудно е да се установи и днес колко са били те, но се предполага, че българите на борда на „Титаник“ са били над 40. Трагедията им е увековечена в народна песен, чието начало е следното: „Пуста да остане таз Америка, Америка - Северна и Южна, Америка - печалба голяма, дето измами тез млади момчета, млади момчета - отбор юнаци, та ги прекара през девет държави, през девет държави, та в десета. А в десета параход ги чака. Па се качили млади момчета, млади момчета, сто хиляди души. Вървели три дни и три нощи, вървели, вървели, досред океана. Че се задали големи балкани. Не е било големи балкани, най е било дебели ледове...“ Димитър Трайчев и съмишлениците му правят истинска фолклорна експедиция, за да намерят запазен оригинален вариант на мелодията на песента, като обещават дори парична награда. За съжаление обаче се оказва, че този образец на народното творчество от началото на ХХ век е вече изгубен от устната традиция.

Съдбата на трупата не е чужда и на днешните им колеги

Един от неизбежните паралели между много български музиканти и оркестъра на „Титаник“ е фактът, че професионалният им път минава през суровата школа на свиренето на кораби. 

За твърде много от родните колеги на Уолъс Хартли и групата му изморителният труд да забавляват пасажерите им е единственият шанс за оцеляване и намиране на препитание. Това, което се е променило, е само репертоарът, който изпълняват. Една от първоначалните идеи на спектакъла „Титаник бенд 100“ е публиката да чуе оригиналната музика, която е звучала, докато „непотопяемият“ кораб е бил погълнат от океана. „Твърде бързо разбрахме, че салонната музика, която се е изпълнявала тогава, ще е скучна на съвременния слушател, затова решихме да предадем по-скоро духа и усещането за тази музика, с нови аранжименти на нови класики, каквито са песните на „Лед Зепелин“ и Стийви Уондър. Работата, която свърши по тях пианистът и музикален директор на проекта Страцимир Павлов, е невероятна“, обясни Димитър Трайчев. Колкото до това дали има съвременни музиканти, които биха свирили до последно като колегите си от „Титаник“, то това е факт. Оркестърът на потъналия през 1994-та ферибот „Естония“ избира също да свири докрай. Според някои именно заради примера на  Уолъс Хартли и неговите героични музиканти. 

ТИТАНИК БЕНД 100 са: Страцимир Павлов - музикален директор, аранжименти, пиано;

Стоян Роянов Я-Я – кларинет;  Валери Ценков -  барабани; Тони Петрова -  вокал; Нейчо  Петров–Реджи – вокал;  Красимир Щерев - първа цигулка; Пламена Жекова – цигулка; Румяна Петрова -  виола; Ваня Николчева -  виолончело;  Александър Андонов – контрабас.