Официално заявявам, че вече не вярвам в нищо, което е свързано с тази държава. Независимо от това, че в чужбина никой „не хвърля боб“ за нас, българите, не ме интересува. И  не ме интересува, защото последната капчица надежда, която имах, се изпари. 

Ами нищо чудно, че в затворите местата са малко – да си престъпник, е по-лесно и по-доходно, отколкото да се мъчиш да играеш по правилата. То и какви правила! Може ли белодробната болница , която бе извадена буквално от тинята, от година на година да развива все повече услуги, да привлича все повече пациенти, а накрая лекарите и медицинските сестри в нея да се чудят как да изхранят децата си!? Но не защото са некадърни, а защото държавата не плаща нито изработеното навреме, нито в пълен размер. За държавата трудова инспекция и съд има ли? Всяка година обаче има нов министър.

Юлия Георгиева