Като знаем как карат някои шофьори у нас и доколко са си заслужили книжките, то направо и атеистът може да стане вярващ. Защото всеки ден се налага да се молим децата ни да стигнат живи до отсрещния тротоар. И защото ограничителните мерки от страна на държавата трябва да се предизвикват не с разум на отговорните органи, а с протести на почернени семейства. Така не американците „как ще ги стигнем“, ами още от Евросъюза сме далеч. Там пешеходец само да погледне към пресечка, шофьорите веднага спират. А докато родният нашенец зад волана още се изживява като Бай Ганьо и сочно нарежда ближния си, който пресича на прибежки между прелитащи състезатели, протестите ще продължават, България ще губи деца, а възмездие ще чакаме само от небето. И докато е така, войната на пътя няма да е клише или статистика, а опасност за всеки един, без изключение.  

 

 

Виолета Гурнакова