"Вълшебната флейта" - музикалният завет на Моцарт с две предпремиери във Варна

24.04.2021 / 15:00 0

Превъзходството на духа над материята


Към човешкото съвършенство водят два пътя - един сакрален и един профанен...


Това пише в есето си за Моцарт големият философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог Цветан Тодоров. Изследването е любопитно и със сравнението, което авторът прави между Папагено и самия Моцарт.
Книгата "Човешкият отпечатък" с есета на Цветан Тодоров за велики творци, е публикувана от изд. „Изток-Запад“, том 2.


"Вълшебната флейта", завършена и поставена едва няколко месеца преди смъртта на Моцарт, е последната му опера. Как да разбираме смисъла на този музикален завет?
Творбата крие няколко изненади. В началото ни се струва, че това е един от най-изтърканите повествователни модели на вълшебните приказки: младият принц Тамино трябва да освободи затворената в далечно кралство принцеса Памина, за да я върне на майка ѝ, а после да се ожени за нея. В търсенето си той ще бъде придружен от слугата Папагено и подпомогнат от поверените му магически инструменти – флейта и звънчета. 
Напътстван от същества със свръхестествени способности, три дами и три момчета, той ще бъде подложен на различни изпитания, в които ще се докажат качествата му. Нашите персонажи едва навлизат в кралството, където е задържана Памина, и разказът сменя посоката и жанра си: вълшебната приказка отстъпва място на един разказ-посвещаване, вдъхновен от масонството. Тогава Тамино открива, че е предприел съвсем друго търсене: целта му вече не е да освободи принцесата, а, както му разкрива господарят на кралството, Зарастро, да достигне до мъдростта, „да разкъса мрака и да види божествената светлина“. Вместо да се отдаде на любовта си към Памина и на собственото си щастие, Тамино се превръща в слуга на един религиозен култ. Памина се присъединява към него, но те повече не се посвещават един на друг: занапред те ще трябва да служат на тайнствата и щастието на Изида.
На пръв поглед "Вълшебната флейт" сякаш не съответства на духа на Просвещението, преобладавал в създадената съвместно с Да Понте трилогия. Зарастро, който би трябвало да бъде въплъщение на мъдростта и на съвършенството, никак не е смутен от присъствието на роби в кралството си и не се колебае много-много да им налага телесни наказания. Той се държи като деспот и не се съобразява нито с волята на поданиците си, нито с напълно основателните им желания (като това на Памина да се върне при майка си): по-добре от тях знае кое е доброто и бърза да им го наложи. Той винаги е сигурен, че е прав, и се смята за олицетворение на човечността; той проповядва прошка, но прилага отмъщение. Жителите на неговото кралство трябва да се подчиняват на установените от него норми и на божествените предписания, които той им тълкува. 
За разлика от света на предишните опери светът на Флейтата е манихейски: нощта и денят, мракът и светлината са синоними на злото и доброто, на заблудата и просветленето. Превъзходството на духа над материята, на Тамино над Папагено, е не по-малко очевидно.
Не само че във Флейтата лошите са изцяло лоши (затова те ще бъдат унищожени), но и „оста на злото“ е съставена от две ясно обособени групи хора: жените и чернокожите. Последните са представени от мавъра Моностасос, описан според модела белота=красота, мургавост=грозота. Душата му е не по-малко черна от лицето: всичко, което научаваме за него е, че е дебел, похотлив, зъл и готов да предаде господаря си. И жените принадлежат към черния свят на нощта. Те са мързеливи и бъбриви, горделиви и едновременно с това глупави; тяхното спасение може да дойде само от мъжете, на които трябва да се подчиняват. Разбира се, последните трябва да проявяват типично мъжки добродетели.
Тук човешката любов вече не е на почит. Памина обича майка си, Царицата на нощта, която я обича на свой ред; Зарастро изобщо не си дава сметка за това. Любовта между Памина и Тамино се разтваря в общата служба, която двамата дължат на Изида. И накрая, достъпното за всички знание е пренебрегнато в полза на гносиса, тайно знание, запазено единствено за посветените: Тамино е отхвърлен от храмовете на Разума и Природата – две ключови думи за Просвещението – и се оказва насочен към този на Мъдростта, държан от свещениците и предназначен за малцината избрани. Ако има светлина, то тя сега е в единствено число.
В същото време "Вълшебната флейта" не се свежда само до това послание. В нея е утвърден и един друг идеал, сякаш Моцарт подсказва, че съществуват два взаимодопълващи се пътя към човешкото съвършенство – един сакрален и един профанен. Еди­ният е запазен за неколцина избраници, а другият е отворен за всички, единият минава през посвещаването, а другият – през изцяло земната любов. Така в края на всяко действие отеква едно и също предписание, съответстващо на девиза на хуманистичното Просвещение, когато човешкото съществуване вече не е подчинено на висш порядък: „Земята ще бъде небесно царство, а смъртните ще станат богоподобни.“ Но представата за света, различна от тази на Зарастро, се въвежда най-вече чрез персонажа на Папагено.
Всъщност Папагено не е само комичен слуга на благородния господар, лакомник, пияница и женкар, който подобно на Санчо Панса и дон Кихот със силата на контраста подчертава издигането на духа на Тамино. Разбира се, радостите му са изцяло материални; напълно безразличен към изпитанията на Тамино, той предпочита да остане при другите хора и да сподели съдбата им. Но Папагено, повече от който и да е персонаж, въплъщава и избора на любовта като висша ценност. Изразява го особено по време на два дуета. В единия той е с Памина: първото задължение на мъжете и на жените и тяхна най-голяма радост е да обичат; именно като се обичат, те достигат до съвършенството и дори докосват божествеността. Във втория дует пее с Папагена (докато Тамино и Памина нямат право на завършващ любовен дует). Двамата не се задоволяват просто да се обяснят в любов, те въвеждат и рядката за операта тема за любовта на техните (бъдещи) деца, които ще ощастливят своите родители.
Какво мисли Моцарт за Папагено? Няколко свидетелства показват противоречивите чувства, които комопозиторът храни към него. На едно представление на Флейтата той придружава посетител, който се вълнува само от шегаджийските сцени, смее се през цялото време и пренебрегва по-висшия смисъл на духовното търсене. Моцарт е раздразнен от това и разказва на жена си, че „се е отнесъл с него като към Папагено“. Въпреки това, когато четем писмото, в което десет години по-рано Моцарт обяснява на баща си защо е избрал да се ожени за Констанца, имаме чувството, че чуваме гласа на Папагено. На първо място, композиторът посочва сексуалното желание, на второ – материалните удобства, на трето – пълноценната реализация в любовта: не защото Констанца е най-красивата или най-интелигентната, а защото го обича и той може да я обича на свой ред. В последното си писмо до Констанца Моцарт отново прилича на Папагено: в него той изразява загриженост за обучението на сина им Карл Томас. А едва няколко дни преди смъртта си, изнемощял и на легло, си тананика за последен път, и то голямата ария на Папагено: „Ето ме, аз съм ловецът на птици…“ Останалите персонажи във Флейтата се делят според манихейските модели на черно и бяло, докато Папагено запазва двойствеността, която според Моцарт е характерна за човешката природа.
Самата флейта участва в действието със съвсем малка роля и все пак се намира в заглавието на операта. На какво се дължи тази чест? Тя е инструмент и следователно въплъщава музиката – с нейна помощ хората могат да бъдат по-щастливи и по-радостни. За Моцарт музиката не е, както по-късно за някои романтици, противоположност на живота, чист дух, избавил се най-накрая от материалното бреме; тя е по-скоро резултат и завършек на същия този живот, радост едновременно за сетивата и за духа.

"Човешкият отпечатък", Цветан Тодоров, изд. „Изток-Запад“, том 2.

 

AРТИСТИТЕ ВЪВ "ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА"


Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна

 

 

ГЕО ЧОБАНОВ – ЗАРАСТРО

Зарастро е странен образ, върховен жрец и предводител. Ако следваме масонската символика за ложата, Зарастро е главният, който дава основните принципи и диктува събитията. Дали е човек или полубог, е трудно да се каже. Да не забравяме, че Зарастро е всъщност Зорастър, Заратустра, символ на върховния принцип. Един водач, който олицетворява доброто и благородството, като част от вечния дуалистичен модел, конфлика между доброто и злото в света.

Дълго време избягвах ролята по чисто технически и вокални причини, но сега вече съм готов за нея. Въпреки това се чувствам странно като Зарастро, защото ролята не стои  близко до мен. Чисто актьорски също представлява предизвикателство. Имам опит с доста комедийни персонажи и един толкова сериозен герой ми е малко чужд, но вярвам, че ще се справя. 

ИРИНА ЖЕКОВА - ПАМИНА


Ролята на Памина е дебют за мен, допада ми, чувствам я близка. Тя е млада, чиста и наивна девойка, която в началото не преценява нещата правилно. По-късно обаче претърпява развитие и стига до извода, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед.

 

Памина се влюбва в Тамино и за пръв път познава любовта. Тамино е Александър Баранов, с когото съм си партнирала и в други опери. За разлика от мен, той вече е пял своята роля. В нашите герои се запалва първата искра на любовта, но за да я заслужат, те трябва да минат през много изпитания. Изпитанията ги учат да не приемат всичко за чиста монета и да не се оставят да бъдат манипулирани, докато вникнат в същността на нещата и разберат истината.

 

Партията на Памина приляга на гласа ми и я харесах от първия момент. Моцарт се пее трудно, защото изглежда лесно, но всъщност не е. Това е много красива музика, която трябва да бъде изпята красиво, с финес и лекота.


АЛЕКСАНДЪР БАРАНОВ - ТАМИНО


Принц Тамино във „Вълшебната флейта“ беше моят дебют с централна роля преди 10 години. Обичам „Вълшебната флейта“, заради великолепната музика и великолепното либрето. Влюбените Тамино и Памина са единствените земни образи, а всички останали герои са приказни и измислени, за да помогнат на двамата в израстването им по пътя към съвършенството.

По принцип много харесвам Моцарт. Както казва Павароти: „Да пееш Моцарт е като балсам за гърлото“. Който не може да пее, не може да пее Моцарт. Всичко там е така написано, сякаш музиката е от Господ.


МАРИАНА БУЛИКАНУ – ЦАРИЦАТА НА НОЩТА

 

Във Варненската опера открих приятни и мили хора, колегите са професионалисти на много високо ниво и аз съм щастлива, че имам възможността да пея във Варна.


Обичам ролята на Царицата на нощта, но вникването в нейната двойственост не е лесно. Образът на майката ми е близък, самата аз съм майка и с удоволствие предавам тази същност от характера й. Обратната й страна като зла и отмъстителна кралица е предизвикателство за мен, защото трябва да се преборя със самата себе си и да намеря, да изровя от своята същност качества, каквито не притежавам. Но за да бъде пълноценен образът, и двете страни трябва да бъдат пресъздадени равностойно.

 

ИВО ЙОРДАНОВ – ПАПАГЕНО

Папагено, макар и да се представя за човек, доставчик на птици, е фантастичен герой. Той е израсъл сред птиците в гората и е живял толкова дълго сред природата, че се е слял с нея, придобил е по някакъв начин нейната първична мъдрост. Затова и инстинктивно разпознава важното, същественото, а то е да имаш партньор до себе си. Когато Памина му казва, че притежава добро сърце, той отговаря, да, но каква полза от доброто сърце, след като Папагено си няма своята Папагена.

В режисьорския прочит на Антониу Замфир, на когото имам удоволствието да съм и асистент-режисьор, нашият Папагено стои някак встрани от всички останали персонажи. На него сякаш не му е нужно да преминава през т. нар. изпитания – огън, вода, въздух и земя, за да тръгне по пътя на израстването, защото живеейки сред природата, той вече в голяма степен ги е преодолял.

 

.

 

„ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА”

 

от В. А. МОЦАРТ

 

Постановъчен екип:

 

Диригент – постановчик Христо Христов

Диригент Стефан Бояджиев

Режисьор Антониу Замфир

Сценография и костюми Ася Стоименова

Консултант сценография Иван Токаджиев

Диригент на хора Цветан Крумов

3D Mapping Elektrick.me

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна

 

Действащи лица и изпълнители:

 

ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров, Деян Вачков, Гео Чобанов

ТАМИНО - Михаил Михайлов, Александър Баранов, Георги Султанов

ГОВОРИТЕЛ - Гео Чобанов, Людмил Петров

ЦАРИЦАТА НА НОЩТА - Мариана Буликану, Пламена Гиргинова

ПАМИНА - Ирина Жекова, Илина Михайлова, Мария Павлова

ПЪРВА ДАМА - Жана Костова, Мария Павлова

ВТОРА ДАМА - Розалия Желязкова, Галина Великова

ТРЕТА ДАМА - Вяра Железова, Силвия Ангелова, Бойка Василева

ПЪРВО МОМЧЕ - Веселина Андреева, Лиляна Кондова

ВТОРО МОМЧЕ - Мария Палматите, Марилла Гьонги

ТРЕТО МОМЧЕ - Калина Жекова, Миглена Страдалска, Даниела Рябчева

ПАПАГЕНО - Пламен Димитров, Иво Йорданов, Свилен Николов

ПАПАГЕНА - Жана Костова, Лилия Илиева

МОНОСТАТОС - Пламен Райков, Христо Ганевски

ПЪРВИ МЪЖ В БРОНЯ - Христо Ганевски, Александър Баранов, Пламен Райков

ВТОРИ МЪЖ В БРОНЯ - Людмил Петров, Лъчезар Александров, Петър Петров

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

 

Асистент-режисьор Димитър Левичаров

Помощник-режисьор Елиана Атанасова, Вероника Минкова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна

 

 

 

 


 



Съобщете ни, ако видите грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните новини - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

За реклама в "Петел" на цена от 50 лева на ПР публикация пишете на info@petel.bg и вижте още в - https://petel.bg/Reklama-v-Petel-bg__384655 .

Прочети тук - Защо e добре да рекламирате бизнеса си с ПР публикации в сайта Petel.bg 


 


Коментари
Коментирай чрез Facebook

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2021 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама