Варна, равнение вдясно! За новия вот - бъдете готови!

Веселин Златков

От избори на избори, свършва едната кампания, другата започва. Следващият вот за кметове и общински съветници е след по-малко от година, а не се знае дали тогава няма да гласуваме и за нов парламент, отново. Така си шушукат дори и най-запалените клакьори на новата власт, докато не спират да ръкопляскат на новото дясноцентристко правителство. Не че са чак толкова доволни от това, което представлява то, просто отдавна не са имали дори и този твърде несигурен повод за радост. ГЕРБ се радват, че най-сетне успяха да се дефинират като десен, а не като популистки проект, който разчита само на харизмата на лидера си. Разпокъсаната „стара“ десница пък отново има достъп до управлението и в редиците й започва да се усеща надеждата, че този път може и да е за по-дълго. ГЕРБ ще продължат да се нуждаят от тях, за да поддържат „дясното“ си алиби да са на власт.

Взаимната полза за партията на Бойко Борисов и Реформаторския блок изглежда далеч по-различна и по-интригуваща на местно ниво. Варна някога, много отдавна, беше „синя крепост“, помните ли? Изборният маратон, в който влязохме в последните години, превърна града ни в твърдина на ГЕРБ. Би трябвало да е ясно отсега кой ще спечели кметския пост и мнозинството в Общинския съвет след година. Само че не е съвсем така.

Г-н Борисов, приятел ли сте на кмета Портних?

Всичко друго, освен пълна победа, кмет и най-голяма група съветници в местния парламент, би било провал за ГЕРБ на бъдещите местни избори във Варна. Поне такива са очакванията с оглед на предишните резултати. Отговорността това да се случи съвсем нормално е стоварена на плещите на Иван Портних, настоящ кмет и областен координатор на ГЕРБ. Ако в партията си той успя да пребори проблемите, то в по-важната си работа - начело на местната власт, те се трупат. Портних обеща да няма коли в Морската градина, но така и не успя да ги спре. Окуражи варненци, че европейските фондове вече ще се използват много по-ефективно, а резултатът? Новата настилка на центъра, поставяна с пари от ЕС, се превръща в нещо като виц. Новите автобуси и тролеи, отново купени с европейски средства, са добра новина, но само за тези, които не знаят какъв е цялостният замисъл на проекта за интегриран градски транспорт. А неговото цялостно бъдеще изглежда забулено в мистерия.

Не на последно място, Иван Портних обеща да е диалогичен и да комуникира непрестанно с варненци. На последната общинска сесия цяла върволица от съветници се изреди да повтаря, че кметът просто не отговаря на питанията им. Граждани пък са възмутени, че приемните му дни са толкова плаващи, че в крайна сметка никакви ги няма.

Въпреки това варненци запазват някаква симпатия към Иван Портних и лайковете на страниците му във фейсбук не намаляват. „По-добре е от Кирил Йорданов“, това е лайтмотивът на тази подкрепа. Дали обаче сегашният кмет ще получи шанс за още време на поста, в крайна сметка зависи от Бойко Борисов. Нали се сещате, как за ужас на всички в партията си, той напълно еднолично номинира Кирил Йорданов за поредния мандат. Да припомним мотива – били приятели. Някои казват, че Борисов бил сменил поведението, повече се вслушвал в чуждото мнение. „Ха дано, ама надали“, както се пее в един поостарял летен хит.

Гласуваш за Радан Кънев, получаваш Янко Станев

Всъщност този, който заговори за промяната в поведението на Бойко Борисов, беше Радан Кънев. Той е вече твърде важна личност във варненското дясно, влизайки в ролята на обединител и възродител на „синьото“ в града. Зад тази фасада обаче се случва нещо по-различно, което може да предизвика сериозен трус за местната десница. За ГЕРБ Реформаторският блок е важен дотолкова, доколкото може да се разчита на подкрепата му. А трите години на този мандат местното управление – първо на кмета Йорданов, после на Портних, и през цялото време на ГЕРБ - се крепи на една група съветници, обединени около една истинска легенда на варненската политика - д-р Янко Станев. За този динамичен период някогашната ключова фигура в СДС – Варна, после в местното ДПС, успя напълно да затвори кръга и да се върне пак в СДС. Или казано по-просто, сега д-р Станев е горд представител на Реформаторския блок. „Агитирах за Реформаторския блок, защото това е моята тръпка вдясно. Там, където виждах, че нещата са вдясно, но има съпротивление заради личността на Костов, леко преминавах към другото дясно, тоест ГЕРБ. Исках след изборите да има стабилно дясноцентристко правителство, което да е гъвкаво и да включва дори левите елементи“, коментира след последния парламентарен вот Янко Станев пред „Дарик“.

Възторжените варненски реформатори трябва да погледнат истината в очите. На следващия местен вот с гласа си е много по-вероятно да подкрепят „синята идея“ така, както я разбира  този бивш лидер на ДПС, а не както я схваща Радан Кънев.

Блаженството на слабата памет

Всичко написано по-горе може би няма никакъв смисъл, ако варненци продължат да си спомнят все така избирателно последните десетилетия в историята на града ни. Докато не се отърват от догмата, че да гласуваш за десницата, е някак си престижно, а за левицата – не, младите граждани едва ли ще могат да направят ясен избор.

Никой не подлага под съмнение желанието и на политиците, и на гражданите Варна да се превърне отново в най-важния български град след столицата. За това обаче трябва да се прави прагматичен избор, който се основава на фактите. Всеки може сам да си направи изводите кой как е работил за града, защото той не е чак толкова голям и така наречените „обществени тайни“ в него са твърде много. Има обаче една неоспорима истина. От всичките си претенции да е някаква столица (морска, лятна, културна, младежка) до момента Варна реализира само една – да е столица на недоволството и протеста през пролетта на 2013-а. Едва ли някой иска отново да придобием точно тази слава, още повече че тя далеч не е еднозначна. Затова и хората в този град, които сега с гордост се определят като десни, трябва наистина добре да си помислят дали градът не им е по-скъп от идеологията.