Веселин Златков

Спомняте ли си как, попаднала в Страната на чудесата, Алиса трябва да тича с всички сили, за да остане на едно място, а за да се придвижи напред, трябва да бяга поне два пъти по-бързо? 

Тази приказна ситуация доста често и твърде сполучливо се използва като рецепта какво трябва да е прави, за да бъде превъзмогната икономическата криза. Колко бързо успя да се движи Варна през изминалата кризисна 2011-а? За повечето хора, интересуващи се от отговора на този въпрос, той е очевидно риторичен. През миналата година нито икономиката, нито инфраструктурата, нито институциите в града ни не успяха да извървят и крачка в правилната посока. Варна застина на едно място и ако продължим сравнението с Алиса в Страната на чудесата, тя логично започна да изостава във всяко отношение. Симптомите са очевидни – все повече фалиращи фирми, почти никакви външни инвестиции и все по-сгъстяваща се мъгла около стратегическите местни проекти, като преобразяването на пристанището, Алея Първа, кандидатурата ни за културна столица на Европа... Някой може да възрази, че 2011-а не е била лишена от добри новини за Варна, като пускането в действие на завода за преработка на отпадъци или придвижването на големия проект за интегриран градски транспорт. Конкретният ефект върху чистотата на града от първото събитие обаче все още остава неясен, а колкото до второто – общината и фирмата й „Градски транспорт“ имат да се справят с доста проблеми, преди да могат реално да оползотворят очакваната европейска инжекция от 50 млн. евро.

Ако се запитаме къде е коренът на изоставането в развитието на града ни, няма как да не стигнем до политиката и по-точно до отношенията между централната и местната власт. През 2012-а правителството на ГЕРБ окончателно показа, че децентрализация на управлението е химера, за която трябва да забравим поне до следващите парламентарни избори. И в икономическо, и в политическо отношение, страната ни има само едно лице, един ум, една воля. Варна се оказа най-силно засегнатия от това град и регион. Най-вероятно заради предишната тенденция за изпреварващо развитие като втори по значение център на живота в България във всяко едно отношение, изведнъж пътя ни напред беше отрязан. Магистралите, водещи към Варна, ще се строят най-накрая, но за сметка на това българският Североизток да бъде превърнат в опитно поле за екологични експерименти. Защо? Много просто – нито едно управление, което превръща задържането и консумирането на властта в абсолютна самоцел, не може да понесе съществуването на алтернатива.

Подменената промяна

Случилото на местните избори и по време на кампанията преди тях, показа истинската криза в обществения живот на Варна. Нейната кулминация беше трагикомичното политическо риалити, в което се превърнаха телевизионните сблъсъци между Кирил Йорданов и Веселин Марешки преди втория тур на вота. Няма какво да увъртаме, саркастичните шегички по адрес на избора на варненци, които трябваше да понесем от политически наблюдатели и коментатори си бяха напълно заслужени. Местните избори се превърнаха в пропуснат шанс за промяна на управлението на Варна. Най-много за това помогна наложената почти със сила теза, че града ни няма алтернатива, освен пак да избере отново предишния си кмет. Очевидно  вината за това е преди всичко на местната партийна структура на ГЕРБ, която след като се кле пред избирателите, че се бори за промяна на местното статукво, безропотно прие посочения от Бойко Борисов „стар приятел“ за свой кандидат и направо го бетонира на кметския стол. Оказа се също, че колкото и голямо мнозинство да имат управляващите в местния парламент, те така и не знаят какво да правят с него. Къде от незнание, къде от страх да не настъпят някоя от многобройните наследени управленски схеми в общината, те от самото начало оставиха опозицията в лицето на БСП да поеме инициативата при прокарването на решения. Всъщност, това може и да се окаже правилния път, защото май никой не иска да гледа пак сцените на пълна управленска немощ на ГЕРБ, с които приключи предишния мандат на съвета.

Виртуалното гражданство

Несъстоялата се изборна промяна на местния политически пейзаж разтресе в голяма или в по-малка степен всички партийни организации в града ни, както и много от соловите играчи, които под различни етикети все намират начин да се закачат за властта. На фона на цялото объркване в местната политика, може да се предположи, че инициативата в обществения живот ще премине в гражданските организации, но не само края, а и цялата 2011-а показа, че те също са в криза. „Фейсбук е виновен!“ е вече твърде често повтаряща се реплика по какви ли не поводи, но в случая употребата й е напълно уместна. Недоволството на хората с гражданска позиция се изливаше като водопад в интернет през цялата минала година. Така коментарите в социалните мрежи, форуми и блогове, станаха не е едно от средствата, а почти единствения начин да си част от гражданското общество. Пред неговите и без друго крехки структури се изправи заплахата да се превърнат в чисто виртуално явление. Абсурдът зад дадена кауза в интеренет да застават хиляди души, а по площадите реално да излизат единици, показва инертността на българина, а в още по-голяма степен на варненеца. На този фон няма как де не се разтревожим, че най-масовата „гражданска“ проява през 2011-а във Варна бяха антициганските протести, завършили с палки и арести. Този факт е достатъчен да покаже колко е объркано обществото ни и даде хляб за размисъл на всички, които искат да намерят мястото си в него като лидери.