Варненка: Научете учениците да дават място на майките с малки деца в рейса, за сърдитите лелки е вече късно
Булфото
Интересна дискусия в "Забелязано във Варна" засегна един много важен елемент за развитието на всяко общество - възпитанието и уважението между хората.
Ето какво пише варненка:
"Като бях ученичка си спомням, че имахме час, в който обсъждахме веднъж седмично правилата за движение, как да се придвижваме безопасно и какъв е редът, по който се случват нещата в градска среда.
Явно вече този час липсва, затова моля, обяснете на тийнейджърите си- когато има хора, чакащи да ИЗЛЯЗАТ от автобуса, те се пускат ПЪРВИ, в това число са и майки с бебета в колички.
Особено добро впечатление прави да ударят едно рамо със свалянето на количката, вместо да гледат като теле.
А ако пък отстъпят място на правостоящо двегодишно, вместо да го гледат как на всяко набиване на спирачки си блъска главата в парапета, тогава получават бонуси точки, аура, или както там вече му викат на чувството за удовлетвореност, когато направиш нещо хубаво.
За сърдитите жени на средна възраст вече е късно, затова смятам, че за по-младите хора пък има надежда"
Започнаха коментари:
Това е било във време, когато имаше правила. В днешно време такива няма или поне на никой не му пука за тях.
Час на класа работят по едно помагало поне в началното училище по спомен. Правилата ги учим, докато вървим и се возим!
Понякога не става въпрос само за правила, а за човешко отношение, разбиране и морални принципи.
Това се учеше в къщи. Ако се налага в училище да те учат на добри обноски и как да се държиш в обществото е провал за родителите.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
3
1
Това не става в часът на класния! Но как да възпитат децата си родители, които са пораснали по чалготеките и барчетата, и самите те са деца на онези, които крещяха по площадите "Кой не скача е червен"...
