Варненка описа "чудото" на градския транспорт, как автоматите гълтат пари и какво следва след това
снимка Live.Varna.bg, арихв
Варненка изпрати до редакцията на "Петел" писмо, в което описва подробно перипетиите и неприятните моменти, които преживява във варненския градски трпанспорт. Най-сериозният проблем, на който тя обръща внимание е до болка познат на всички, които пътуват с автобус в морския град - автоматите за продожба на билети в превозните средства, които често "гълтат" парите на пътниците и не връщат ресто. Читателката ни Нина Георгиева обаче описва и много други нередности, в своя разказ, който публикуваме без редакторска намеса:
Отскоро живея в центъра на Варна. Купихме си апартамент там с голямо желание, да ми е близко до работа, да ни е на пешеходно разстояние до важните места, да е с една идея по- сигурно. Да де, ама Господ не те оставя във вечно блаженство. Трябва да има зор. Съкратиха ме от работа и трудно си намерих друга. Е, намерих – в кварталите. И се наложи да ползвам градски транспорт, за да работя. Като хиляди други хора разбира се. Не че съм хепи, че се налага да губя толкова време в транспорта, но като не карам кола, така е.
На няколко пъти ми се случи омазаната от стотици пръсти машина за продажба на билети да ми глътне левчето и да не ми пусне билетче. За има-няма два месеца пред очите ми се случи и на няколко други пътника. Хората стоят, оглеждат се безпомощно и не знаят какво да правят. Аз просто пускам по още едно левче и си купувам друго билетче. Не ми е хубаво, но как така да пътувам гратис, ами като се качи контрола какво ще обяснявам?
Винаги си имам приготвени монети, но при едно от пътуванията се случи така, че левчето ми изпаднало от джоба. Най- малките банкноти, които имах бяха 5 лева. Сложих ги в машината и зачаках. Чаках поне две спирки. Нито ресто, нито билетче. Зад мен се натрупа опашка, притесних се много. Добре, че пътниците излязоха хора, искаха да ми помогнат, посъветваха ме да се обадя на телефона на машината. „Не им ги оставяйте, Госпожо. Това са цели 5 лева, те не заслужават.“ – чух женски глас до мен. Признавам, че ако не ми беше казала така жената, едва ли щях да се обадя. Къде ли не съм дала 5 лева…Обаче се обадих. И зачаках някой да ми вдигне. Разбира се никой не вдигна от първото позвъняване. Аз не се отказах и набрах втори път. И пак зачаках. И само се молех да не се качи контрола. Хеле вдигнаха ми, приеха ми сигнала и ми казаха да чакам да ми се обадят откъде и кога да си взема рестото. И аз си зачаках, дните си минаваха, никой не ми се обаждаше. Вече се бях примирила. Хванах на къс пас един кондуктор в тролея и го питах какво да правя. Отговорът беше: „Обадете им се пак“. Обадих се пак, заинатих се, не заради 4-те лева ресто, а заради принципа. Не им стана приятно отсреща, че си търся рестото, обещаха да ми се обадят. Пак зачаках. Най- после, след няколко дни позвъниха и ми казаха да отида да си искам рестото в „бившата Стоматология“. Аз живея наблизо и не ми е проблем, ама човек живеещ във Владиславово, Виница, Аспарухово, Галата или не знам още къде, колко пари трябва да даде, за да си вземе рестото?
Връщайки се от работа в горещината само се молех да има асансьор, че до шестия етаж след нажежения асфалт навън хич не ми се катереше. Т. нар. „бивша Стоматология“ е в пълна разруха. Още на входа се чудех да стъпя ли на стъпалата и дали няма да пропадна заедно с останалата читава половина от тях. Търсейки заветния асансьор погледът ми попадна на надпис „Детско отделение“, което като повечето деца от моето поколение и аз съм посещавала. Сега е овързано с три реда синджири и катинари. Качих се в допотопния асансьор и само се молех да стигна до шестия етаж невредима. Ако знаех на какво ще се натъкна по стълбите на слизане щях и надолу да се кача. Озовах се пред заключена врата, на която се мъдрят някакви инициали. Нищо друго. Взех да се оглеждам, как ще вляза вътре, бравата счупена… Погледът ми попадна на някаква уредба с копче на нея. Натиснах го и о, чудо, взе, че звънна. Показа се една, после друга леличка. Помолиха ме да чакам, приемали сигнал…(отгоре може би J). Не ми поискаха никакъв документ за самоличност, коя съм, що съм… не че някой случаен ще знае за въпросните 4 лева, но въпросът е принципен. Прибрах си големите пари, с голямата Одисея и заслизах надолу по стълбите. Хора, не знаете за какво става въпрос. Само две стъпала по- надолу гледката е ужасяваща. Купчини хлебарки с коремите нагоре, няма къде да стъпиш по стълбите. Явно двата етажа по- надолу са празни и не се поддържат от никого, явно са пръскали, няма такава мизерия. Ужасявам се от държавата, не от родината си, от държавата, от незаинтересоваността да видиш малко по- далеч от носа си. Тези хлебарки ги е имало и по другите етажи, но са били изметени, понеже там постоянно слизат хора. Ето с тази мизерия не мога да се примиря. С мръсотията, в която сме готови да живеем без да ни прави впечатление. Важното е утре да постнем и да се тагнем, какво е на две стъпала от нас, не е наша работа. Само че, така няма да ни бъде. И затова тревата оттатък оградата винаги ще е по- зелена.
Н. Георгиева
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
8
2
