Варненка разказа спомени за Атанас Скатов: Каза ми, че иска да ми помогне, когато бях болна
Редактор: Виолета Николаева
e-mail: violeta_nikolaeva_petel.bg@abv.bg
Снимка Шени М. - първата от ляво надясно
"Прощално слово за Атанас Скатов" написа варненката Шени М., която твърди, че е познавала малко алпиниста, но го помни с изключително чувство на загриженост към познати и приятели. Тя разказва в групата "Вяра в доброто" в социалната мрежа Фейсбук как Наско е бил загрижен дори за нея, която не познава добре, в момент, когато е била болна. Ето разказа й:
"Не съм достойна да ви говоря за него, защото го познавах най-малко. Но все пак искам да ви разкажа малка част от впечатленията си за него. Не се познавахме с него и не се бяхме виждали на живо, макар да общувахме по работа онлайн. На рожденния ми ден той ми писа, за да ми честити и да ме попита как съм. Казах му, че не празнувам, а си стоя сама вкъщи, понеже не се чувствам добре. На следващия ден, когато най-малко очаквах, той ми писа отново, за да ме попита пак как съм. Представяте ли си?! Този свръхангажиран човек пише на непознат болен, за да го укрепи в тежките му дни. Малко хора могат да се похвалят с такава съобразителност. И не само това. Каза ми: “Ако бях във Варна, щях да дойда да те видя и да ти помогна с каквото мога”. Това, което го спираше да тръгне тогава от Сливен за Варна бяха КПП-тата и забраната, която беше въведена в страната населените места да не се напускат. Ако тогава Скатов можеше да лети, бях сигурна, че щеше да дойде. Това негово желание да ми помогне така ми стопли сърцето, че болестта започна да отстъпва пред усмивката, която се появи на лицето ми.
Минаха няколко месеца и в самия разгар на лятото, когато слънцето беше в своята най-висока точка (или поне на мен ми се стори така) Атанас Скатов пристигна със семейството си в курорта Златни пясъци. Знаете, че е близо до Варна, нали? Разбрахме се с него да се срещнем. Беше топла, августовска вечер, духаше лек и приятен морски бриз. Бях отпочинала, а той дойде изморен след изтощителна, продължила няколко часа, тренировка. Потта стоеше застинала по кожата му, брадата му не беше скъсявана от дни. Хареса ми това естествено излъчване у него. Но най-много ми хареса топлината на неговите очи. Помните ли очите му? Те бяха цяла Вселена. В тях се съдържаха безкрайно дълги разкази, дивна поезия, стаен вик, приключения, героизъм, решителност и сила. И едно огромно съчувствие, състрадание - към болката на човека, към болката на животните, към болката на планетата, на въздуха, водите и горите. В неговите очи пулсираше животът на нашата планета. На ръст Наско беше нисък, малък човек, но с желязна воля. Колкото и да беше изморен, някой друг километър извървян пеша в повече, не го плашеше. Отидохме да му покажа едно мое тайно кътче с гледка към Варненското езеро. Съдбата ни даде възможността заедно да се наслаждаваме на слънцето. Наско хареса мястото.
Понеже нямаше условия да останем там, отидохме в моя кабинет в центъра на града. В него му прочетох сказката, която бях подготвила за него. Наско се отпусна на мекото кресло и словото, както и умората, взаимно го заляха. Слушаше, докато си почиваше. Колкото повече напредваше текста, толкова по-малко умора му оставаше. В края на текста словата така го бяха заредили, че той беше съвършено готов за нови подвизи и битки. Каза ми, че правилно съм разбрала какво той чувства като своя мисия. Не му се тръгваше от кабинета. Все пак излязохме навън и на улицата той ме хвана за ръката и ми благодари за подкрепата. Тогава се вълнувах и не разбрах какво толкова е станало, но днес разбирам - ръката ми беше държана от човек, който на растителен режим на хранене изкачи почти всички най-високи върхове на планетата. Чрез допира си той предаде част от енергията си и на мен. Вярвам, че го е направил с всички, които знаят за алпиниста.
На следващия ден се видяхме отново със Скатов. Този път той беше довел още хора със себе си. Бяхме със сина му Васко, с Екатерина и нейната дъщеря. Този ден беше един от най-хубавите през изминалата ми година. Хубавото в него беше, че едва се бях запознала с всички тези нови хора, а ги чувствах все едно сме едно семейство. Сякаш винаги сме били заедно, толкова естествена ми беше тяхната компания.
През следващите дни Скатов ме запозна с майка си, сестра си и племенника си. Не познавам бащата на Скатов, но виждайки майка му сякаш разбирах от кого е наследил своята решителност и вяра в доброто. Сестра му е сладко славейче, което чурулика с нежен глас. Защо ви говоря за тях? Защото за пръв път видях такава отдаденост и безрезервна подкрепа към делото на Наско. Никога досега не бях виждала и чувала някой да говори с такава любов за брат си и за своя син.
Искам да благодаря за нещо на Скатов - той ми помогна да добавя вяра в силите си на писател и говорител. Боя се да говоря пред публика, както и да съставям текстове, които да споделям с хора. Това е интимна работа, а аз съм затворен човек, наричат ме интроверт. Не обичам вниманието, не харесвам шума. Сега се разкривам пред вас, защото Наско ми каза: “Покажи се, нека те видят хората”.
Казват, че думите стават реалност. Прочетох в една публикация на Юлия Иванова, че Наско е казвал, че ще умре на К2. Хората се питаха дали не са могли да предовратят смъртта му, дали не е трябвало да го спрат. Ще ви кажа: няма сила в света, която да спре Атанас Скатов. Смъртта за него не е край, а ново начало за експерименти и мисии. Той продължава в своя път, а на нас остава да разпространим ползите от вегетарианството в света. Скатов от невидимия свят ще ни помага. Той, сам, постигна невъзможното, сега е наш ред и ние сме на ход.
Атанас почиташе Силата и ако уважаваме Наско, следва да почетем и решенията на Силата, защото Тя знае най-добре кога да постави начало на живота, както и кога да настъпи смъртта. В това има висш промисъл, който ние сега не можем да разберем, но след време ще проумеем. Бог е най-големият човеколюбец и плановете Му са всякога добри, дори на нас да не ни харесват. Вярвам, че Атанас е посял зрънцето на любовта към природата у много хора и след време ще избуи изобилна жътва. Тогава той ще се радва на плодовете си.
За мен Атанас Скатов беше човекът с най-топлите кафяви очи."
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
