Варненските пенсионери содовици покориха остров Тасос

Христо Иванов

За три денонощия членове на Клуба на пенсионерите содовици покориха изумрудения рай, пропътувайки 1700 километра по  суша и море

След месечно затишие четата на Кирил Пенев от Клуба на пенсионерите содовици  отново грабна куфарите за поредното пътешествие,отново на юг,  към любимата Гърция.След миналогодишния тур до полуостров Халкидики и Метеорите,новата цел е остров Тасос. В полунощ на 15-и май два автобуса поглъщат 80-те пътешественика.Настроението е на макс. Марти, нашето шофьорче, дава ляв мигач.Потегляме   за Южното Черноморие:Старо Оряхово, Бяла-Обзор-Бургас,посока гръцката граница. Още тъмно, удобно за сън, но почти никой не затваря очи.Разговорите преливат от разкази за минали екскурзии до очаквания за нови изживявания. Слънцето се е показало-обещава лъчезарен ден. Пресичаме контролно пропускателния пункт „Капитан Петко“. Ето ни на гръцка територия.

КОЕТО НАЙ-МАЛКО ОЧАКВАШ, НАЙ-ЧЕСТО СЕ СЛУЧВА

Пред нас е хоризонтът на Егейско/Бяло/,на неговия изумруден остров-Тасос...Тасос…, Тасос, десетки пъти споменаван днес с умиление и възхита.  Жадуваното късче суша в морето е на още час-два път от граничната бразда. Стигаме Керамоти от където с  ферибота се прехвърляме на острова.Още неизкачили горната палуба и фиестата започва.Ято чайки ни посреща с бръснещ полет.Предупредени сме да не се плашим.Искат храна.Някои се престрашават-подхвърлят храна  и птиците я улавят с невероятен лупинг.Красива гледка!.Фериботът минава край безименен остров…наричал се змийския.Тази суша отсреща е третия ръкав на Халкидики.Преди да сме видели Тасос-планинската земя, вече знаем доста за нея: култура, бит,за нейните човешки страсти.Нашият ерудит и неуморим гид Людмил Петров  ни е заредил с фрагменти от същинската история и настояще. Разказът му е вълнуващ и и емоционално наситен- няма начин да не запомниш „опорните точки“ на маршрута.

КОГАТО ГОВОРЯТ ФАКТИТЕ,ДУМИТЕ СА ИЗЛИШНИ

Тасос е най-северния остров на Тракийския залив-на 6,7 километра от носа на Керамоти и близо до устието на река Места.Географи са записали, че наблюдаван отдалече островът наподобява потънала в морето планина.Уверихме се, че наистина е така. Сушата и на този безименен остров пред нас  сякаш извира от морето.Площта на Тасос е 392 кв.км., колкото територията на една нашенска област-реди факт след факт Людмил. Най-високата точка е връх Ипсари/1203 м./,следван от Пророк Илия/1108 м./,Цутула/857 м./,Фанос/744 м./ и т.н.Планината е покрита със средиземноморски бор. Ниско в подножието е царството на кипариса,чинара, дивия кестен,елата, на вечно зелените храсти.Виреят смокини, нар,праскови.По хълмовете се виждат и лозови масиви.Основен поминък е туризмът.Местните произвеждат зехтин ,вино, пчелен боров мед.Отглеждат овце и черни кози..Кариерите за мрамор,работилниците за обработката му, са едва ли не на всяка крачка.Тасос първо е населен от траките около 2000-та година пр.н.е.,което се потвърждава от намерена древна керамика-преминава към историята и на ореските Людмил.От 1845 до 1908 година островът е владение на управляващите Египет васали на Високата порта арнаути от династията на Мохамед Али. Село Булгаро, прекръстено днес на Рахони, свидетелства за българи, живели до Балканските войни на Тасос,за гоненията им преди и около присъединяването на острова към Гърция след Втората световна война.

КОЙТО СТРОИ НА ЧУЖДА ЗЕМЯ ГУБИ И „ЦИМЕНТА“, И КАМЪНИТЕ

Слушайки историята изпитваме гордост и тъга за българските победи и загуби на Тасос.Та той 4 години е бил наша територия.На 15 май, същия ден когато стъпихме на острова,но преди 73 години  Първа армия на ген. Константин Лукаш дебаркира на Тасос и Самотраки.Назначени са български административни власти. Управата на Беломорието оглавява Илия Кожухаров..В славното време градчето Лимен е преименувано на Боровец.Наши предприемачи отварят тук корабостроителница.За три години в нея са построени седем 160-тонни товарни кораби, моторни и спасителни лодки.И всичко, всичко е загубено.Островът може да се обиколи с кола за 90 минути. Тясното шосе с чудесен асфалт/не видяхме ни една дупка/ следва извивките на бреговата ивица силно врязваща се в сушата с многобройни живописни заливчета.. Спираме и насочваме камерите и фотоапаратите. Какво да снимаш по-напред? Гледките са невероятни,мамят окото и апаратите щракат ли щракат. Спираме в многогодишна маслинова градина.Правим венчета от свежи зелени клонки.“Колко е красиво!На седмото небе съм!“-възкликва Таня и прегръща съпруга си за снимка.

ВСЯКА ЗАСЛУГА ОСТАВА НЕИЗВЕСТНА, АКО МЪЛВАТА НЕ Я РАЗГЛАСИ

Какво е екскурзия без шопинг  за загрявка?Приключваме  деня с посещение на „Ирис“-работилница с магазин в сграда  с невероятен изглед към  морската шир.Тук ни поднасят фирмена изненада.Който пазарува получава награда.Късметът се усмихва на…………..“Екотур“-фирмата организатор на екскурзията, ни е подготвила и други“уловки“. Толкова за днес! Привечер отпускаме морни тела в четиризвездния „ Hotel Blue Dream Palace“.Вместо обещаните три звезди получаваме повече и то реално.На разположение е басейн с джакузи в сградата, открит басейн с безплатни шезлонги и един прекрасен изглед към морската шир.Умората ли, що ли,но малцина проявиха интерес към морето.На следващия ден единствен Никола Кумчев намери време да поплува в открития басейн.Сутринта-закуска/Ах, каква закуска!/ и а автобусите.Предстои пълна обиколка на острова…102 км.с остри завои, изкачвания,и слизания и невероятни гледки. В плен сме на красота и пасторално спокойствие по 102 километровия асфалтов път.Пресичаме живописни селища с двуетажни стилни къщи,изпъстрени с хотели,таверни, кафенета,обсипани с цветя и зеленина. И тези екзотични южни цветя!По целия ни път те бяха тема на възклицания от нежните ни половинки.Колкото и да ахкам за цветните тасоски оазиси няма да съм изчерпателен.За да се усети истински  тази неземна флора трябва се „фиксира“ с очи обоняние. В двора на женския манастир „Свети Арахангел Михаил“, направо останахме бъз дъх. Пред нас е огромно богатство от багри и нюанси,свежа зеленина и чистота,чистота и тишина.Струва ти се, че времето е спряло някъде в  19-ти век.Но…съвсем не е така.Цивилизацията е влязла направо в манастирските лехи.И цветята, и храстите са на капково напояване.Свежи струйки се вливат във всяко коренче. Не се изненадахме.И тук търговецът е влязал в храма. В манастирския супермаркет си купуваме, иконки, разни сувенири, кехлибарени броеници,православни книги и друга църковна утвар.Палим свещи за здраве.В музейната сбирка разглеждаме парче пирон от разпятието на Исус Христос. Под манастира е „Алики“. Най-пъргавите потапят крака във водите на Залива на русалките.Прозрачна вода, малък плаж от чист кварцов пясък.Любуваме се на чудесни гледки-камери и фотоапарати, джиесеми и смартфони-цялата налична техника, работи на пълни обороти.

ЗА ДА ПРЕДВИДИШ БЪДЕЩЕТО, ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАШ МИНАЛОТО

Преди да стигнем  Панагия Людмил ни е заредил с поредната работна информация за старата столица на острова,за характерната архитектура с белосаните, покрити с плочи къщи.Разхождаме се из криволичещи, настлани с мраморни павета улици.Пием студена планинска вода и се наслаждаваме на бистрите струи от водопадите в горния край на градчето. Панагия е прорязана от подземни канали, по които тече вода от планината.До 2006 година тя е била основният двигател на  фабриката за зехтин.Синът на собственика ни показва на видео технологията на производство на студено пресован зехтин,модерните машини в новата фамилна фабрика.Беседата е на английски, преводач е Людмил.Във фирмения магазин купуваме туби със зехтин, маслини.Обиколката на столицата Лименас  завършва със шопинг гур на търговската крайбрежна улица.

ЧОВЕКЪТ СЕ ПОЗНАВА В ИГРА И НА ПЪТ

Вечерта сме на таверна. „Аугустос“ се намира навътре, почти в оптическия център на острова.Една ниска, в типичен местен стил постройка.В дясно от входа агнета се търтят на шиш.Умеят гърците да ти вземат акъла още неграбнат от звуците на базукито. А неговите ритми-силни, повелителни и завладяващи, пълнеха слуха ни цяла вечер.Цели четири часа програма,обилно гарнирана от сиртаки. Най-колоритния певец в оркестъра е собственикът на заведението.Наслаждаваме се на смесен дует, на гръцки и български танци, на пословутата Бяла роза,която  и  тук звучи автентично.Гвоздеят на програмата е неистово сиртаки ,гарнирано с чупене на чинии, раздадени ни предварително.Някои не желаят да правят боклук, съхраняват  сувенира за спомен.Кирчо Кондов се усеща ,че той става и за автограф  и издебва певицата. И други го последват,но да се знае: той е първият!

МНОГО ХУБАВО НЕ Е НА ХУБАВО, КАЗВА НАРОДЪТ

Мечът на този мъдрост ни съсича на гръцко-турската граница. Блокиралата компютърна система на гранична полиция изяжда четири часа от драгоценното време и ни проваля по-голямата част от програмата на турска територия.Не можахме да разгледаме Текирдак,кацнал на северния бряг на Мраморно море.Не можахме да посетим пред паметника на унгарския борец за независимост Ференц Ракоц,Не се докоснахме до най-големия силует на Кемал Ататюрк,не видяхме джамията на Рустем паша,за което нашият гид тъй увлекателно ни разказваше.За сметка на това си направихме пореден шопинг тур в  хипермаркета на веригата„Кипа“ в град Кешан.

КЪДЕТО СА ПРИЯТЕЛИТЕ, ТАМ Е БОГАТСТВОТО

Без задръжки пресичаме турско- българската граница при Малко Търново и още попеянени от преживявания нашият Людмил взема микрофона и предлага тема за размисъл. През октомври да тръгнем отново на юг.Да покорим Родос, митичния Ефес,емблематичния курорт Куша дасъ. Не се и съмнявайте:живот и здраве да е ще го направим.