Варненският септември – прекрасен и празен

Веселин Златков

Фото Румен Сарандев

Ако има период в годината, в който варненци да усетят истински предимството, че живеят край морето, това е месец септември. Гъмжилото от наши и чужди туристи е изчезнало сякаш за една нощ, в града се настаняват поне относителна тишина и спокойствие, които се усещат като нещо особено приятно след августовските врява и хаос. Естествено, курортното лято още не е приключило, но атракциите му придобиват далеч по-нормални, „човешки“ пропорции.

И плюсовете започват да си личат веднага. На плажа има достатъчно място да се излегнеш, без да навлизаш в ничие чуждо пространство и не се налага да чуваш „Веднага излез от водата, че ще ти скъсам ушите!“ на седем различни езика. В ресторантите порциите започват отново да приличат на това, което е на картинката в менюто, защото в кухнята вече имат достатъчно време да ги оформят както трябва. В летните барове вече никой не ти обърква поръчката, а и се прекратява боят с лакти за вниманието на бармана, при който половината ти коктейл се разплисква. На всичко отгоре жегата отстъпва пред температури, които да ни напомнят, че все пак живеем в умерения климатичен пояс.

Предимствата да си през септември край морето всъщност са нещо като добре пазена тайна, която варненци и обитателите на останалите морски градове сякаш не искат да споделят с хората от „вътрешността“. Разбира се, в подобно твърдение има сериозна доза ирония, защото, от друга страна, заговорили се за развитието на туризма, като приоритет винаги се изтъква нуждата от удължаване на сезона. Обикновено след това се натъртва на понятието културен туризъм като възможен начин за постигане на тази цел. Сами по себе си, това са празни приказки, защото до първата седмица на септември повечето мащабни културни прояви в града ни са приключили. Изключение прави май само Международният фестивал на анимационния филм, колкото да подчертае правилото.

Сбиването на културните събития в града ни в летните месеци си има една основна цел и тя е да се използва напливът на туристи. Казано по друг начин, усилие да се удължи сезонът, в който Варна с нещо е интересна на повече хора, няма, по-скоро се прилага пасивната тактика, че така и така половин България е тук, няма как да не продадем билетите. В крайна сметка обаче се получава така, че музиката от Летния театър се слива с детските писъци от въртележките и влакчетата в съседния Детски кът. А от другата страна кънтят плажните дискотеки.

Разбира се, осмислянето на красивия варненски септември може да стане по много начини. Задължително е да се спазва обаче виждането, че той да продължи да бъде едновременно спокоен и привлекателен, а не повторение на августовската лудница. Септември е отлично време да се посещават исторически забележителности, да се набляга на гастрономическите удоволствия, особено на традиционните... Свежите идеи за туризма ни, който иска да се отърве от „алкохолния“ си привкус, не са никак малко, но в момента май остават само в сферата на концепциите и стратегиите. Реално, това идеално за много хора време за почивка не се отличава с нищо различно като преживяване, само с малко повече спокойствие. Въпрос на гледна точка е дали това означава пропуснати шансове за допълнителна печалба или трябва да се възприема като нещо полезно.

Едно е сигурно обаче, и това е, че започващият месец е по-приятен за живеещите във Варна най-вече защото пикът на сезона тази година беше почти непоносим. Инфраструктурата на града просто не предвижда толкова много хора. Сега градът ни се готви за нова система на градския транспорт, за нова пешеходна зона, за отварянето на пристанището. Това са все хубави и полезни идеи и проекти, кои по-близки, кои по-далечни като срок на реализация. Въпросът обаче не е само в срока, а и в качеството на тази реализация. А няма кой друг да постави точната оценка за нея от самите граждани. За целта те обаче трябва да са достатъчно активни в изказването на мнението си, а не просто да чакат поредния септември, в който да се насладят на предимството, че живеят край морето.