Варненският журналист Кирил Аспарухов с новогодишно послание: Да бъдем в графата на живите и необходимите
Редактор: Виолета Николаева
e-mail: violeta_nikolaeva_petel.bg@abv.bg
Снимки Личен архив
Кирил Аспарухов: на 72 години, роден под знака на Скорпиона, пенсионер.
Той не е само журналист, не е само водещ, не само танцьор, не само шоумен. Той прави всичко и то от сърце. С вроден талант да обиграе всяка една ситуация в - живота и на сцената.
"ТОЧКА СИ СЛАГА ЧОВЕК, КОГАТО САМ РЕШИ, А НЕ ДРУГ ДА ПРАВИ ТОВА ВМЕСТО НЕГО", казва той в специално новогодишно интервю за "Петел".
Роден в перлата на Юга – Петрич – градът на кестените, на поетите, на пророчицата Ванга, Кирил Аспарухов завършва гимназията в родния си град, а в Строителния институт - София / ВИСИ/ - специалността „Геодезия, фотограметрия и картография”. Работил е на автомагистрала „Хемус” и „Аспарухов мост”, проектант в ПО „Химпроект”, бил е гл. специалист направление „Култура” в Община Девня, управител на Културно-информационния център към НЧ „Братя Миладинови” – Петрич, рекламен директор на ДТ „Ст. Бъчваров” – Варна, водещ в радио Варна, а 18 години е едно от телевизионните лица на телевизия МСАТ и „Черно море”.
Издал е 21 книги с поезия и интервюта. Автор на много от шоупрограмите в морската столица. Носител е на поредица от значими отличия между които Награда Варна, Лентата на Кмета, Златна маска, Оперен Феникс, а тази година получи и „Златен век – сребърен печат на Симеон Велики” за приноса си в националната култура.
Кирил Аспарухов – едно от знаковите лица на Варна. Творецът, който умее да оставя следа.
В навечерието на новата 2021 година, на празнично кафе той сподели с "Петел" натрупани радости и болки, спомени и надежди. А аз ги споделям с Вас.
- Наскоро имахте рожден ден. Вашата дейност е всеобхватна, каква е вашата равносметка и тайната на целия този творчески, емоционален и личен заряд? Такъв поливалентен творец Варна май не е имала?
- Няма тайна. Допускам, че ако не съм открил в детството магията на Беласица, на нейните кестенови гори, ако не съм се пилеел в лозовите масиви на баба ми и дядо ми, ако не съм се влюбвал в сладостта на смокините, ако не съм имал жажда за море в един безводен град, ако не бях попаднал в литературен кръжок „Антон Попов“, където ръководители бяха Евтим Евтимов и Димитър Гонов, светла им памет -велики учители… Ако не съм имал за жалони моите учители от Петричкия ми период. Всичко това нямаше да съм аз. Имате ли обяснение защо едно момче още на 4-5 години започва да рецитира „Вяра“ от Вапцаров?! Без да знае какво значи вяра и кой е Вапцаров - това го е направила майка ми. И като рецитатор съм обикалял всички възможни поделения и застави в Петричко. Качен на столче, аз съм рецитирал патетично „Вяра”!
До 11 клас съм бил едно от конферансиетата в града, също и рецитатор. В 3-ти, 4-ти клас знаех кой е Оскар Уайлд, бях се научил да пиша красиво. В 5-ти клас от любимия ми учител по физика разбрах кой е Шекспир, кой е Пушкин,а с мои джобни пари, които съм отделял от закуски, си купих „Граф Монте Кристо“, без да знам кой е той и кой е Дюма.
Навярно е белязано от моя зодиакален знак, а той е Скорпион – да бъда авантюристичен, да обичам литературата и музиката, пътешествията и приключенията, на незаслужена обида да отговарям достойно, да бъда точен, но и отмъстителен, когато някой е злоупотребил с мен, да вярвам в приятелството, но и да внимавам за дебнещото предателство, което е на крачка само…Обичах и историята, и географията. От историка разбрах, че трябва да бъда точен и ясен, да боравя с причина и следствие. От преподавателката по географията – да обичам света такъв, какъвто е.
И всичко това – част от моето детство. От моята младост.Към това прибавям и щастливата възможност да бъда един от танцовата подготовка на комсомолския набор на България, който бе събран в Благоевград / бил съм в 9-ти клас/ и в тази национална школа по модерни танци да танцувам пиринка и джинка, и-ха-ха/ танци на основата на българския фолклор/, хали-гали, медисон, валс, танго…
Трябвало да дадем отпор на западното влияние, защото туистът и рокендролът влияели много „разпадащо”, защото „Бийтълс”… Имайки тази танцова основа в първи курс станах участник в Представителният танцов състав по модерни танци при Студентски дом на културата. Нещо повече – бях и солист на състава и негов комсомолски секретар…Две години по-късно попаднах в полезрението на преподавател от Санкт Петербург по спортни танци. И станах един от първите трима танцьори в България, които са демонстрирали как се играе танго, валс, румба и ча-ча. И това стана на лятната сцена на Модна къща „Лада”, където сега е НДК. След години във Варна станах и първият шампион на България по спортни танци за сеньори. Съдействах за развихрянето на акробатичния рокендрол, на салсата и меренгето, разроиха се и клубовете по спортните танци във Варна… На всички съм подавал ръка. А откакто станах и тв водещ, направих популярни всички тези формации, интервюирал съм всички тези ръководители на състави и съм правил с тях шоу програми… С една дума – имал съм необходимото натрупване, опит, желание, възможност. Сигурно и умение.
- Вие сте от Петрич. Как решихте да преминете цяла България и да донесете всички тези таланти до Варна?
- Роден съм в Петрич. Когато станах студент, едно от любовните ми изгаряния беше от Варна и моите студентски лета преминаваха във Варна. Помня още първото ми лято в Морското казино. Там се вихреше вокално -инструментална група „Лира“, която е история във Варна – 5 момчета и едно момиче пееха на английски като група от Англия. Аз и моята студентска любов сме танцували боси на дансинга и сме го завладявали под аплодисментите на публиката. Написах, че искам стаж във Варна и те го уважиха.Тогава Проектантската организация беше в ниското тяло на Двореца на културата и спорта. Оттогава не съм пропуснал нито едно събития в зала Конгресна – нито баскетболните мачове, нито художествената гимнастика, нито концертите на известните звезди, нито кинофестивалите… Връщам малко лентата назад във времето. В 60-те години на миналия век всички възможни формации, които са гостували в България, започваха концертите си от Петрич, тогава град във втора гранична зона, влиза се само с открит лист.
Така гледах Националният състав на Гана, латиноамериканската група „Лос Парагуайос” / влюбих се в тяхната „Варна, хубава Варна, обишам те”, шведската поппевица Джейн Сфер и „Сребърните тигри”…А много години преди тях изживях и първото си театрално приключени „Парижката Света Богородица“ на Благоевградския театър, без да помня как съм влязъл без родителите си в залата, без да знам какво гледам, но бях много впечатлен. В ролята на Есмералда е била Гинка Станчева,това осъзнавам по-късно…Явно тези натрупвания са били неизбежни и необходими през годините, за да може след време един чужденец, живеещ в България, кубинеца Рей Гонзалез, да каже: той не е завършил журналистика, а е най-разпознаваемия журналист на Варна, не е завършил филология, а е автор на поезия и интервюта. Не е завършил хореография, а е първи шампион по спортни танци на България за сеньори. Не е завършил ВИФ, а е най-добрият коментатор на баскетбол, волейбол и хандбал. И не е завършил ВИТИЗ, а е шоуменът на Варна… Настигали са ме и признания от танцуването ми на паркета, че видно ДУШАТА МИ ТАНЦУВА. Аз знам едно,че където и да се намирам, в каквато и да е зала, пред каквато и да е публика,аз съм се раздавал пред нея на 100%. Че и повече!...
- Участвали сте в изграждането на Аспарухов мост. Работили сте в Девня. Разкажете ни тези истории!
- Започнах работа във Варна 1973 година. Даваха временно варненско жителство и веднага ме приеха на автомагистралата и Аспарухов мост. Когато мостът беше построен, аз се оказах последният, който трябва да вземе проби от асфалтовото и бетонно покритие, да подпише протоколите за качество, да ги предаде на главния инженер, а той да „рапортуват” пред Тодор Живков преди прерязването на лентата. Три дни по-късно бях съкратен, защото нямах варненско жителство и не бях по разпределение. Само Девня, Корабостроителния завод и магистрала „Хемус“ тогава даваха такова и аз отидох в Девня.Имаше условия - първо 10 години работиш за временно и още 10 години за постоянно варненско жителство. Прибави и ергенския данък… Имаше един девиз: Девня изгражда младежта, младежта изгражда Девня. Много добре осъзнавах тази манипулация и зависимост, но нямах друг изход, аз вече бях влюбен във Варна. А другото са детайли от неизбежния житейски пейзаж.
- Но толкова години по-късно аз подчертавам – вписах се в този варненски пейзаж!
- Как открихте толкова таланти в себе си?
- Експериментите бяха в Девня. Там създадох „Люлякови нощи“- професионалния празник на проектантите на Долината на голямата химия.. Там водих популярни артисти за среща с трудови колективи: Константин Коцев, Невена Коканова, Йорданка Кузманова, Стоянка Мутафова, Андриана Андреева, Трамвай номер 5, Искра Радева, Йосиф Сърчаджиев… По моя инициатива дойде Георги Георгиев – Гец, Людмила Гурченко я поканих за два часа , а тя нямала право да напуска Варна, стана дипломатически скандал… И когато ме съкратиха в Девня, отидох в Петрич, а там създадох школа със 100 манекена, в основата съм на „Златен кестен“- фестивалът на старата градска песен, на Фолклорния фестивал „Южен гердан“, съдействах на Първият фестивал за частните театри - всяка седмица имаше събития. Петрич стана градът на милионерите и най-популярния град през 91-ва година. Имал съм натрупване, имал съм желание , не съм се спирал пред нищо, никой не ме е карал да правя нещо, то е извирало в мен…И така - над 50 години.
- А сега?
- Сега съм на улицата, в гадната категория „пенсионер“ - излишен, ненужен. Прескачат ме. Заобикалят ме. Правят ме на празно пространство. А имам ли вид на такова?...Другите ми колеги, които останаха без работа след затварянето на Телевизия „Черно море” и вестник „Черно море”са млади и могат да работят. Кой ще вземе пенсионер на работа? Когато на времето разговарях с пенсионираните артисти от Народния театър и разбирах болката им, явно не съм я разбирал до края. Случи се така, че аз съм последният, на когото е давал интервю на живо Георги Георгиев - Гец. Той разказа колко е обидно и жестоко да те принуждават да спираш да работиш, а ти можеш още да дадеш и да бъдеш потребен. Добре, че тогава се намери предприемача Барбуков, за да привлече съкратените звезди на Народния театър в своя Театър „Барбуков“… Нещо подобно сподели и зевзека на Варненската драма, неповторимия актьор Илия Пенев – Кирчо, пенсионираха ме от театъра и веднага ме забравиха. А живея на една крачка от него. Дори на премиери не ме канят. Сякаш преживе съм умрял.
- Много ваши връстници биха предпочели спокойствието на тази възраст, вие не искате ли почивка?
- Ако аз бях решил сам да си сложа точка, да, но когато друг ми е сложил тази точка, аз не я приемам. Защо да търся спокойствие на тази възраст, когато мога да бъда още полезен и на себе си и на обществото.Спокойствие – в другия живот.
Сега продължавам да живея / май по-точната дума е живуркане/, но не е така както трябва да бъде. Опитах се да възобновя една от най-популярните си шоупрограми „На чаша кафе и… още нещо“. Преди години имах над 150 издания на нея с най-популярните личности на България и на Варна. Красимир Недялков реши като моден дизайнер да стане продуцент на тези неща, аз се съгласих и първото, което направихме беше с три актриси от варненския театър. След това гостувах аз и публиката задаваше въпросите към мен. Имахме среща с Иван Чешмеджиев от Тутурутка, планирахме с оперната прима Илина Михайлова,с певеца Тино – варненската звезда от тв форматите. Това се случва в заведение пред публика. Засега срещите са в пауза по обясними причини.
Всеки носи артиста в себе си, стига да знае кога да изригне, кой да го провокира и кой да го постави в някаква рамка, в роля, в ситуация…Всеки може да поднесе стихотворение, песен, танц, да влезе в роля, да излезе от черупката си. Обявяваме срещите в публичното пространство, раздаваме покани. И дано да продължим.
- НОВОГОДИШНОТО ВИ ПОСЛАНИЕ към нашите читатели?
- Да бъдем в графата на живите и необходимите. Да ни се случват още неповторими и живителни мигове под Слънцето и Луната. Да не се разделяме с мечтите. И с детството. И да има на кого с усмивка да кажеш и „Добър ден” и „Обичам те!”
Очаквайте втора част!
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
0
