Вашингтон върви към банкрут №3
Президентът на САЩ Барак Обама и финансовият министър Джак Лю или не познават добре сравнително кратката история на страната си, или нарочно лъжат, че Вашингтон винаги си е плащал сметките, и то навреме.
Това става ясно от интервю пред АП на професора по история Дон Хики от колежа "Уейн стейт" в щата Небраска. То бе публикувано в понеделник - 14-ия ден от началото на бюджетната блокада на САЩ и само 3 дни преди най-голямата световна икономика да достигне кредитния си лимит и да спре да си плаща задълженията към кредиторите
Хики посочва, че САЩ не само са фалирали, и то два пъти - през 1814 и 1979 г., но и са родени в банкрут, пише "Труд".
"Бившите колонии излизат от Американската война за независимост дълбоко задлъжнели и през 1790 г. първият финансов министър Алекзандър Хамилтън е принуден да поеме дълговете им, да върне на кредиторите по-малко от дължимото и да вземе още заеми, за да осигури солидна финансова основа на новата държава", разказа Хики.
През есента на 1814 г., насред втората Британско-американска война (1812-1815 г.), данъчните постъпления почти изчезват. Британците са изпепелили Вашингтон и са блокирали търговията по източното американско крайбрежие. През ноември правителството на САЩ нямало достатъчно злато и сребро, за да плати на кредиторите си. За щастие войната свършила 3 месеца по-късно и кризата останала в историята.
Вторият държавен фалит е регистриран през 1979 г., когато политиците в Конгреса спорят за балансиран бюджет. Те стигат до споразумение и вдигат тавана на държавните заеми в самия ден, в който трябвало да бъдат платени лихви за $ 122 млн. по държавни ценни книжа. Заради рязко натоварване на бюрократичната системата на финансовото министерство разплащането се забавило с цяла седмица. Инвеститорите се преборват в съда за 0,6% лихва и това оскъпява държавния дълг с $ 12 млрд.
В историята на САЩ има цяла поредица "технически фалити", като най-яркият пример е решението през 1933 г. на президента Франклин Рузвелт да отмени Златния стандарт и така да обезцени долара.
Сегашният лимит на държавните заеми се очаква да бъде достигнат в четвъртък, след което Вашингтон ще спре да плаща пенсии, осигуровки и лихви по облигациите. След като в събота се провалиха директните преговори между Белия дом и доминираната от републиканците Камара на представителите, с кризата се зае Сенатът.
До късно в понеделник обаче лидерите на демократите и републиканците там - Хари Рийд и Мич Макконъл, не бяха стигнали до компромисен вариант. Макконъл настоява за съкращаване на дефицита и на разходите в бюджета. Рийд пък иска отмяна на автоматичните орязвания на средствата за федералното правителство.
Ако двамата не се договорят и във вторник, няма да остане време и Камарата на представителите да одобри бюджета преди САЩ да спрат да си плащат сметките. За трети път.
Без кредити САЩ ще завлекат света в депресия
Още откакто са основани, САЩ градят икономиката си на тегленето на кредити и на разбирането, че това може да става само ако се разплащат безусловно и навреме.
Процесът се контролира от Конгреса, който поставя граница на държавните заеми и периодично я вдига в зависимост от належащите нужди и бюджетния баланс. През последните няколко години републиканското мнозинство в Камарата на представителите използва това си правомощие, за да изнудва президента демократ Барак Обама за бюджетни отстъпки. През август 2011 г. политическите препирни доведоха до свалянето на върховия кредитен рейтинг на САЩ от "Стандард енд Пуърс".
Настоящият кредитен таван на САЩ възлиза на $ 16,7 трилиона. Той бе достигнат в началото на май т.г., но досега финансовото министерство още можеше да използва законовия си арсенал от "извънредни мерки", за да финансира държавата.
Ако до четвъртък - 17 октомври, Конгресът и Белият дом не се договорят за вдигане на тавана, хазната им ще остане само с около $ 30 млрд. Това, както посочи финансовият министър Джак Лю, е 2 пъти по-малко от сумата, която често САЩ трябва да издължават дори в рамките на един ден.
При невъзможност да тегли нито цент повече назаем правителството ще остане с постъпления от около 70 цента от данъци за всеки похарчен от него долар. Това очевидно няма да е достатъчно за изплащане на задълженията. Администрацията на Барак Обама спази традицията и обяви, че държавата ще се смята за фалирала още при първото неизплатено задължение към когото и да било. Първата голяма сметка след минаването на крайния срок ще са $ 12 млрд., които трябва да се изплатят за пенсии на 23 октомври.
Според независимата Комисия по бюджета към Конгреса Лю ще успее да плати лихвите по ценните книжа, чиито падежи са в четвъртък. Но за следващите такива плащания - на 24 и 31 октомври, вече няма да има пари.
Без увеличаване на тавана на дълга правителството ще трябва да съкрати разходите си до една трета от настоящия им обем и САЩ ще изпаднат в нова Голяма депресия, завличайки със себе си целия свят, сочи анализ на "Голдман Сакс". Безработицата ще скочи заради увеличаването на рисковете за фалит на работодатели. Доларът ще се обезцени главоломно, а цените ще се увеличат.
Това ще уплаши инвеститорите и световните борсови индекси ще се сринат. Жертвите на този срив ще са много. Потребителското търсене ще се свие, а кредитни пазари ще замръзнат заради очакваното оскъпяване на американския дълг, който служи като допълнителна гаранция за заеми за трилиони долари.
