Велин Пасков Бали - Варна: Утрините в Бали или как да започнем деня с молитва, йога и усмивка

11.09.2017 / 12:38 0

Снимки Велин Пасков© и Мария Паскова©

Има милион и един начина да откриеш прелестите на едно ново място. А когато това е Бали, начините и красотите са многократно повече. Разбира се всеки има отработена схема, благодарение на която намира това, което харесва и тя е уникална според човека. Тя обикновено включва умения за откриване на красоти, които подобно на батерии зареждат тривиалното всекидневие с цветни и ароматни импулси. Така сме аз и моята половинка. Но в Индонезия нашите домакини ни предложиха нещо ново, което ни изненада повече от приятно. Става въпрос за ранната утринна разходка на брега на Индийския океан.

Слънцето и плажът не са се събудили. Денят няма намерение да започва.

Поне един път трябва да посрещнеш слънцето докато си на Бали.

Усещането е като да посрещнеш джулая. Само че не си на Камен Бряг, а на другия край на света. Няма толкова рокери и фенове на твърдата музика, но морето е пълно с много повече лодки, кораби и моторници, отколкото у нас. Другата свързваща точка е температурата. През април в Бали утрините са толкова топли, сякаш сте по родното Черноморие в разгара на сезона. И така, скочих в любимите ми шорти, мушнах лека тениска и се измъкнахме от стаята в 06:00 сутринта. При нормални условия съм готов да си излежа присъда, ако някой се опита да ме вдигне толкова рано сутринта без основателна причина. Но тази ранна Балийска утрин имаше много причини. Първата бе очарователната ни камериерка, която с подкупваща, но настоятелна усмивка ни подкани да слезем в лобито на хотела. След като слязохме видяхме втората причина – за мое щастие се оказа, че ни очаква велосипедно а не пешеходно приключение. По всичко личи, че по тези „малки” часове на деня не съм много разговорлив и контактен, и приличам нещо средно между лимон и аспирин – кисел и стипчив. Но ми бяха нужни само няколко кратки минутки, за да променя настроението си и да разцъфна като лотос подир дъжд.

Велосипедът успя да ме събуди и върна младежкия ми устрем.

След като се качих на колелото и потеглихме по празните улици, вятърът развя косите ми. Е, излъгах! Не ги е развял, но винаги съм искал да го кажа. По-скоро погали ниско подстриганата ми и изгоряла от слънцето глава. В този момент изпитах желание буквално да се слея с бриза и да полетя над острова. Удоволствието да въртиш педалите в полумрака, покрай теб да минава някоя друга кола пълна със сънени работяги, да срещаш облечените в бели и жълти дантели жени, които поднасят приношения – това е незаменимо. А когато прибавите и хладния аромат на индийския океан, тогава картината е пълна. Сега тези, които са ходили по тези места на света веднага ще допълнят иронично, че йодните и солни пàри не са единствените ухания. Така е наистина, но ако искате да се къпете в Шанел 5 стойте си във вашия свят, защото това вече го няма дори и в Париж.

Моторизирани жени паркираха през светилищата, за да оставят своите дарове.

Облечени в красиви пастелни цветове, всички са тук още в малките часове.

Рано сутрин в Бали, пърпорещите моторчета най-често се управляват от тези стройни момичета, за които вече споменах. Когато стигнат до някое светилище, те правят грациозно и бързо движение, за да паркират. След това стават чевръсто, влизат в храма и поднасят приношението. Тези малки дарове се наричат Бантен и представляват малки кошнички без дръжка, в които има храна, цветя дори и цигара. Пред и в храмовете има цели купища от тях. Причината е, че всяка примерна балийска жена поднася не едно, а много повече от тях всеки ден. Точно така – всеки божи ден местните жени поднасят дарове на своите богове. И ако питате мен, боговете им се отблагодаряват подобаващо – хубавото време и вечните усмивки по лицата на хората тук доказват, че невидимите сили ги обичат.

Не ни допуснаха в светилището, но за зуум обективите няма ограничения.

Злато и стомана – това са цветовете на райския остров, когато всички спят.

Насладихме се и на последната. Жена, която дари своите дарове и пое към следващото светилище. След това и ние поехме към нашето светилище … това на туристите – морето. Рано сутрин, преди да изгрее слънцето, то има един особен стоманено-златен цвят. Лодките, които изпълват заливчетата изглеждат някак си странно, закотвени навътре от брега. Постоянно се безпокоиш дали няма да се скъса котвеното въже и вятърът да ги запрати навътре в океана, докато собствениците им сладко спят. Има всякакви лодки. Има например модерни моторни лодки, които караха мъжкото ми сърце да се свива в луда завист. Имаше рибарски лодки, които явно вече бяха предали улова си и ги разпознавах по острата миризма на риба. Те пък караха другото ми ми сърце – гатрономическото, да се свива по пропуснатите вкусове. Но най-красиви според мен са традиционните местни лодки наречени Джукунг.

Лодките изглеждат смешно разкрачени, но при плаване нямат грешка.

Джукунг са се използвали за риболов, но днес ловят и … туристи.

Джукунг са като гигантски морски паяци, но не си мислете, че прекалявам със Стувън Кинг. Нищо подобно. Тези пироги са изключително елегантни със дългите си корпуси. Изглеждат леко разкрачени заради плоскостите, с които пазят развновесие на повърхността на океана. На всичко отгоре те са боядисани в толкова красиви и ярки цветове, че веднага сте готов да хвърлите в кофата статиите на професор Иван Славов за кича. Просто се наслаждавайте на лодките – на тези, които самотно се клатушкат в морето, и на изкараните на плажа, които чакат своите господари и техните платежоспособни клиенти.

Шезлонгите посрещат първи слънцето, което влива нов живот на всички.

В този момент слънцето прескочи хоризонта и освети острова по един съвсем неочакван начин. Всичко закипя. Червеното стана още по-алено, а зеленото на тревата направо боцкаше под стъпалата. Морето стана примамливо синьо и сякаш ни казваше, че след като сме пропуснали Голямото Нощно Къпане, сега е момента да му се отдадем.

Море и сърфове – това е запазената марка на остров Бали.

Сърфове – тук. Сърфове – там! Сърфове за всичко – барове, школи и такси …

Набързо се сбогувахме с лодките и поехме по крайморската алея на западния бряг на Бали. За нея не може да се каже, е върха на модерния туризъм. Всичко е опростено и непретенциозно. Сърф дъски примамват желаещите да овладеят този спорт в специални школи. Сърф дъски ви канят в крайбрежни кафенета за закуска. Сърф дъски … с две думи тук има страшно много сърфове, затова внимавайте да не объркате мястото към което сте поели. Но ние нямаше да овладяваме вълните, а телата, защото отивахме на ранна океанска йога.

Утринните упражнения за препоръчителни, но за щастие не са задължителни.

В спретнатото магазинче се предлагаше всичко за йога и подобни занимания.

Озовахме се пред очарователно двуетажно местно бунгало. То очевидно се беше събудило преди всички и в него вече кипеше живот. Преминахме през първия етаж, където може да се екипирате с всичко необходимо за упражненията и попаднахме на второто ниво. Там една очарователна австралийка караше курсистите си да правят чудеса с телата си, като ги сгъват и разгъват по невероятни начини. Собственикът на това малко предприятие също беше австралиец. Посрещна ни по шорти, потник и ослепителна 32 каратова усмивка. Сподели, че оставил всичко в „надутата” Австралия и от няколко години се чувства прекрасно с школата си за йога. Към края на разговора, ми намигна съучастнически и ми каза, че мога и аз да направя като него, защото тук имало глад за подобни школи.

От една страна, под вещия поглед на инструктора дамите се раздаваха …

… от другата страна, дзен философията отдавна бе победила всичко земно.

Така с надеждата и ние да имаме свой бизнес на райския остров, аз се загледах в спокойната крава, която мудно скубеше тревата пред павилиона, а жена ми продължи с разтегателните пози. Реших да оставя школата за йога за другия живот.

Редактор "Екип на Петел",

"За нас"

За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на [email protected]. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!