Велин Пасков Бали- Варна: Няколко сватби и едно погребение. Версия Бали

16.09.2017 / 20:00 0

Винаги съм смятал, че най-добрия начин да почувстваш атмосферата на непознато място, е да се озовете там в някакъв сюблимен момент. Празници, фестивали, тържества, сбор ако щете. Разбира се в тази графа попадат и класически форми като сватби и … погребения. Всички тези масови сбирки показват истинското лице на мястото, където сте. В тези изпълнени с адреналин моменти може да откриете истинското лице на хората, които ви заобикалят и да проникнете по-дълбоко в тяхната душа. Така де, няма да прониквате само по-дълбоко в морето и да откривате само нови рибки и корали.

На Галунган пред храма е оживено и вярващите прииждат постоянно.

Ако желаете да усетите, видите и вкусите истинското Бали заложете на един от най-характерните празници на острова – Галунган. Това е втория по популярност празник тук, след Нйепи или денят на тишината, който се чества по време на местната нова година. И ако Нйепи означава ден на тишината, ден в който Бали опустява и всички медитират, то с Галунган съвсем не е така. Този ден отбелязва триумфа на Дарма над Адарма, което според хиндуистката религия е обобщения на победата на доброто над злото. Местните го празнуват на всеки 210 дни и ние го празнувахме в Бали в началото на месец април. Ако желаете да се насладите на красотата, която видяхме още тази година, то от 1 до 3-ти ноември там пак ще празнуват Галунган. Но ако няма да ходите ще празнуваме сега, макар и виртуално.

Пенджор украсяват всички улици на Бали. Изглеждат сякаш докосват небето.

Изработката на украшения от палмови листа и кокосови палми кипи навсякъде.

Ако сте в Бали, но не знаете, че наближава Галунган, веднага може да познаете, че той се задава, по много „пенджор“ по улиците. Сега си мислите, че трябва да научите местния език, като мен, за да празнувате. Нищо подобно. Аз не знам и дума на индонезийски освен как да кажа „благодаря“ – „теримà касѝ“. Както виждате не е толкова трудно и всеки може да се справи. И така, какво са пенджор-ите? Те красят целия остров. От двете страни на всяка една улица или всяка една пътека, до небето се издигат огромните колове, обкичени с палмови листа и изгърбени накрая, сякаш не могат да носят красотите по тях. Цялата тази украса изглежда наистина впечатляваща и неосведомените остават с впечатление, че на острова очакват посещение на височайша персона.

По време на Галунган дворът на храма е сред най-шумните места в Бали.

Подобно на всички празненства на изток от нас и тези продължават забележително дълго време. Явно местните хора си търсят поводи за празнува и което е много по-важно – не се нуждаят от подканяне и намират начини да го правят. Три дни преди началната дата всички се занимават със зелените банани. После правят специални сладкиши и ден преди празника идва ред на жертвените животни, които се превръщат в Лавар – люто свинско с кокос. На самия празник всички се отдават на молитви, но не го правят затворено и самостоятелно у дома си, а се събират щастливи и доволни в градския храм.

Мъжете, малки и големи, празнично са облечени в бяло.

Облечени във всички цветове на дъгата, жените контрастират на мъжете.

Светилищата в Бали определено имат строго социална функция. Не че местните нямат Фейсбук или не използват компютри. Просто тези хора не са забравили и класическите форми на комуникация. Не знам дали си пишат СМС-и, когато тръгват към храма, за да се координират и да бъдат там едновременно. Но е факт, че в точно определено време към храмовете се запътват стройни и смугли жени и момичета, които носят на главата си дарове. Даровете имат не само религиозен смисъл. Те няма, също така, само чисто хранително предназначение. Според мен естетиката също играе много важна роля. Специалните подноси за дарове се носят от стройните балийски жени, които са облечени в унисон с цветовете на плодовете. Закачка е много приятна. Във фруктиерите, поставени на главите им, има ябълки, портокали и банани, които са подредени в идеална пирамида. Този поднос сякаш намира естествено продължение през главата в елегантната дълга шия жената. Жълтите и червени ябълки, оранжевите портокали и зелените портокали са като естествено продължение на женското тяло, което бавно се поклаща по посока на храма. Във всичко това има нещо изключително привлекателно и по-скоро предизвикателно, което прилича на мек танц, смесица от женска плът и сладки плодове.

И най-малката сянка в храма е ценена, а уви, не всички светилища са високи.

Даровете за боговете не тежат и грациозно подчертават женската красота.

Веднъж събрани в храма, хората превръщат сериозното религиозно средище в кипящ кошер от разговори, смях, обсъждания и активна социална дейност. Лично на мен ми направи впечатление, че уважението към боговете не е превърнато в страх от висшите сили. Напротив, освен, че всички тук бяха повече от шумни, те бяха облечени и в най-хубавите си дрехи – мъжете носеха бяло (дори традиционната мъжка шапка Уденг бе бяла на цвят), а жените вместо точка имаха по няколко зърна ориз, изразяващи връзката им с храната.

Докато малките играят около майките, батковците са във виртуалния свят.

Оризът на дамското чело разкрива връзката на местните хора със земята.

Най-разпространената религия в Бали, хиндуизмът, е превърнала честванията в нещо много различно от това, на което сме свикнали в Европа. Както казах вече, в храмовете хората не се страхуват а се чувстват у дома. Също така отношението им към смъртта е коренно различно. По странно стечение на обстоятелствата ние попаднахме на погребална церемония. Озовахме се в шумна и многоцветна тълпа, която беше заела цялата улица. И докато се чудехме правят всичките тези хора, някой но местните хора ни съобщи, че изпращат техен близък. Ние инстинктивно сведохме очи и тъга се изписа по лицата ни. Това озадачи всички около нас и ние трябваше да им изказваме съболезнования и да ги утешаваме в тъгата им. Това се оказа препъни камъка: Кой говори за тъга? ни попитаха хората около нас …

Усмивки и закачки – кой би повярвал, че всички са се събрали на погребение?

Музиката повежда процесията – тъжна за нас и забавна за всички останали.

В Бали мъртвите не ги изпращат на последния им път. Погребението, наричано от местните Нгабен, е част от нещо по-глобално и продължително. Смъртта е крачка към следващото прераждане и това изобщо не притеснява хората в Бали. Облечени в цветни дрехи, носещи и различни музикални инструменти, те чакаха да изкарат тялото на покойника, да го придружат до мястото за кремация, където ветровете щяха да отвеят пепелта към небето, а душата му – да поеме по следващото си предназначение. Скоро всички се изправиха на крака, станаха още по-шумни и посрещнаха белия ковчег - Баде. С общи усилия мъжете го изкачиха на върха на високата бамбукова носилка и един от тях буквално го „обязди“, като застана върху него. Така цялата процесия от селото бе готова. С много шум и музика те поеха към мястото за кремиране Патуланган. Те си говорех, смееха се и бавно се отдалечиха от нас. Всъщност те бяха далеч от нас през цялото време с тяхното цветно и шумно отношение към смъртта и отвъдното.

На върха на носилката е тялото на той, който ще се прероди след кремацията.

Редактор "Екип на Петел",

"За нас"

За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на [email protected]. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!