Велин Пасков с нов разказ за Бали: Бебек и Баби Гулинг - що е то и начин на употреба
Освен вкусни и лютиви, индонезийските гозби почти винаги са много красиви.
Със съдействието на Посолството на Република Индонезия в София и Почетното Консулство на Република Индонезия във Варна
Не са малко страните от далечния изток, които съм посетил. Където и да отида спазвам едно основно правило за опознаване и това е гастрономическото. Смятам, че когато небцето ми докосне местните специалитети се случва онази магия, която може да ме направи част от местните, макар и за малко. Разбра се, че има и провали. Единият беше с жълтото къри в провинция Транг в Тайланд, което е смъртоносно люто, а другото – с обяда на борда на туристическо корабче в залива Ха Лонг във Виетнам. И в двата случая бях предупреден. В първия тайландците просто не ми дадоха ям, защото щях подпаля хранопровода си, а за втория, още от България знаех че трябва да внимавам с непознати ресторантчета и гозби. Не подпалих устата си, но 12 часовия полет Ханой-София прекарах в тоалетната на самолета. За половин денонощие се вталих с 3 килограма и трябваше да ми преливат течност заради лошо сготвените скариди …

Закуска индонезийски стил - шарени плодове и палачинки. Бонус – скариди.
Но какво е един лакомник ако не може да рискува в името на непознатите вкусове. Така че в Бали отново поставих на изпитание жаждата ми за нови вкусове още със закусата. И за да не се чудите до края на тези редове, ще ви кажа, че всичко завършва добре – аз съм жив и здрав, като за миг дори стомахът ми не е бил подлаган на изпитания.

Надписът ВЕВЕК се разпознава отдалеч, но за всеки случай има и нарисувана патица.

Хубавата храна развързва кесията на клиента. А тук готвят добре и има от "пиле мляко"
Първата вкусна дума, която трябва да научите в Бали е БЕБЕК. Това означава патица. На острова я приготвят по много начини и всичките до един са фантастични. Затова търсете ресторанти с този надпис и няма да съжалявате. Моята препоръка е за прекрасния Bebek Tepi Sawah. Тук освен, че ще си оближете пръстите, ще попаднете на автентична балийска обстановка. Ресторантът е разделен на сепарета. По-скоро на отделни островчета сред оризовите насаждения. Правилно сте прочели – оризова нива. Преди време мястото е било пусто и предприемчивата собственичка го купила за жълти стотинки, засадила ориз, сложила красиви маси и каменни пътеки между тях, по магически начин прогонила комарите и сега предлага най-страхотните патици в Бали.

Когато се настаните удобно, гледката пред вас успокоява и повишава апетита.

Собствениците на ресторанта твърдят, че готвят ориз само от техните ниви.
Определено това е ястието, което трябва да си поръчате. Ако цял живот сте яли магрé или патица по пекински или патица с портокали, това ястие ще ви изненада със скромния си външен вид. Първо птицата в чинията ще ви заприлича на изгоряла или най-малкото сушена няколко седмици на екваториалното слънце. Второ всички около вас всички ядат с ръце и закачливо ви подканят с очи да не се делите от примера им. Трето, ако сте като мен ще се впуснете в това приключение без много-много да му мислите и трябва да знаете, че няма да съжалявате.

Под високите шатри могат да се поберат над половин дузина гладни кулинари.

Местните гости на ресторантите за БЕБЕК традиционно не използват столове.
И така, как се консумира бебек/патица в Бали? Измивате ръцете, въоръжавате се с обилно количество салфетки и връхлитате като ураган чинията. В момента, в който хрупкавата кожичка пропука под пръстите ви, ще се потопите в едно почти еротично приключение. Ще усетите как силата ви владее ситуацията, препечената патица стене, когато я огъвате със силните си ръце, то тъмната й сочна плът се поддава на желанията ви. Не може да устоите на този вкус, който е комбинирал цялата екзотика на Бали. Той ви кара да забравите приличието, като с пръсти и език се опитвате да докоснете всичко от нея. Не забравяйте, че трябва да си помагате с ръка и когато ядете ориза и зеленината. В името на гурме страстите този Бебек е открехнал тъмната страна на желанията ви и пълните с жасминов ориз пръсти с лекота потъват между устните. След цялата тази кулинарна вакханалия вие сте омазан до лакти с вкусотии (за разлика от местните, които са изцапали всичко на всичко три пръста), потта тече от всякъде, очите ви са замъглени и искате да запалите цигара. Лично аз ви препоръчвам вместо нея да опитате прекрасното кокосово сорбе, докато отнасят остатъците от любимата ви … патица.

Това е вкусната патица от Бали в компанията на хрупкав чипс от скариди.
Другата голяма страст на местните е Баби Гулинг. Това е свинското с най-хрупкава коричка, което съм вкусвал някога. Всички знаем, че Индонезия е населена основно от мюсюлмани, но на Бали нещата изобщо не стоят така. 84 процента от местните са представители на балийския хиндуизъм, което определя отношението им към Прасчо. Тези хора правят чудеса. Всичко започва, като добре позната ни класика – прасе на шиш върху въглени и с това приключва приликата със случващото се по нашите географски ширини. Няма да описвам сложния начин, по който прасенцето се върти на шиша и маже с какво ли не, докато в крайна сметка кожата му не заприлича на добре лакирам скрин. По-важни са две неща – какво има в чинията ви и къде може да напълните най-добре тази чиния. Под „най-добре” не разбирайте до горе, а най-вкусно.

Сядате направо на улицата, а нехладилната витрина предлага свинско на воля.

Баби Гулинг – свинско във всякакви апетитни, ароматни и препечени форми.
Обикновено местата където се продава автентичен Баби Гулинг, а не рекламна измислица за туристи, приличат на всичко друго, но не и на ресторанти каквото ги знаем у нас. Ядете на улицата и това е! Сядате на малко столче, като преди това младо момиче ви пита дали искате да е люто. Бледия и невзрачен цвят на кожата ни я убеди, че няма да имаме силата и смелостта на местните да ядем нормална храна. С усмивка тя напълни пластмасовото панерче с ориз и го покри с няколко вида свинско месо. Сега е ред на непознатото, затова нека да обясня: свинското Баби Гулинг се приготвя по няколко начина. Получавате гореспоменатата купчинка ориз, върху която има няколко парчета филе (откъснато а не рязано), сготвено свинско с всякакви непознати аромати, типичното за Бали шишче на дебела дръжка от кълцано месо, парче кожа изпържено във вряла мас и приличащо на огромна царевична пръчица, и отгоре всичко е украсено, като мелба, с парченца хрупкава кожичка. Относно яденето на тази вкусотия – има един единствен начин. Ако сте се занимавали с математика знаете какво означава „свеждане до решавана задача”, ако ли не – прочетете отново как се яде бебек/патица по балийски. Иначе казано запретвайте ръкави и да ви е сладко.

Индонезийската икона Teh Botol ми напомни за Кооп Колата от детството ми.
Не забравяйте да полеете всичко с местни питиета. Най-добре е ледено сокче с много лед в халбичка, но може да подложите и някоя друга местна бира Bitang. Но ако сте в Рим правете като римляните и затова поръчайте Teh Botol. Това е култовия индонезийски студен чай, който е хит по цял свят. Всъщност това е подсладен жасминов чай и местните го боготворят. Когато ни го сервираха в стъклените бутилки, чийто дизайн не е мръднал от 70-те, се върнахме в епохата на Алтай и Кооп Кола. И тогава мечтаехме за Бали, но можехме да стигнем най-много до Златни Пясъци. Наздраве и до нови срещи.
Бали – Варна
Велин Пасков
Снимки Велин Пасков и Мария Паскова ©
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!


За да продължите, трябва да се регистрирате в сайта