Венцеслав Константинов: Една есен ще ти е последна - не забравяй да й се порадваш
Един от най-изтъкнатите преводачи Венцеслав Константинов почина на 78-годишна възраст на 22 април
Наричат го "трубадур на словото", а чрез неговите преводи до българските читатели достигат творбите на Франц Кафка, Гьоте, Хайне, Рилке, Томас Ман, Бертолд Брехт и др._%20694x%20520.jpg)
Ето с какво ще го запомним:
В началото на Страстната седмица талантливият писател и преводач Венцеслав Константинов напусна земното, за да пребъде във Вечното. Неговите великолепни преводи поканиха българските читатели в световете на Гьоте, Рилке, Брехт, Кафка, Шилер, Хесе, Ремарк, Ерих Кестнер, Елиас Канети, Стефан Цвайг, Ибсен, Макс Фриш, Томас Ман. Благодарим му за неподражаемото майсторство, красивите стихове, есета и афоризми, които остават при нас.
Светъл да е пътят на душата му!
(1940 ~ 2019)
Из „Тайният живот на дъжда”. Афоризми
~ Природа, живот, смърт
Ако обичаш дългите сенки, дочакай залеза.
Българската Смърт е жена - може да пофлиртуваш с нея, преди да те отведе под венчилото.
В планината хората се поздравяват, сепнати от властта на Природата.
Дървото остарява по-красиво от човека.
Една есен ще ти е последна - не забравяй да й се порадваш.
Живееш само веднъж, но ако не ти харесва, и това е много.
Животът има само това значение, което му придаваш.
Животът не е толкова сериозен, че да му се посветиш изцяло...
Залезът е най-красив, когато изгревът е бил забулен в облаци.
Има женски, меки върхове и мъжки, настръхнали чукари.
Има живот след живота, но има живот и преди живота.
Когато остарееш, усмивките ти стават въздишки.
Кое е за предпочитане: да умреш болен или да умреш здрав?
Който не е готов за Смъртта, не е готов и за Живота.
Между дъжда и сълзите няма общо, и все пак...
Най-важните неща в живота присъстват чрез своето отсъствие.
Най-хубавото на птиците е, че говорят на непознат език.
Не можеш да разбереш живота си, ако само го градиш.
Не се обеси, защото не намери достатъчно красиво дърво.
Създател, Рушител, Потребител, Наблюдател - каре аса в покера на живота.
Целта е да напуснеш този живот такъв, какъвто си.
Из: „Тайният живот на дъжда. Афоризми”, Венцеслав Константинов, изд.Сиела
Венцеслав Константинов е роден на 14 септември 1940 г. в София в семейството на професора по теория на музиката Константин Константинов. Потомък е на просветния деец и кмет на Пловдив Стефан Гевгалов. През 1969 г. завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Назначен е за учител по немски и английски език в Банкя. Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет.
Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др. Венцеслав Константинов живее в София, а от 1968 г. – и в родопското село Солища̀ – като писател и литературен преводач на свободна практика. Владее 4 езика.
От 1989 г. е женен за американистката проф. Албена Бакрачева. От двата си брака има три дъщери.
Нека почетем един негов превод на Рилке:
"ВЕЛИКАТА НОЩ
Често се чудех на тебе, стоях на открития вчера прозорец,
стоях и пак ти се чудех. Все още новият град
изглежда ми бе забранен, а пейзажът, неукротен,
в мрака изчезваше, сякаш ме нямаше. Никакъв близък предмет
не си даваше труд да ми стане понятен. Покрай фенера
нагоре се виеше уличка: виждах, че ми е чужда.
Отсреща - някаква стая, достъпна, озарена от лампа -,
вече участвах; те го усетиха, спуснаха щори.
Стоях. И тогава проплака дете. Знаех майките
някъде там из къщите какво причиняват - познавах
в същото време на всеки плач неутешимата първопричина.
Или запяваше някакъв глас и изтръгваше далечен отломък
от моето очакване, или долу покашляше старец,
изпълнен с упрек, сякаш снагата му имаше право да бъде
по-сприхава срещу по-нежния свят. После удари някакъв час -,
но заброих твърде късно и той се отрони край мене. -
Като момче, чужденец, когато най-сетне са го допуснали,
но топката все не улавя и не умее нито една от
игрите, които другите толкова леко помежду си споделят,
стои там и гледа встрани, - сега накъде?: аз стоях, и внезапно
разбрах, че ТИ общуваш с мене, играеш си, зряла
нощ, и ти се чудех. Където църковните кули
се мръщеха, където ме заобикаляше град
с предотвратима съдба и неразличимите хълмове
лежаха насреща ми, а в близост наоколо
жадната чуждост обграждаше случайното пламване
на моите чувства -: сега, Висина,
за тебе не беше позор, че ме познаваш. Твоето дихание
струеше над мен. Твоята белязана от далечна сериозност
усмивка проникна в мен."
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
0
