Видин - призрачният град

Пусти улици, затворени заведения, изоставени магазини - така изглежда Видин, макар и в делничен ден, предаде репортер на БГНЕС.

Дори слънчевото време не допринася за възможността в центъра на града да станеш свидетел на млади двойки, излезли на разходка. Изключителна рядкост са бебешките колички по тротоарите.

Последна българска столица преди падането ни под османско иго /1396 г./ и важен възрожденски център, днешният областен център е град със затихващи функции. За това свидетелстват и данните за демографията. Според последното преброяване през 2011 г. в дунавския град са живели 48 071 души, а в края на 2013 г. населението му спада с почти 2000 души, достигайки 46 068 жители.

Високата безработица е най-сериозният фактор за обезлюдяването на региона. Структуроопределящо за града е предприятието "Видахим", където работят няколкостотин служители на фона на хиляди преди години. През 70-те и 80-те години на миналия век градът бързо се разраства благодарение на химическия комбинат, включващ заводи за полиамидни влакна и за автомобилни гуми, ремонтно-механичен завод и ТЕЦ "Видин". Освен тях в града има тютюнев завод, фабрика за тютюн и ризи. Видин се слави като най-големият производител на помпи. Но всичко това е загубено със стартирането на прехода в края на 1989-1990 г. Промишлеността вече е в миналото. Местната икономика запада заради корупцията и политико-икономически фактори. В резултат в града почти не са останали специалисти в която и да е област на икономиката. Това създава сериозни трудности пред фирмите, които възнамеряват да инвестират.

Приватизацията също не се оказва панацея. Пример за това е "Видахим". В завода за гуми предстои ново съкращение, тъй като от години той генерира приходи единствено от продажбата на скъпа електроенергия, която би трябвало да бъде спомагателно производство. С промените в Закона за енергетиката НЕК вече не е задължен да изкупува тази скъпа енергия, което води до решението за съкращаване на нови 150 служители.