Владимир Ампов-Графа, певец: Мечтаех да съм невидим, за да обера банка

Идването му в морската столица винаги е предизвиквало истерия сред фенките. Влади Ампов подчертава, че Варна е любимият му град и винаги с удоволствие се връща тук. Само преди броени дни отново беше край морето. Музикантът не пропусна и ни включи в турнето си, на което промотира албума „Невидим“. 

Меломаните го видяха в бар „Галерия“ на хотел „Вентура“ точно на празника на влюбените – Свети Валентин. Тъй като обстановката там го предполага, певецът беше подбрал парчета с по-меко звучене, но не пропусна да изпълни и по-ритмичните от хитовете си.

Убеден е, че интересът към поп музиката се завръща, тъй като при чалгата вече има пренасищане и хората искат да чуят и нещо по-различно. Смята се за ентусиаст, тъй като в това кризисно време все пак намира начин да се среща с феновете, правейки концерти из страната.

- Отново си на турне. Лесно ли се реши да продължиш?

- Миналата година направихме пробно турне, обиколихме клубовете в 6-7 града. Водеше се всъщност турне, но не беше с цялостна рекламна стратегия. Видяхме, че е много готино, защото влизаме в дискотеки и клубове, където са млади хора. Сега вече е по-дълга обиколката. Много по-различно е, защото пътуваме с танцьорка и диджей Борче, тук-там се включва и Георги Янев. Много успешно върви. Тръгна много добре и се надявам,че навсякъде ще бъде така. Живот и здраве, искам да направя и два големи концерта – в София и във Варна, към края на годината, защото друго си е в зала. Много сила има в това турне, по-различно е. Хората се забавляват. Бяхме в Хасково в един клуб. Собственикът му каза, че такова парти не е имало, откакто е отворил заведението. Явно има глад за българска музика, по-различна от попфолка. Там има едно пренасищане и хората вече искат да чуят и друго.

- Какви са отзивите за албума?

- Кефят се много, виждаме го по хората, които после си купуват диска след концертите. Доста голям интерес има. Много са доволни. Парчетата станаха много приятни, вътре има много потенциални хитове. Сега предстои да заснемем видеоклип към общата ни песен с Любо и Орлин - „Заедно“. Така че това ще е вторият сингъл, който ще се появи в края на февруари – началото на март. Добре е албумът, аз съм много доволен. „Невидим“ дръпна много напред, завърна се интересът. Не че е бил спаднал, но все пак съм от много години на сцената и е трудно да поддържаш този интерес към себе си. Може би това, че направих по-провокативен клип, по-различно парче – хем е по-бавно, хем има агресия в него, тази лека промяна явно възбуди хората по някакъв начин и дори и такива, които не са ми фенове, харесват песента. В интернет клипът се гледа много и е харесван. Може само да ме радва в това трудно време за музиката. 

- Доволен ли си от крайния резултат?

- Много съм доволен – и от него, и от това, което стана като кампания. Определено това, че го промотирахме по по-нестандартен начин. Доволен съм, че вътре има много гост-изпълнители – приятели, с които отдавна си говорехме, че искаме да направим нещо заедно. Сантра и Спенс, Стоян Янкулов е част от много интересно парче - „Без светлина“, Орлин Павлов, диджей Дончо, Любо... Има много интересни ремикси. „Дийп зоун“ направиха един на „Невидим“, който се върти в клубовете. Много е разчупен албумът, получи се по-модерен. Аз се стремя да вкарвам някакви нови неща. Можех да продължа да правя бавни песни, но дори и тях се стремя да ги направя с повече сила. Хората го харесват и пишат във Фейсбук, имат си и фаворити.

- Имал ли си някога желание да бъдеш невидим?

- Като дете си представях, че ако съм невидим, ще обера банка. Може би самият израз „За тебе сякаш съм невидим“ е всъщност кукичката, която направи парчето хит. Разбира се, че помага и мелодията, и цялото звучене, но текстът е много важно нещо. Хубавото е, че човек може да го възприеме и като нелюбовна песен. Тя може да има много по-отворено послание – за равносметката за живота и това, което е постигнато, и грешките, които са допуснати. И може би и на това се дължи успехът на „Невидим“. Всеки може да си намери своето обяснение за нещата.

- Лесно ли намираш баланса между музиката и семейството?

- Трудно е, но не невъзможно. Смея да твърдя, че съм отдаден баща и съпруг. Просто съм много по-организиран. Това, че отдавна вече ставам рано, ми позволява да разполагам с повече време. Малко по-тягостно е, когато съм на турне, защото не мога да бъда със семейството си, но няма начин, такава ми е професията. Но всяко свободно време съм с тях. Трудно е, но смятам, че успявам да съм пълноценен и на двете места.

- Успяваш ли да помагаш за отглеждането на сина ти Крис?

- Да, от самото начало. Правя всички неща, които прави една майка – сменям памперси, дори съм станал голям професионалист. Вече е станало механично действие. Сменям памперс за пет секунди в сънено състояние, дори със затворени очи. Няма проблеми.

- Започна ли да се връщаш от пътувания с подаръци за него?

- Непрекъснато и аз, и Мария му правим различни подаръци, купуваме му разни неща, но гледаме да не го презадоволяваме с много играчки. Но той пак има много, защото дори и ние да не му носим толкова често, приятели и познати му подаряват. Той има всякакви лъскави играчки, но обожава да се забавлява с кутийка от крем или пластмасови бутилки. Занимава се много повече с някакви суперпрости неща, отколкото с колички или някакви други неща. Затова и повечето играчки му ги крием, защото му писват.

- Ще купувате ли микрофони, музикални инструменти?

- Той има вече, но не са от нас. Има детско пиано, китара... Ще видим как ще се развие, накъде ще тръгне и какво ще го влече. Ако усетя, че музиката му е в кръвта, ще му дам възможност да се развива. Но има време дотогава, все още е много малък.

- Какво те прави щастлив сега?

- Много по-добре се чувствам отпреди, честно да ти призная. Много по-уверен съм в себе си. Смисълът на живота ми се промени. Ще е малко странно, ако един мъж не се промени, след като стане баща. Вече по-философски гледам на живота и се радвам на малките неща. Има случаи, в които 30 минути мога да наблюдавам сина си и ми е суперлюбопитно да виждам как попива всяко нещо от света, как от едно такова чисто създание лека-полека става човек. Разбираш, че смисълът на живота не е само в амбиции, кариери... Разбира се, че музиката не съм я изоставил, напротив. Но вече семейството ми дава вдъхновение, позитивно й се отразява. Благодаря на Мария, защото тя разбира професията ми и ми помага да съм професионалист. Защото има жени, които ревнуват мъжете си от това, с което се занимават. Ние създадохме много хармонична връзка от самото начало и си пожелавам да сме все така обичащи се и уважаващи себе си.

 

Виолета Тодорова